Решение № 5510 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2013 г.

Решение № 5510 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна срещу Решение № 1192 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 3586/2012 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 181200648 от 30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Екотракс" ЕООД, както следва: № 89 от 31.01.2007 г., № 210 от 26.02.2007 г., № 213 от 26.02.2007 г., № 218 от 27.02.2007 г., № 462 от 30.03.2007 г., № 584 от 26.04.2007 г., № 798 от 30.05.2007 г., № 908 от 27.06.2007 г., № 1155 от 31.07.2007 г., № 1395 от 26.09.2007 г., № 60176 от 30.09.2007 г., № 1533 от 30.10.2007 г., № 1633 от 28.11.2007 г., № 1787 от 28.12.2007 г., № 1836 от 31.01.2008 г., № 1957 от 28.02.2008 г., № 2173 от 30.05.2008 г., № 2177 от 31.05.2008 г., № 2252 от 27.06.2008 г., № 2300 от 29.07.2008 г., № 2344 от 28.08.2008 г., № 2478 от 26.09.2008 г., № 2498 от 30.09.2008 г., № 2562 от 30.10.2008 г., № 2664 от 27.11.2008 г., № 2678 от 29.12.2008 г., № 2806 от 28.01.2009 г., № 2928 от 25.02.2009 г., № 3048 от 30.03.2009 г., № 3121 от 28.04.2009 г., № 3176 от 28.05.2009 г., № 3227 от 26.06.2009 г., № 3289 от 30.07.2009 г., № 3379 от 31.08.2009 г., № 3394 от 29.09.2009 г., № 3450 от 29.10.2009 г., № 2030 от 28.03.2008 г. в размер на 140, 63 лева, по фактура № 2106 от 29.04.2008 г. в размер на 187,66 лева. Подадена е и частна жалба от директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна срещу определение № 3457 от 20.06.2013 г. по адм. дело № 3586/2012 г. по описа на АС Варна, с което е допълнено решението в частта за разноските и дирекция "ОДОП" - гр. Варна е осъдена да заплати по компенсация на "Нойма 2003" ЕООД разноски в размер на 820,00 лева. В останалата част с решението АС Варна е отхвърлил жалбата на "Нойма 2003" ЕООД срещу процесния РА и в тази част съдебният акт е влязъл в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на АС Варна относно частичната незаконосъобразност на обжалвания РА, като се поддържа, че същият е формиран при липса на задълбочена преценка на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Иска се отмяната на съдебния акт в оспорената му част и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в гореописаната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че определението за присъждане в полза на ревизираното лице на направени по делото разноски е неправилно и следва да се отмени. Ответната страна - "Нойма 2003" ЕООД, не се представлява, но изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната част. Оспорва частната жалба, подадена от дирекция "ОДОП" - гр. Варна. Моли съда да отхвърли като неоснователни касационната и частната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежни страни, в срок и същите са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Нойма 2003" ЕООД срещу Ревизионен акт № 181200648 от 30.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна в частта, потвърдена с Решение № 562 от 5.09.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Екотракс" ЕООД, "Триумф 2009" ЕООД, "Марти-НК" ЕООД, "Ромикс" ЕООД и "Пи ен ЕС Трейдинг" ЕООД. Дружеството е оттеглило жалбата си срещу РА в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците с изключение на тези, издадени от "Екотракс" ЕООД. С постановеното решение съдът е отменил РА в частта относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Екотракс" ЕООД с предмет на доставката - млечни продукти, като е развил съображения, че доставките на процесните продукти са реално осъществени, стоките са получени от ревизираното лице и не е налице материалноправно основание за отказ за признаване правото на данъчен кредит по съответните фактури. В останалата й част жалбата на "Нойма 2003" ЕООД срещу РА е отхвърлена като неоснователна, доколкото не са ангажирани доказателства предметът на фактурираните доставки - различни видове стоки /авточасти и др./ да са предадени и съответно, собствеността върху тях да е преминала от доставчика "Екотракс" ЕООД към ревизирания субект. Предмет на касационен контрол е решението на АС Варна само в частта, в която е отменен РА. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е разгледал по отделно доставките по фактурите, по които на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, като е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и съдебното производство доказателства. Правилно е приложен материалният закон и изводът на съда за материална незаконосъобразност на РА в съответната част се споделя от касационната инстанция. Съгласно приетия по делото договор от 3.02.2003 г., сключен между "Екотракс" ЕООД и "Сирма Приста" АД, ревизираното лице се задължава да дистрибутира, реализира и съхранява млечни продукти, произведени от "Сирма Приста" АД, както и от други търговци, ползвайки безвъзмездно хладилни площи и други складови помещения, собствени на "Сирма Приста" АД. От доказателствата по делото е видно, че "Нойма 2003" ЕООД е сключил договори с Дом за медико-социално грижи за деца - гр. Русе, съобразно който дружеството - жалбоподател приготвя храна в кухненски блок на ДМСГД и ползва оборудването и обзавеждането на дома, както и складовото помещение за съхранение на млечните продукти. Съдът е отчел обстоятелството, че фактурите по доставеното количество кисело и прясно мляко са придружени от стокови разписки, подписани от предаващото и приемащото стоката лице. Не е спорен и фактът, че фактурите са отразени в счетоводството на доставчика и получателя по доставките, както и че ДДС е отразен като задължение към бюджета. Доказано е, че транспортът на стоките е за сметка на доставчика, като те са превозвани със собствени на "Екотракс" ЕООД два товарни автомобили, за което по делото са приети копия от свидетелства за регистрация, пътни листи, стокови разписки. Установено е по категоричен начин наличието на кадрова обезпеченост на доставчика да осъществи процесните доставки на мляко и млечни продукти през процесните периоди 2007 г. - 2009 г. Съдът е обосновал извода за незаконосъобразност на РА в така описаната му част, като е възприел констатациите в заключението по СИЕ, прието по делото, като компетентно изготвено и неоспорено от страните. В приложение № 1 от същото са описани стоките от вида на продадените на ревизираното лице, които са били налични. Според вещото лице при приемане на стоката е попълван "Дневник за входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали с данни за закупената стока, количество, срок на годност. Вещото лице също е установило, че жалбоподателят ползва под наем кухненски блок на ДМСГД, оборудването и обзавеждането на дома и складовото помещение за съхранение на хранителните продукти. Съобразно изложеното, като е взел предвид многобройните писмени доказателства, гласните доказателства и заключението по СИЕ, АС Варна е формулирал правилния извод за доказано реално осъществяване на процесните доставки по фактурите, издадени от "Екотракс" ЕООД с предмет - мляко и млечни продукти. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е извършил задълбочен анализ на новопредставените доказателства и не ги е съпоставил с представените в рамките на ревизията. На ревизираното лице изрично е указано, че носи доказателствена тежест за установяване на положителния факт - наличието на реално извършени облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Това означава, че същото се е възползвало от правото да сочи и да представя доказателства и пред съдебната инстанция с цел да докаже твърденията в жалбата си. Първостепенният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е извел правилния извод за частична незаконосъобразност на РА, поради което доводът, изложен в касационната жалба, че не отговаря на действителното правно положение приетото от съда, че са събрани достатъчно доказателства за приемане на реалността на декларираните доставки на стоки /мляко, млечни продукти, олио, брашно, захар и др./, е неоснователен. На следващо място, касационната инстанция намира за голословно твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е извършил преценка на приетото заключение и не е изложил съображения защо го кредитира изцяло. Видно от мотивите на съдебния акт в обжалваната му част формираният извод за доказано осъществяване на процесните доставки от доставчика "Екотракс" ЕООД е обоснован и с оглед констатациите на вещото лице, съдържащи се в СИЕ, като отговорите по поставените на експерта задачи са разгледани съобразно всички събрани писмени и гласни доказателства. Освен това касаторът, чрез процесуалния си представител е имал възможност да оспори заключението, но не е сторил това. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо да е осъществена доставка. По чл. 2, т. 1 от ЗДДС в обхвата на закона са всички облагаеми доставки на стоки и услуги, и наличието на осъществена доставка е първият факт, който следва да бъде доказан от получателя по фактурата, за да установи основателно начисляване на данъка и възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея. В този смисъл е трайната практика на Съда на Европейския съюз предвид решението по дело С-152/02, в който СЕО приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя, следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. Следователно, при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. След като е доказана реалността на доставките по гореописаните фактури, издадени от "Екотракс" ЕООД, то РА в оспорената му част правилно е отменен като незаконосъобразен. Като е достигнал до горепосочения правен извод, АС Варна е постановил правилно и обосновано решение в така оспорената му част, което не страда от твърдяните в касационната жалба породи и същото следва да бъде оставено в сила. Съдът намира за неоснователна частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП. При съобразяване на искането на ревизираното лице за присъждане на разноски по съразмерност с оглед уважената част на жалбата първостепенният съд е изчислил дължимост на сумата в размер на 820,00 лева, изчислена след приспадане на дължимото на дирекция "ОДОП" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение според отхвърлената част от жалбата. Така приетото от първоинстанционния съд е правилно, доколкото е извършено правилно изчисление на дължимите разноски на страните съобразно частичната основателност на подадената от "Нойма 2003" ЕООД жалба. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски по делото от страна на ответника по касация, дирекция "ОДОП" - гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати на "Нойма 2003" ЕООД разноски за касационната инстанция за сумата от 200 /двеста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение