Решение № 3611 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10220/2020 г.

Решение № 3611 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10220/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3098 от 19.06.2020 г., постановено по адм. д. № 13560 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С него е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 354 от 25.10.2019 г., издаден директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР), с който са установени по основание и размер задължения за това дружество, представляващи дължима такса за водовземане по Разрешително № 003535 от 17.02.2005 г., продължено с Решение № 288 от 19.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите, изменено за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 72520, 22 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 5076, 82 лв. Наред с това, [фирма] е било осъдено да заплати на БД ИБР сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не взел под внимание аргументите на настоящия касационен жалбоподател, изтъкнати в първоинстанционното производство. Обръща се внимание, че спорният АУПДВ бил обжалван както по отношение на неговите реквизити, така и по отношение на определения размер на задължението. Специално се акцентира по отношение на доводите за допуснато нарушение при издаване на АУПДВ, доколкото същият се явява немотивиран поради това, че не съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Иска се отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Представя писмени бележки по съществото на спора. Ответникът - директорът на БД ИБР не се явява в съдебното заседание пред настоящия съд, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по жалба на [фирма] срещу АУПДВ № 354 от 25.10.2019 г., издаден от директора на БД ИБР, с който са установени по основание и размер задължения за това дружество, представляващи дължима такса за водовземане по Разрешително № 003535 от 17.02.2005 г., продължено с Решение № 288 от 19.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите за правото на водохващане от яз. "Батак", изграден на р. Мътница, с цел на водоползването – напояване и риборазвъждане, за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 72520, 22 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 5076, 82 лв. Размерът на таксата е формиран на база действително пропуснати водни количества и на основание чл. 1, ал. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. От фактическа страна съдът съобразил, че при извършена проверка по документи бил съставен Констативен протокол № Пз- 220 от 25.06.2019 г. във връзка с изпълнение на условията по разрешителното за водоползване и определяне на дължима такса за правото на водовземане на настоящия касационен жалбоподател. За периода 1.04.2018 г. до 31.10.2018 г. по данни от измервателните устройства е използвано водно количество за напояване от язовир "Батак", след ВЕЦ "Алеко" до ГНК "Алеко потока" от 86333590 куб. м. Дължимата такса за този период възлизала в размер на сумата от 72520, 22 лв. Представена е Декларация с вх. № КД-04-708/21.01.2019 г., съгласно която отнетият годишен воден обем е 55609900 куб. м., при цел на водовземането - напояване и риборазвъждане, като е определена такса в размер на 86750, 04 лв. Приложена била и втора Декларация с вх. № КД-04-1738/31.01.2019 г. отнетият годишен воден обем за 2018 г. е 32109000 куб. м., отчетен по измервателно устройство - рейка, като таксата за водовземане е изчислена на 38530, 80 лв. Установено е, че с покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-707/10.07.2019 г., получена на 12.07.2019 г., [фирма] е поканено да заплати доброволно в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а " от Закона за водите (ЗВ) като титуляр по Разрешително за водоползване № 003535 от 17.02.2005 г. за периода 1.01.2018 г. - 31.12.2018 г., в размер на 72520, 22 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава. До дружеството било изпратено и уведомление за започване на производство за издаване на АУПДВ. В първоинстанционното производство било прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно което се установява, че размерът на процесната такса е изчислен въз основа на по - малко ползвани количества (86333590 куб. м.) от декларираните от [фирма] (87718000 куб. м.) за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. Дадено е и заключение, че размерът на таксата е правилно определен, както следва: 86333560 куб. м. х 0, 0012 лв. /куб. м. х 0, 7 = 72520, 22 лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел жалбата за неоснователна. За да я отхвърли се обосновал, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената мотивирана писмена форма, с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ и приел, че в случая, дружеството - настоящ касационен жалбоподател не е заплатило в срок дължимата такса за водовземане. Изложил е подробни съображения в отговор на възраженията на [фирма] относно надлежното мотивиране на спорния АУПДВ като приел, че същият съответства на изискванията на закона. Счел за неоснователно и оплакването на жалбоподателя за нарушаване правото му на защита в производството по издаване на АУПДВ като изложил аргументи, че законът не предписва връчването на Констативния протокол № Пз-220 от 25.06.2019 г., съставен след извършена проверка във връзка с предписанието на чл. 9, ал. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Съдът намерил за приложима за процесния период 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Направил извод, че определената от директора на БД ИБР дължима такса на основа действително отнетото количество е в съответствие с нейните разпоредби. Съобразил и това, че в хода на административното производство и по време на съдебното производство не са представени писмени доказателства, от които се установява плащане на процесното задължение в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ, което определил, че е от съществено значение за спора и преценката за законосъобразност на спорния АУПДВ. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. В касационната жалба на [фирма] се правят оплаквания за неправилност на решението на АССГ поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това оплакване е неоснователно. Както вече се посочи по – горе съдът е разгледал направените от "Напоителни системи" възражения. При това им е дал обоснован на доказателствата и в съответствие с материалния закон отговор, който се споделя от настоящия състав. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на първоинстанционния съд за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с АУПДВ размер. Последният е определен на база действително пропуснато количество водни маси съгласно констативния протокол от 25.06.2019 г. за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в съответствие с чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г. При съобразяване заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза от значение се явява фактът, че количествата, въз основа на които е издаден АУПДВ всъщност са по – малки от декларираните от дружеството. Заключението не е оспорено от страните, прието е от съда и не е налице основание да не бъде кредитирано. Обстоятелството, че декларираните от [фирма] количества вода са по-големи от тези съобразно протокола от контролната проверка е потвърдено от вещото лице при изслушването му в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. В АУПДВ дължимата сума е определена въз основа на реално отчетените количества вода по измервателното устройство, а не въз основа на декларираните такива, които са по – големи. Неоснователно в писмените бележки на [фирма], представени пред касационната инстанция се възразява срещу сумирането на количествата потребена вода по двете декларации. Видно от тях е, че макар за един и същи период и по едно и също разрешително, те се отнасят за отчитане за "напояване и риборазвъждане" по измервателно устройство № 6 и за "напояване" по измервателно устройство "рейка". В първоинстанционната жалба на [фирма] такива възражения не се правят, а се иска допускането на съдебно – счетоводна експертиза за изясняване на спорния по делото въпрос относно дължимата такса. Както се посочи такава е назначена и приета като неоспорена от страните, а изводите на съда са в съответствие със заключението на вещото лице. Последното не е оспорено, а възраженията срещу него, обективирани в представените в касационното производство писмени бележки по същество на спора са направени извън срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Неоснователни са оплакванията и относно невъзприемане от първоинстанционния съд на доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на [фирма]. Констативният протокол от 25.06.2019 г., на който се основава издаденият АУПДВ, е предявен на дружеството преди издаването му и не е оспорен в хода на съдебното производство по надлежния процесуален ред за това. Изрично е вписано в него, че е съставен на основание чл. 194б, ал. 3 ЗВ във връзка с проверка на декларираната в БД ИБР информация. Това е правомощие на административния орган, предвидено в специалния закон и доколкото издаденият АУПДВ изрично се основава на посочения констативен протокол, неоснователно се поддържа становище за немотивираност на акта от фактическа страна, което първоинстанционният съд не бил отчел. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Съдът е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил крайни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На последно място, съдебната практика по три дела, на която се позовава касационният жалбоподател в писмените бележки, представени в касационното производство, не е задължителна за настоящия състав. Наред с това, тя касае казуси, които не са идентични с настоящия, доколкото в настоящия случай, видно от АУПДВ коефициентът 0, 7 по формулата е приложен и количеството годишен воден обем по декларациите на [фирма] е по – голямо от възприетото от административния орган като предмет на таксуване. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение