Решение № 4592 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2017 г.

Решение № 4592 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез пълномощника му - юрисконсулт Евтимова, против решение № 424/13.01.2017 г. по адм. д. № 396/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: Р. М. П., С. Й. Х. и С. Й. С., не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил заповед № 1671/20.07.2016 г. на кмета на община П., като незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с нея е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ Х-4150, кв. 18, по плана на кв. Р., гр. П.., от собствениците му: Р. М. П., С. Й. Х. и С. Й. С.. Прието е от съда, че административният орган не е събрал доказателства и не е изследвал условията за търпимост на строежа, съгласно § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, което е довело до незаконосъобразност на издадената от него заповед по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразно данните по делото правилни са изводите на съда, че процесната пристройка към жилищна сграда в УПИ X, кв. 18 по плана на кв. "Р.", гр. П., представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, който не разполага със строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват, съгласно чл. 144, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Събрани са и доказателства, относими към търпимостта на строежа, но въпреки това съдът не е изложил фактически и правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки на § 16 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, каквито е бил длъжен да изложи, съобразно принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес /чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК/. Липсата на собствени мотиви по този въпрос, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като търпимостта на строежа възпрепятства премахването му като незаконен. Ето защо, вместо да констатира, че органът не е изложил мотиви по този въпрос, която констатация е невярна видно от съдържанието на оспорената заповед, съдът е следвало на собствено основание да установи фактите и изложи правни изводи за търпимостта на строежа. Липсата на такива установявания и изводи в тази насока е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо неправилност на обжалваното решение. Касационният съд не би могъл да направи такива изводи за първи път, защото би лишил страните от право на защита по този въпрос пред една съдебна инстанция, което е недопустимо. Предвид изложеното, обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение