Решение № 9581 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2012 г.

Решение № 9581 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, срещу решение № 4368 от 26.07.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2514/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101109762/10.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 233/06.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че само наличието на издадена фактура, отразена в счетоводството на получателя, не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществена реална доставка, противно на приетото от съда. Изискването за наличието на такава като условие за признаване правото на данъчен кредит е посочено в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка касаторът се позовава на решение на СЕО /сега СЕС/ от 29.04.04 г. по дело С-152/02 г. Според касатора, неправилно съдът е кредитирал приемо-предавателните протоколи, представени едва с жалбата пред АССГ, и неправилно е преценил обясненията, дадени от управителя на дружеството - доставчик в хода на ревизионното производство. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Институт за клинични експертизи - България" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кишинев" № 16А /съдебен адрес: гр. София, ул. "Средна гора" № 102, ап. 1/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Дашинов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: С РА е определено на ревизираното дружество "Институт за клинични експертизи - България" АД задължение за ДДС и лихви в общ размер 32 186.32 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС по фактурите, издадени от "АВС Принт" ООД, в данъчните периоди от 01.01.09 г. до 31.12.09 г. с мотиви за недоказана реалност на доставките. За да отмени като незаконосъобразен РА, АССГ е приел следното в мотивите на своето решение: Видно от дадените писмени обяснения от управителя на дружеството-доставчик, това дружество не разполага със собствен склад за съхранение на стоките и готовите изделия, тъй като е осъществявало своята дейност само по предварително зададени от клиента индивидуални поръчки, като готовите изделия са доставяни директно от производителя /вносителя/ в склада на клиента. Транспортът е извършен с личен автомобил от управителя на "АВС Принт" ООД. Дадените обяснения са в съответствие с договореното между страните в чл. 3 от договора от 01.02.08 г., според който доставката се извършва от изпълнителя в офиса на възложителя или на друг, посочен от последния адрес, като същата се счита приета с приемането на фактурата. Налице е разплащане и приемо-предавателни протоколи за предаването на токите. Правото на приспадане на платения ДДС от ревизираното лице не може да бъде повлияно от факта, че по веригата, от която процесните доставки са част, има предишни сделки, включващи евентуално наличието на измама с ДДС или нереални доставки /в случая между "АВС Принт" ООД и неговите доставчици /без облагаемото лице /в случая жалбоподателя/ да знае или да има начин да знае за това. За да се възползва от правото си на приспадане, получателят трябва да е изпълнил задълженията си по ЗДДС и в случая това е налице. Доказана е реалността на доставките чрез представените приемо-предавателни протоколи и е извършено разплащане по фактурите, данъкът е отразен в счетоводството на задълженото лице. Неоснователен е доводът на ревизиращите органи за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика и доказан транспорт. Дружеството-доставчик не разполага с персонал, но възлага изготвянето на готовите продукти на подизпълнители. Стоките могат, с оглед техния обем, да бъдат доставени от доставчика със собствения автомобил на управителя. Правото на жалбоподателя да приспадне ДДС е най-малкото легитимно очаква за собственост по смисъла на първото изречение на чл. 1 от Протокол № 1. Настоящата касационна инстанция намира за неправилен изводът на съда, че въз основа на събраните в хода на ревизията и представените с жалбата доказателства се установяват факти и обстоятелства, сочещи реално осъществяване на процесните доставки между "АВС Принт" ООД и "Институт за клинични експертизи - България" АД. Според чл. 1, ал. 1 от договора, сключен между посочените дружества, на 01.02.2008 г., възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва срещу възнаграждение доставки на хартия, канцеларски стоки, консумативи и материали и да изработва и доставя по поръчка на възложителя рекламни материали, листовки, брошури, дипляни и други за дейността на възложителя. По-голямата част от издадените фактури имат за предмет рекламни фирмени дипляни и листовки, брошури, фирмени календари, тефтери, химикалки, фирмени бланки, пликове и папки с надпис, предпечат на лого и графичен дизайн и по-малка част - доставка на тонери и копирна хартия. Видно от посоченото в чл. 1 от договора, а и според обясненията на управителя на дружеството - доставчик, доставките следва да се извършат въз основа на предварителна заявка на възложителя, който най-малкото би следвало да одобри примерни варианти на рекламните брошури, дипляни, календари, надписи върху тефтери, химикалки и папки. Такива заявки жалбоподателят нито твърди да е правил, нито представя доказателства за това. Не е спорно, че доставчикът не разполага с необходимата техника, работници и материали за изработването на рекламните материали. Според обясненията му, същите са изработвани от подизпълнители. Конкретни договори, сключени между "АВС Принт" ООД и подизпълнители за изработване на рекламни материали по поръчка на ревизираното дружество не са представени. Предмет на голямата част от доставките по фактурите, издадени на "АВС Принт" ООД от неговите доставчици, е хартия. Фактури за печат са издадени от "Макс Ком 2007" ЕООД - една, от "Ти Ес Ви Консулт" ЕООД - три, от "Мед Ком" ЕООД - три, издадени през м. януари, м. февруари, м. март, м. юли и м. ноември 2009 г., а фактури за изработване на рекламни материали са издавани на жалбоподателя през целия ревизиран период. Отделно от това, в хода на ревизията ревизиращите органи са установили, че посочените дружества не могат да бъдат открити на адресите им за кореспонденция и не са представили документи и писмени обяснения въз основа на исканията, връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Посочените факти и констатации за липса на реални доставки между тях и "АВС Принт" ООД са установени и при ревизията на "АВС Принт" ООД, приключила с РА № 2101009983/15.03.2011 г. По аналогичен начин стои въпросът и с доставчиците на хартия и тонери. Според обясненията на управителя на "АВС Принт" ООД на практика доставката на хартия и тонери и доставките на услугите, свързани с изработването на рекламните материали се осъществяват от неговите предходни доставчици, като той е извършвал само транспорт на готовите рекламни материали и канцеларските материали от неговите доставчици до жалбоподателя. Цитираният РА, издаден на "АВС Принт" ООД, е потвърден с влязло в сила съдебно решение на АССГ № 4407/27.07.2012 г., постановено по адм. д. № 6049/2011 г., приложено към касационната жалба, потвърдено с решение № 8473/13.06.2013 г. на ВАС, осмо отд. по адм. д. № 12329/2012 г. Основателни са доводите на касатора, че приемо-предавателните протоколи не доказват по категоричен начин приемането и предаването на материалите, доколкото същите са представени от дружеството-жалбоподател едва с жалбата му до АССГ. В хода на ревизионното производство, което е повторно след отменително решение на директора на Дирекция "ОУИ", а и в първото такова, нито доставчикът, нито ревизираното дружество са твърдели, че такива протоколи са съставени, а и от тяхна страна не са представени. Изложеното налага извод за това, че протоколите не са съставени на посочените в тях дати. Основателен е и доводът на касатора, че само въз основа на фактурите, издадени от доставчика на ревизираното дружество, не може да се направи извод за реално осъществени доставки. В тази връзка настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение споделя изцяло приетото от ВАС в решение № 2781/26.02.2013 г. по отношение на протоколи и фактури, издадени от и подписани от представители на двете дружества, но в периода м. януари - м. юни 2010 г. Доказателства за плащания по банков път не са представени. Представена е хронология на сметка 503 на доставчика. Според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 /т. 32/ съдът е длъжен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на облагаемите сделки, осъществяване от получателя, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано /т. 33/. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Обективната преценка на обстоятелствата, установени по делото, не обосновава извод за реалност на процесните доставки по издадените от "АВС Принт" ООД на "Институт за клинични експертизи - България" АД фактури. Упражняването на правото на данъчен кредит от получателя по фактури, по които не са получени от него реално стоки и услуги, представлява позоваване на общностното право относно ДДС с измамна цел по смисъла на цитираното по-горе решение на СЕС и не може да се приеме, че той е спазил изцяло и навреме правилата за ДДС, установени в държавата, за да може основателно да очаква да получи възстановяване на начисления ДДС, който е платил на доставчика, така както е прието в т. 57 от решение на Европейския съд по правата на човека от 23 януари 2009 г. по делото "БУЛВЕС" АД срещу БЪЛГАРИЯ, на което първоинстанционният съд се е позовал. С оглед на изложеното, решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. При този изход на спора на ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, искането за което е своевременно заявено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение