Решение № 11316 от 8.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2011 г.

Решение № 11316 от 8.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Атанасова Фурнаджиева и Георги Николов Фурнаджиев, против Решение № 2639/22.12.2010 г., постановено по адм. д. № 602/2010 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тодорка Атанасова Фурнаджиева и Георги Николов Фурнаджиев против Заповед № КД-14-03-60/21.01.2010 г., на Началника на СГКК - Варна, с която е отказано изменението в КК и КР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., в обхвата на поземлени имоти 10135.2723.612 и 10135.2723.613. Съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства, както и допуснатата и приета, неоспорена от страните СТЕ. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорвания административен акт - Заповед от 21.01.2010 г. на началника на СГКК - Варна, с която е било отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, е законосъобразен. Така атакуваната заповед е била издадена на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. В хода на съдебния процес е било установено, че отказът на органа е бил мотивиран с наличието на спор за собственост между жалбоподателите и трети лица. Гореизложеното се подкрепя и от приетата по делото техническа експертиза. Касационната жалба се основава единствено върху решението за съдебна делба от 1988 г., за която е било доказано, че съдържа неточности при отразяването границите на имотите, а отделно е налице последващо съдебно решение, с което са били изменени дяловете в имота на жалбоподателите. Процесната заповед е издадена на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че съставеният Констативен акт № 188/30.10.2009 г., не е подписан от заинтересуваното лице Вангелина Симеонова Желязкова, направила възражение чрез пълномощника си Валентин Костадинов с вх. № 94-27459/16.11.2009 г., което е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра. От друга страна, фактът на неподписване на акт за непълноти и грешки в кадастъра от пряко засегнатия собственик би съставлявало нарушение на изискуемата по ЗКИР (чл. 53) процедура и то от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на съответната заповед. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав