Решение № 8475 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2018 г.

Решение № 8475 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Оряхово срещу Решение № 18 от 15.01.2018 г., постановено по адм. д. № 503 по описа на Административен съд - Враца (АС - Враца) за 2017 г. С него е отменена т. 1 (добавена) от Решение № 286 от Протокол № 34 от заседанието на Общински съвет (ОбС) – Оряхово, проведено на 29.06.2017 г. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения, които обаче са по съществото на спора се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което подаденият протест от Окръжна прокуратура – Враца срещу Решение № 286 по Протокол № 34 от 29.06.2017 г. на ОбС – Оряхово да бъде отхвърлен. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява представлява. Ответникът – Окръжна прокуратура – Враца не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд е било Решение № 286 от Протокол № 34 от проведено на 29.06.2017 г. редовно заседание на ОбС – Оряхово в частта му по т. 1 (добавена). С него е допълнено Решение № 273 от 25.05.2017 г. на ОбС - Оряхово, като е прието, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), че УПИ XXI в кв. 13 по плана на гр. Оряхово с предназначение "за техническа инфраструктура" следва да бъде обявен за частна общинска собственост поради създадени условия за ограничен достъп до имота, довели до загубата на предназначението му "за парк" вследствие на изменение на ПУП, одобрено със Заповед № 636 от 29.10.2015 г., в сила от 01.12.2015 г. Първоинстанционният съд приел подадения протест за допустим. Мотивирал се, че при осъществяване на действията си прокурорът подава протеста в обществен интерес, свързан със законосъобразното осъществяване на правата на гражданите на Община Оряхово, доколкото с приетото решение ОбС - Оряхово ги лишава от възможността да се ползват от общински имот, преобразувайки го от публична общинска собственост в частна такава и предвиждайки продажбата му на определено лице. Съдът приел, че от събраните по делото доказателства се установява вземането на спорното решение от компетентен орган (чл. 21, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗОС), но предвид това, че с него се променя вида на общинската собственост от публична в частна, което пряко касае и режима на разпореждане с нея, направил извод за неговата незаконосъобразност. Изложил мотиви, че решението е взето при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснато нарушение на материалния закон (чл. 6, ал. 1 ЗОС). Съдът приел, че предназначението на имота води до извод, че няма основание същият да променя характера на собствеността си. Доколкото единственият мотив за тази промяна бил липсата на достъп до имота след обособяването му в отделен имот, съдът изложил съображения, че не е налице пречка такъв да бъде осигурен чрез възстановяване на предишното положение. Наред с това, не била изследвана възможността за използването му за трайно задоволяване на други обществени потребности от местно значение. В допълнение направил извод, че при вземане на решението била нарушена и разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Оряхово, която допуска промяна в характера на собствеността на недвижимите общински имоти от публична в частна, когато това се изиска от предвиденото мероприятие при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ). По делото обаче, не било доказано предвиждането на мероприятие, което да е в интерес на обществеността и което да налага тази промяна на характера на собствеността на имота, освен наличието на частен интерес на собственика на съседния имот да придобие част от общинското имущество. Предвид така приетото, съдът отменил спорното решение на ОбС – Оряхово като прието при неправилно прилагане на материалния закон и като противоречащо на целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани на доказателствата изводи, които се споделят от настоящия състав. Неоснователни са касационните оплаквания за постановяването на решението при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно е прието от съда, че основанията за прилагане на чл. 6, ал. 1 ЗОС не са били налице, а ОбС – Оряхово не е доказал наличие на основание за гласуваната промяна. При вземане на решението по чл. 6, ал. 1 ЗОС общинският съвет е следвало да изложи съображения, които са свързани с наличието на предпоставките, посочени в закона. В тази връзка правилно е съобразено от съда, че единственият мотив, възприет от общинските съветници с оглед вземане на решението, е липсата на достъп до имота след обособяването му в отделен такъв, което препятствие би могло да бъде преодоляно чрез възстановяване на предишното положение или осигуряване на достъп до имота с нарочен акт. Наред с това, както правилно е взел предвид и първоинстанционният съд, преди вземане на спорното решение, общинският съвет е следвало да изследва възможността за използването на имота за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Сам по себе си фактът, че до имота липсва достъп след обособяването му в отделен такъв, не означава, че той не може да се използва за задоволяване на обществени потребности. В тази насока негова (на общинския съвет) е доказателствената тежест в рамките на производството да установи, че предназначението на имота за задоволяване на обществени потребности е отпаднало, каквото доказване в случая не е проведено. По изложените съображения решението, предмет на контрол, е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Не се констатират допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и постановяването му, поради което то като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение