Решение № 9759 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2743/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от гр. Нови Искър, подадена чрез адв. Добрев, насочена срещу Решение 7684 от 08.12.2023 г. по адм. дело 5050/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлен иска му против Областна дирекция на вътрешните работи гр. Кърджали /ОД на МВР Кърджали/ за присъждане на сумата от 5000 лева за периода 30.05.2018 г.до 30.05.2023 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие фактически действия по задържане осъществени от служители на ОД на МВР Кърджали, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата до окончателното плащане на сумата. В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че съдът превратно е тълкувал и преценил събрания доказателствен материал. Оспорват се изводите на съда относно елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според него е налице пряка причинно-следствена връзка между действията и претърпяната вреда. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР-Кърджали, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и по същество счита първоинстанционното съдебно решение за правилно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава, писмено и в съдебно заседание заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, като същото е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с предявения иск от В. Д. Д. против Областна дирекция на вътрешните работи гр. Кърджали, за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени веди, в следствие осъществени спрямо него фактически действия по задържането му от служители на ОД на МВР Кърджали, при неоснователна употреба на физическа сила и помощни средства /белезници/, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, се изразява в причинени силен стрес и безспокойство, гняв от извършената несправедливост, чувство на безпомощност, обида и негативни емоционални изживявания за продължителен период от време. С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил иска на В. Д. Д. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Кърджали за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата до окончателното плащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че със Заповед 2923з-705 от 16.04.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали е разпоредено провеждането на специализирана полицейска операция (СПО) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата на територията, обслужвана от ОД на МВР - Кърджали за периода от 22:00 часа на 17.04.2018 г. до 22:00 часа на 30.06.2018 г., като се извършат мероприятия подробно описа в заповедта, включително проверка на документите на возещите се лица, превозните средства и др./лист 124-128 от делото пред АССГ/ На 30.05.2018 г. в посока изхода на гр. Кърджали, около 18:30 часа, полицейски служител спрял за проверка лек автомобил Опел Корса с per. [рег. номер], който бил без включени светлини. Шофьорът на автомобила бил без лични и СУМПС, но представил документи за автомобила. Служителят установил, че колата е с изтекъл срок на технически преглед. Водачът позвънил на неговия брат, за да му донесе документите за самоличност. Братът на шофьора донесъл документите и самоличността му била установена, а именно настоящия ищец В. Д. Д.. В последствие поради ескалирало напрежение Д. и брат му били задържани от четирима полицейски служители, като били повалени на земята и им били поставени белезници. По отношение на лицата били издадени заповеди за задържане. По делото са събрани множество писмени доказателства и са изслушани свидетелските показания на петима човека. Решаващият съд в обобщение на данните по делото и вземайки предвид свидетелските показания е направил извод, че не се установява спрямо ищеца, да са извършени незаконосъобразни фактически действия по задържането му, доколкото причината за употребата на физическа сила и помощни средства е поведението на ищеца, който се е държал грубо, агресивно и ароантно спрямо полицейските служители. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за неоснователна. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано и неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. От фактическа страна е установено, че на дата 30.05.2018 г. ищецът е спрян за проверка, управлявайки лек автомобил без включени светлини. Установено е, че Д. не е носил документи за самоличност и СУМПС, но е представил документите на автомобила, от които е констатирано, че колата е с изтекъл технически преглед. Ищецът бил запознат с нарушенията и обстоятелството, че ще му бъде съставен АУАН по Закона за движение по пътищата. Това го ядосало и той проявил грубо и непристойно поведение спрямо полицейските служители, което обстоятелство се подкрепя и от сведенията на лице-очевидец. Той възпрепятствал органите на реда да изпълнят служебните си задължения. Събитията са изложени подробно от съдебния състав на АССГ, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна¬та дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв ад-министративен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.Тези нормативно регламентирани предпоставки, чието наличие се доказва от ищеца, трябва да са налице кумулативно липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно съдът е приел за недоказано наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника при извършените фактически действия по задържането на ищеца Д.. Не са събрани доказателства, които да потвърдят, че спрямо него неоснователно е приложена физическа сила и са използвани помощни средства при задържането му. В тежест на ищеца е, да докаже фактите, от които черпи права. Единствено от показанията на двамата свидетели на ищеца неговия брат М. Д. и Н. Х., се събира информация за употребата на груба физическа сила и бой по отношение на ищеца. В тази насока настоящата инстанция споделя изложеното становище от съда, че тези свидетелски показания влизат в противоречие с целия събран по делото доказателствен материал и налагат извод, че са изложени, за да послужат за целите на процеса и положителен резултат по делото за Д.. На датата 30.05.2018 г., когато е осъществено задържането, е подписана декларация от ищеца, че не желае медицински преглед от лекар и медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка. Ако действително на ищеца е нанесен петминутен побой , както твърди свидетелят М. Д., то със сигурност това би причинило охлузвания и наранявания, които да се констатират при преглед от медицинско лице. В момента на прегледа се установява, че лицето е без субективни оплаквания , като се отбелязва единствено, че има повишено кръвно налягане и ускорен пулс, което е разбираемо предвид предходно описаните събития. В жалба до Окръжната прокуратура Кърджали ищецът и брат му подали жалба, че спрямо тях на датата 30.05.2018 г. е осъществен побой от полицейски служители, като след това лекарят отказал, да отрази нараняванията в медицинското свидетелство. Не им бил осигурен и искания медицински преглед. С постановление от 17.01.2019 г. е отказано да се образува досъдебно производство по така направените жалби, поради липса на данни за извършено престъпление. Това постановление е потвърдено от Апелативна прокуратура гр. Пловдив. За да бъде незаконосъобразно едно фактическо действие то трябва де е предприето без правно основание. В чл. 85 от ЗМВР е посочено кога може да се използва физическа сила При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. , а в разпоредбите на чл. 86 от ЗМВР е разписано, че физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение и се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че причината спрямо лицето В. Д. да бъдат употребени физическа сила и помощни средства при задържането му, е агресивното поведението на ищеца. В тази връзка той има и присъда от наказателен съд за престъпление по чл. 144, ал.2 от НК за закана срещу длъжностно лице и за хулиганство по чл.325, ал.2 от НК, именно по повод процесните събития по задържането му. Изложеното дотук налага извод, че употребата на физическа сила и помощни средства при задържането на лицето са били необходими и оправдани, поради което не се установява фактическите действия осъществени от длъжностните лица от структурата на ответника да са незаконосъобразни. Първият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в настоящия случай липсва, поради което е безпредметно да се разглеждат останалите предпоставки. Настоящата инстанция намира, възражението на процесуалния представител на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е позволил приобщаване на протокол от съдебно заседание по адм.дело 5051/2023 г. по описа на АССГ, за явно неоснователно, доколкото това дело, касае различни страни, а и свидетелските показания дадени по други дела, не могат да се използват като доказателства по настоящото дело. По изложените съображения, първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на В. Д. Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ОД на МВР гр. Кърджали на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,