Решение № 580 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2011 г.

Решение № 580 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Никола Стоянов Димитров от гр. София, против решението на Софийски градски съд от 28.10.2010 г., постановено по адм. дело № 693/2004 г., с което, по жалба на Павлина Павлова Георгиева от гр. София, е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-50-231/30.03.2001 г. на Гл. архитект на гр. София, за одобряване на проект за ЧИЗРП на кв. 320а, парцел II-1689, м. Красно село - Плавателен канал" - София. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Ценков, който поддържа жалбата по съображенията в нея и в писмени бележки, с претенция за присъждане на разноските по делото. Ответните страни - Главен архитект на София, не изпраща представител; Елена Стоянова Димитрова и Павлина Павлова Георгиева, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват; Етажната собственост на: бл. 12, вх. А, на вх. Б, на бл. 12А, вх. А, на вх. Б, на бл. 14, вх. Б и на вх. В, чрез адв. Димитрова, оспорват касационната жалба, по съображения в писмена защита, с претенция за разноски; Етажната собственост на бл. 12, вх. В и на бл. 14, вх. А, не се представляват, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Подчертава, че правилно съдът е обосновал решението си с липсата на мотиви на акта - посочените в заповедта правни основания изискват конкретно мотивиране и обосноваване на необходимостта от изменението, с оглед изискуемия обществен интерес по този ред и основание. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесната заповед, издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗТСУ (отм.) и протокол на ГАГК № ГК-Г-4927.03.2001 г., т. 2, е одобрено ЧИ на ЗП на кв. 320а парцел II и ЧИ на РП на кв. 320а парцел II-1689, м. Красно село - Плавателен канал". Видно от графичната част на акта и заключенията на вещите лица, в кв. 320а, в който се урегулира реституираният на Никола Стоянов и попълнен в кадастъра имот УПИ II-1689, се намират изградени Бл. 12А - 5 етажен, с два входа, Бл. 14 - 6 етажен с три входа и Бл. 12 - 6 етажен с три входа, а новопредвиденият строеж е оформен като секция - свързано с Бл. 12А. За да приеме незаконосъобразност на административния акт, СГС е приел, че в заповедта е посочено само правно основание, но не и фактическо такова, довело до издаването й, същата не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 15 ЗАП (сега отменен, но действал по време на издаването на акта), такива не се съдържат и в друг акт, или документ в преписката. Приета е като нарушена разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ППЗТСУ (отм), отчетена е и липсата на мотивирано предписание на Гл. архитект, по чл. 88, ал. 3 и чл. 89 ППЗТСУ (отм.) Така постановеното решение е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице, независимо, че нарушение по чл. 87, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) не се констатира - действащият план е от 1978 г., а процесната заповед - от 2001 г. Изброените в нормата на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ хипотези за промяна на влезлите в сила устройствени планове са три - когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите, градоустройствените и техническите условия, при които планът е бил създаден; когато възникнат нови държавни или обществени нужди, за които е необходимо да се предвидят съответни терени; когато се установи, че нуждата от предвидените мероприятия не е била налице, или в последствие е отпаднала. Освен това административният орган се е позовал и на т. 3 от ал. 1, на чл. 32 ЗТСУ (отм.), която регламентира възможността устройствени планове да се изменят и когато същите не осигуряват възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания. В заповедта липсват каквито и да са мотиви, които да доказват наличието на някоя от изброените хипотези за наличие на обществен интерес, обратното, данните по делото сочат, (а се навежда и в касационната жалба), че изменението касае придаване на регулационен и застроителен статут на реституиран имот. Действително, фактическите обстоятелства, въз основа на които е издаден административния акт, могат да бъдат изложени и отделно от него, но в случая такива данни няма - в решението на Архитектурно-градоустройствената комисия, на което е позован актът, също не се сочат никакви фактически основания за взетото решение, които да се приемат и като мотиви на обжалваната заповед. Разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) също визира три самостоятелни хипотези, при наличието на които възниква необходимостта от изменение на ЗРП в обществен интерес (чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ), а коя от тях е налице в конкретния случай и налага изменението, е следвало да обоснове административният орган - в мотивите към заповедта, или в съпътствуващ издаването му междинен акт, напр. предписанието на Гл. архитект по чл. 88, ал. 3 ППЗТУ, приложено по делото на л. 36 и с касационната жалба, което също не попълва законовото изискване - стандартна бланка с указание за съгласуване, не отговаря на смисъла на нормата - мотивиране липсва. Ирелевантни в случая са доводите в жалбата, че проектът е съобразен с отстояния до съществуващи сгради и пр. строителни правила и норми, след като въобще не са изследвани предпоставките за изготвянето му по т. 1 и т. 3 на чл. 32, ал. 1 ЗТСУ. Несъстоятелно е и възражението, че първоначалната жалба не сочи основанията, въз основа на които е отменена заповедта - служебното начало в административния процес е проведено съобразно изискванията за цялостна проверка на законосъобразността на акта. Изложеното действително налага извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 15 ЗАП (отм.), както е приел съдът, който констатиран порок препятства съдебния контрол и представлява самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на административния акт. При този изход на процеса на ответните страни, представлявани от адв. Димитрова, следва да се присъдят направените по делото разноски за тази съдебна инстанция, в размер на 300 лв., своевременно претендирани и доказани с приложения договор за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,