Решение № 4749 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 2348 / 29.11.2021 г. по адм. дело 771 / 2021 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба М. Джамбова, от [населено място], област Пловдив чрез адв. Е. Гунчева изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че са налице претендираните от касатора касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което първоинстанционното съдебно решение е неправилно. Необосновани са изводите на съда, че събраните доказателства не сочат обективни и субективни елементи на проявена от М. Джамбова недобросъвестност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 2348 / 29.11.2021 г. по адм. дело 771 / 2021 г. Административен съд Пловдив е отменил решение 2153 15 81 / 11.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане РНП 2 4 15 00870104 / 26.01.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е неправилно. По делото е установено, че с решение 2153-15-81/11.03.2021 г. директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдил разпореждане РНП-2-4-15-00870104 от 26.01.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Пловдив, за възстановяване от М. Джамбова на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 8032, [възраст]лева, от които главница за периода от 02.10.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 6585, 75 лева и законна лихва в размер на 1446, 86 лева, начислена на основание чл. 113 КСО към 26.01.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО до окончателното погасяване на задължението. М. Джамбова е получавала ЛПОСВ, отпусната от 02.10.2017 г. при навършена възраст от [възраст]години и зачетен за определяне на правото осигурителен стаж от втора категория труд 12 години, 08 месеца и 19 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 20 години, 04 месеца и 29 дни, превърнат по реда на чл. 104 КСО към трета категория общ осигурителен стаж от 36 години, 03 месеца и 23 дни. В рамките на извършена във връзка с настоящото административно производство проверка, контролните органи на НОИ са установили, че Джамбова притежава осигурителен стаж от втора категория в размер на 03 месеца. Доказаният осигурителен стаж не обуславя наличието на право на ЛПОСВ, а отпускането ѝ по реда на чл. 68, ал.1-2 КСО е станало в нарушение на материалноправните предпоставки за това. Съгласно чл. 114, ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. При изследване въпроса за добросъвестността на страната административният съд е кредитирал изцяло нейните обяснения, без да ги прецени с оглед на установените факти по спора. Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. (В този смисъл виж решение 6718 / 22.05.2018 г. по адм. дело 12933 / 2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.) От доказателствата по делото не се установява, че лицето е било добросъвестно, т. е., че не е знаело, че получава пенсия, която не му се следва, защото няма доказан необходим осигурителен стаж за това. Недобросъвестността на ответника по касация се състои в това, че е претендирала полагането на осигурителен стаж от втора категория, какъвто в действителност не е положила и е била наясно, че без полагането на този стаж не е придобила право на пенсия при условията на чл.68 ал.1-2 от КСО. Липсват данни за закупуване на осигурителен стаж, а и Джамбова не е представила доказателства в тази насока. Независимо, че е налице изискване стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се е позовал на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат наличие на данни за недобросъвестност, обосновано и законосъобразно пенсионните органи са издали оспорените актове. Като е достигнал до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и следва да бъде отменен, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на М. Джамбова следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата от 400,00 лева (200,00 лева ДТ за касационното оспорване и по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК). Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение