Решение № 11069 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат К. Стоянов против решение 13934/23.04.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 2702/2025 г., с което е отхвърлена жалбата срещу решение 1749/17.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните доводи се отнасят до противоречие с доказателствата по делото на изводите на съда, че административният орган е извършил точна преценка в съответствие с чл. 75, ал. 2 ЗУБ на всички факти и документи, свързани с личното му положение и държавата му на произход. Касаторът счита, че изводът на съда за неприложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е необоснован, тъй като цитираните източници отразяват новонастъпили обстоятелства и факти за Сирия, които са непълни и са посочени избирателно. Твърди, че от бежанската история е установено, че чужденецът е напуснал Сирия заради войната, постоянния страх от мобилизация в армията и необходимостта да плаща пари, за да не бъде мобилизиран. Молбата не е разгледана индивидуално, обективно и безпристрастно, каквото е изискването на чл. 73 ЗУБ. В нарушение на материалния закон и без да се аргументира, съдът е приел, че представената от молителя бежанска история не попада в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените от първоинстанционния съд мотиви показват погрешна оценка на доказателствата, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. М. Кръстева моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията по чл. 8 и 9 от ЗУБ и коренно променената обстановка в Сирийска арабска република. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 1749/17.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на М. А. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията му, предвидени в чл. 75, ал.1 ЗУБ и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 58 и сл. ЗУБ. Според съда актът е мотивиран, издаден е при изяснена фактическа обстатовка и след обсъждане на актуалната обстановка в Сирия. По материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че данните от бежанската история на молителя обосноват извод за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец. В тази връзка са изложени съображения, че при проведеното интервю кандидатът е посочил, че не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка и не е имал проблеми с официалните власти в страната на произход. Съдът е констатирал, че мотивите за напускане на Сирия са финансови, както и такива, свързани с общата ситуация на несигурност в страната и е приел, че икономическите и битови причини не попадат в обхвата на ЗУБ, а ситуацията в Сирия е променена, режимът на Башар Асад е свален и вътрешният въоръжен конфликт е разрешен. С оглед данните от бежанската история съдът е приел, че не е налице опасност от наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 съгласно чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. По отношение на основанията за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е обосновал извод, че липсват данни в интервюто и доказателства за реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Относно наличието на основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е съобразил тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съда на ЕС в решението по дело С-465/07 и тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено от Съда на ЕС в решението по дело С-285/12, както и актуалната обстановка в страната на произход към 08.04.2025 г. и е приел, че спрямо жалбоподателя не са налице тежките заплахи посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка съдът е обсъдил данните за интегриране в новите административни структури на представители на различни групировки, създаване на съвместни комитети и механизми за представителство във властовите структури, постигнатите договорености да се улесни завръщането на разселените сирийски арабски бежанци и да им се осигурят подходящи условия за живот. Съдът е съобразил и увеличаващият се брой на завръщащите се сирийски граждани от съседни страни и от други региони, както и на вътрешно разселените лица. Според съда нито личната бежанска история на жалбоподателя, нито ситуацията в Сирия възпрепятстват връщането му в страната на произход, при спазване на принципа по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението е правилно като краен резултат.