Решение № 622 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6229/2007 г.

Решение № 622 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6229/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218и ал. 2 от ГПК (отм.). Предявен е иск по реда на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между Д. М. Т. като купувач, с последен посочен адрес в гр. С., и С. К. А. от гр. Б. като продавач. Стефана А. е починала в хода на производството и заместена от наследниците си К. Г. А. и А. Г. В. В исковата си молба Д. Т. сочи, че на 5 декември 2000 г. сключила с наследниците на К. А. (една от които е С. А.) предварителен договор за продажба на идеални части от недвижим имот и сумата по договора за нейната част е заплатена, но окончателен договор не е сключен. Според представения с исковата молба предварителен договор, наследниците на К. А., б. ж. на гр. Б., починал през 1977 г., обещали да продадат на ищцата и трето за спора лице идеални части от два земеделски имота, като продажната цена била изплатена. На претенцията на ищцата още в първоинстанционното производство, макар и не своевременно, ответницата С противопоставила твърдението си, че не е подписвала предварителния договор. Пред касационния съд се представя решение № 542 от 11 април 2007 г., постановено по гр. д. № 199 по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г., влязло в сила на 12 юни 2007 г., с което е признато за установено по отношение на ищцата Д, че предварителният договор за продажба на недвижим имот от 5 декември 2000 г., сключен между С, К. Х. А., К. Б. А., М. Г., П. А., Н. А. като продавачи и Д. Т. и Ж. Х. като купувачи, за продажба на 4,62/22,62 декара идеални части от имот в м. "М" и 13,38/101,15 декара от имот в м. "О", е неистински за подпис № 4 за продавачите, тъй като не е положен от С. К. А. Ищцата не е взела становище по представеното влязло в сила съдебно решение. Съдът, като съобрази представените доказателства и съображенията на страните по спора, намира, че искът на Д. Т. срещу С. А. по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е неоснователен. Според текста на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. След като С. А. не е изразила воля за сключване на предварителен договор чрез подписването му, както е установено с влязло в сила съдебно решение, тя не е страна по посочения предварителен договор и не е пасивно материалноправно легитимирана по предявения иск. Ето защо искът спрямо нея, респективно - спрямо конституираните в производството нейни наследници, е неоснователен. Още с касационната жалба процесуалният представител на ответниците е поискал присъждане на сторените разноски пред касационния съд, които са общо в размер на 213 лева - 13 лева, заплатени от К. А. за държавна такса за касационното обжалване и 200 лева адвокатски хонорар съразмерно на заплатеното възнаграждение за двамата ответници за услугите на един адвокат. Посочената сума се дължи на ответниците при условията на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.). По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение