Решение № 3722 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2009 г.

Решение № 3722 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Богиня и Ветка Тодорови срещу решение № 18 от 13.04.2009 г. на Административен съд София - град, второ отделение, двадесет и втори състав, като се иска отмяна на същото и делото да се върне за ново разглеждане от друго състав или да се реши по същество с отмяна на заповедта на началника на Столична РДНСК. Ответницата Десислава Велинова взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Софийският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторките против заповед № ДК - 02 - СО - 102/15.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК. За да постанови решението си съдът е приел, че правилно административният орган е установил факта, че строежът е незаконен, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ. Решението е правилно. В случая основният въпрос е, дали отклоненията от архитектурните проекти са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ - нарушения на строителните правила и нормативи. Тройната експертиза в т. 2 от заключението е дала изчерпателен отговор на този въпрос като вещите лица са установили, че при извършването на терасата са нарушени норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции; норми за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения и норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Освен това процесният строеж има отклонения в размерите по отношение на архитектурните проекти. При това положение правилно както административният орган така и съдът са приели, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ. От друга страна от касаторите се поддържа възражението, че строежа е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Съгласно този текст от закона строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Строежът е изграден през 157 - 159 г. и доизграждан през 1986 г. и остава да се цени дали е бил допустим по тогава действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите на строителството или по ЗУТ. Съгласно тогава действащите Строителни правила и норми - чл. 7, т. 1 при свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии най - малко на 3 метра. Допустимо е отклонение за балконите съгласно чл. 30, ал. 3 от същите правила и норми най-малко на 2 м, а съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ разстоянието е най - малко 3 м. От събраните по делото доказателства е установено, че страничната регулационна линия преминава дори през терасата, което ще рече, че не е налице търпимост на строежа, като забрана за премахването му. Пред тази инстанция се представиха заповед № РД 50 - 30 от 26.02.2010 г. на кмета на СО район "Витоша", но съгласно чл. 142, ал. 1 законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал. 2 новите факти се преценяват към момента на приключване на устните състезания. В случая новите факти не следва да се вземат предвид съгласно тези разпоредби. От друга страна дори не е ясно дали горната заповед е влязла в сила и едва след това би могло да се пристъпи към изменение на регулацията по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за да е налице нова регулационна линия, която да не минава през терасата, но видно от графичната част на заповедта тя сега преминава през терасата, но и след изменението пак няма да бъде на необходимите три метра от терасата. С оглед изложеното няма основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила както е постановено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение