Решение № 7592 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2015 г.

Решение № 7592 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Д. в качеството му на [фирма] срещу решение № 110 от 16.01.2015, постановено по адм. д. № 1926/2014 г. по описа на Административен съд - [населено място] /АС/, с което е отхвърлена жалбата му против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 11 от 16.06.2014 г. на началник Митница Б., потвърдено с Решение № 400/20.08.2014 г. на директора на Агенция "Митници и е осъден да заплати в полза на Митница Б. разноски по делото в размер на 559,49 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество да бъде отменено обжалваното ППСПДВ с присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - началник Митница Б., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № 11 от 16.06.2014 г. на Н. М. Б., потвърдено с Решение № 400/20.08.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което В. К. Д. в качеството му на [фирма] е задължен да заплати 3 755,78 лв. мито и 950,63 лв. ДДС, по 17 бр. единни административни документи (ЕАД), регистрирани за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., с които са поставени под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба (внос) на употребявани пътнически автомобили от К. Ш., ведно със законна лихва върху тях, считано от датата на възникване на задължението - 22.06.2012 г., до окончателното му погасяване. С Решение № 32-79317/16.07.2014 г. Началникът на Митница Б. е допуснал на основание чл. 62, ал. 2 от АПК поправка на очевидна фактическа грешка в ППСПДВ № 11/16.06.2014 г. на стр. 14, редове 19,20,21,22 и 23 отдолу нагоре относно номера и датата на вземане под отчет на митническите задължения в Регистъра за вземане под отчет. Видно от известие за доставяне ИД PS 8000 016H73, решението е връчено лично на търговеца и не е обжалвано, поради което е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение за безспорно съдът е приел, че с решение № 6600-1689/Е/23.05.2012 г. на началника на Митница Б. са определени дължими митни сборове и други публични държавни вземания по процесните ЕАД с размери мито и ДДС идентични с процесните. За длъжник е определен [фирма], [населено място] и е определен десетдневен срок за заплащане на задължението, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията. С Решение № 2182/15.12.2012 г. на АС Б., оставено в сила от ВАС е изменено Решението на началника на Митница Б. в частта относно определения начален момент на начисляване на дължимата лихва, като е указано, че същата следва да се начислява само за периода след изтичане срока на доброволно плащане на задължението. Със същото решение на основание чл. 201, § 3 от Регламент 2913/92 и чл. 83 от ЗДДС като длъжник за заплащане на задължението е определен едноличния търговец. Съгласно чл. 222, § 1, буква А от регламент 2913/92 и чл. 839, ал. 2 от ППЗМ на търговеца е определен десетдневен срок за доброволно плащане на задълженията. Посочено е, че задълженията са взети под отчет на 26.10.2011 г. в Регистъра за вземане под отчет. Административният съд е констатирал, че определените с решението митни сборове и други публични държавни вземания дължими от [фирма] не са заплатени в определения срок за доброволно плащане, поради което за дължимите вземания е издадено процесното ППСПДВ на началника на Митница Б.. Първоинстанционният съд е приел, че наличието на публични задължения, установени с влязло в сила решение на началника на Митница Б., както и липсата на доброволно плащане на тези задължения от страна на търговеца в указания срок, са фактическите основания, обусловили издаването на оспореното постановление. С оглед на това административният съд е приел, че са налице предпоставките, установени в хипотезата на чл. 211а, ал. 1 от ЗМ за издаване на оспореното постановление, а именно: възникнало, установено по надлежния ред и неплатено в определения от митнически орган срок, митническо задължение и други публични държавни вземания. С оглед на това съдът е приел, че оспореното постановление е законосъобразно, като издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона, а подадената срещу него жалба, като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. I. Решението е правилно в частта, с която е потвърдено обжалваното ППСПДВ, с което на основание чл. 232, ал. 1 от МК и чл. 211, чл. 211а и чл. 212, ал. 2 от ЗМ [фирма] е задължен да заплати възникнали митнически задължения за мито и ДДС. по 17 броя ЕАД досежно главниците. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че с решение № 6600-1689/Е/23.05.2012 г. на началника на Митница Б. са определени дължими митни сборове и други публични държавни вземания по процесните ЕАД с размери мито и ДДС идентични с процесните и това решение е изменено след обжалване по съдебен ред само в частта относно определения начален момент на начисляване на дължимата лихва, а именно само за периода след изтичане срока на доброволно плащане на задължението. С оглед осигуряване на заплащането на така определените митни сборове с решението, впоследствие е издадено процесното Постановление,, поради което изводът на съда, че същото е законосъобразно в тази му част, като издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона е правилен, а доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Практиката на ВАС е последователна, че ППСПДВ, издавани от митническите органи са изпълнителни основания за принудително събиране на установени публични вземания. Постановленията се издават при липсващо доброволно изпълнение на публични задължения, установени с предходни актове на митническите органи. Въпросът относно законосъобразността на определените публични задължения се решава при обжалването на тези предходни актове на митническите органи, с които задълженията се установяват, а не в производството по обжалване на постановленията. В конкретния случай, съдът правилно е взел предвид факта на установените с влязлото в сила решение публични задължения, във връзка, с което е издадено постановлението. След като актът, установяващ публичните задължения за мито и ДДС е влязъл в сила, постановлението за принудителното събиране на същите тези задължения се явява издадено на правно основание и правилно е потвърдено от административния съд. С постановлението не се определят за първи път размерът на митните сборове и не с тази цел законодателят свързва издаването му. Това следва и от систематичното място на чл. 211 от ЗМ, който се намира след разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ, регламентираща вземането под отчет на дължимите митни сборове и чл. 206, ал. 1 от ЗМ, уреждаща уведомяването на заинтересованото лице за размера на взетите под отчет митни сборове. Следователно, при обжалване на постановлението неотносими са възраженията на жалбоподателя относно основанието и размера на определените митни сборове, а относими към законосъобразността му е наличието на предпоставките за издаването му - уведомление за вземане под отчет на дължимите суми, уведомяване на длъжника за него и липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, което в конкретния случай е доказано. В тази смисъл са Решение № 15170/2012 г., по адм. д. № 900/2012 г., I отд. на ВАС, Решение № 1034/2013 г. по адм. д. № 6594/2012 г., I отд. на ВАС и Решение № 6073/2014 г. по адм. д. № 10733/2013. г., VIII отд. на ВАС. Предвид на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила. II. Решението е правилно в частта, с която е потвърдено процесното ППСПДВ в частта на определените лихви от датата на възникване на задължението - 22.06.2012 г., до окончателното му погасяване Правилно първоинстанционният съд е приел, че с решение № 6600-1689/Е/23.05.2012 г. на началника на Митница Б. са определени дължими митни сборове и други публични държавни вземания по процесните ЕАД с размери мито и ДДС идентични с процесните. и подлежи на принудително изпълнение. Това решение е изменено след обжалване по съдебен ред, в частта относно определения начален момент на начисляване на дължимата лихва, а именно само за периода след изтичане срока на доброволно плащане на задължението. Правилно в обжалваното ППСПДВ на началника на Митница Б., е посочена началната дата, от която започва да тече лихвата за забава - 22.06.2012 г. до окончателното погасяване на задълженията. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на осн. чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202, 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело H. -H., C-91/02, R., стр. I-12077, точки 19 и 23)." Безспорно е между страните, че 17 броя уведомление за вземане под отчет са получени от В. К. Д. в качеството му на [фирма] на 11.06.2012 г. и със същите е определен срок за плащане 10 дни от датата на получаване на уведомлението, т. е. 21.06.2012 г. С оглед на това правилно с ППСПДВ на началника на Митница Б. са определени лихви след изтичане на указания срок, а именно 22.06.2012 г. до датата на плащане на дължимата сума, поради което доводите в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение