Решение № 5659 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2010 г.

Решение № 5659 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР е образувано по жалба на Радослав Иванов Петров срещу заповед рег. № К-4065/13.04.2010 г. на Министъра на вътрешните работи с доводи, че е издадена при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, като взема предвид наведените доводи и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: С посочената заповед, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в периода от 9.03.2010 г. до 12.03.2010 г. не е предприел мерки за транспортиране до районното управление на обявен от него за издирване и намерен лек автомобил, с което не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в МЗ, рег. № Iз-1897/8.02.2007 г. за утвърждаване на типова длъжностна характеристика за длъжността - деяние, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "Порицание", извършено в срока на изтърпяване на наложено със заповед, рег. № 497/11.11.2009 г. на началника на Девето РУ на МВР при СДВР, дисциплинарно наказание "Порицание", след като е приел писмените обяснения на служителя и е оценил събраните доказателства /предложение, рег. № Я6582/26.03.2010 г. на СДВР/, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" на инспектор Радослав Иванов Петров, младши разследващ полицай в "Полицейско разследване" - "Разследване на криминални престъпления" към Девето РУ на МВР при СДВР, категория Г - II степен, считано от датата на връчване на заповедта, и същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното му наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "Уволнение". Жалбата срещу нея е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Не се спори, че с оглед разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, заповедта е издадена от компетентен орган. При издаването й обаче не е спазена установената форма. Същата не съдържа задължително предвидените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити: посочване мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и разпоредбите, които са нарушени. По посоченото в предложението досъдебно производство жалбоподателят е обявил за издирване едновременнно шест автомобила, от които той лично е намерил три, а колегите му още два броя. Не е посочено за кой от всичките става дума в обжалваната заповед. Визираното в нея нарушение не сочи на неизпълнение на служебни задължения, регламентирани в МЗ, рег. № Iз-1897/08.02.2007 г. за утвърждаване на типова длъжностна характеристика за длъжността. Същото не е и правно квалифицирано по чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Допуснати са и съществени нарушения на административно-производствени правила. Няма данни жалбоподателят да е уведомен, че срещу него е започнала процедура за налагане на дисциплинарно наказание. От съдържанието на т.н. "Обясниние" с дата 13.03.2010 г. е видно, че то не е направено във връзка с дисциплинарно производство за налагане на наказание. Нарушенията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 243 от ППЗМВР са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита и липсата на всестранно и обективно оценяване на доказателствата в изпълнение на задължението на дисциплинарно наказващия орган за обективно установяване на фактическата обстановка по случая. При издаването на обжалваната заповед е допуснато и противоречие с материалноправни разпоредби. В длъжностната характеристика на жалбоподателя не фигурира задължение да транспортира леки автомобили, откъдето и изводът, че посоченото неизпълнение не е дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Фигурира задължение да изпълнява стриктно изискванията за своевременно и точно провеждане и извършване на възложените му производства, за правилно събиране, изземване, съхраняване и движение на материалите в производствата, свързаните с тях доказателства и обезпечителни мерки, което обаче се отнася до веществените доказателства по досъдебното производство, а в случая леките автомобили не са имали качеството на такива. Нарушение на служебната дисциплина не е установено, поради което няма основание за налагане на дисциплинарно наказание по реда на Глава шестнадесета от ЗМВР. По изложените съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Налице са основанията за оспорване по чл. 146, т. 2 - т. 4 от АПК и затова заповедта следва да бъде отменена. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение