Решение № 1760 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2012 г.

Решение № 1760 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Олег Мавромати, гражданин на Русия, е подал касационна жалба срещу решението от 5.04.2012 г. по адм. дело № 11346/2011 г. по описа на Административния съд- София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение № 592/11.11.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с последваща молба вх. № 1329 от 29.09.2010 г. до Държавната агенция на бежанците Олег Мавромати, гражданин на Русия, поискал предоставянето на статут и закрила в Република България. Предишното административно производство, образувано по негово искане, приключило с влязло в сила решение № 4314/03.08.2001 г. на председателя на Агенцията за бежанците, с което молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила била отхвърлена. Според обсъдената в решението бежанска история, Олег Мавромати напуснал легално страната си по произход на 23.09.2000 г. и пристигнал на същата дата в Република България по повод провеждането на кинофестивала "Видео археология". Подавайки молба за получаване на статут кандидатът посочил като причина инакомислие с официалната религия в Руската федерация, заради което срещу него е било заведено следствено дело от Градската прокуратура на Москва. Това е станало по повод негова художествена проява - саморазпъване на кръст (акционизъм). Във връзка с подадената последваща молба за статут, на 30.09.2010 г. било проведено интервю с кандидата, на което той заявил, че искането му се основава на настъпило ново обстоятелство, застрашаващо живота и сигурността му, а именно: обявяването му за издирване за разпалване на междурелигиозна вражда - деяние, което е престъпление по Наказателния кодекс на Руската федерация. В последващо интервю, проведено на 18.03.2011 г., Мавромати посочил, че проблемите му са чисто икономически, поради което търси сигурност и спокойствие в друга държава. С решение № 592/11.11.2011 г. на председателя на Държавната агенция на бежанците, подписано по заместване от заместник - председателя на агенцията, оправомощен със заповед № 503/21.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция по бежанците, било отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Олег Мавромати. Изложени били мотиви, че по отношение на кандидата не се установяват причини, които пораждат основателен страх от преследване в държавата по произход поради религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Не били представени факти за упражняване на физическо насилие по отношение на кандидата за получаване на статут, както и да е бил обект на репресии, както и дискриминационни и други мерки, водещи до риск от преследване. Административният съд приел, че актът на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразен, тъй като по делото не били установени причини, които пораждат у кандидата основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Според съда, не можело да се направи категоричен извод, че кандидатът е бил преследван по религиозни причини. В действителност кандидатът искал да получи статут, за да избегне наказателна отговорност за извършени от него действия. Наведеното от жалбоподателя ново обстоятелство, че наказателното преследване срещу него е възобновено през 2010 г., не било подкрепено с убедителни доказателства. От писмо № 4644/14.12.2010 г. на Прокуратурата на Руската федерация било установено, че през 2000 г. предварителното следствие по делото е прекратено. Писмото от 2.11.2010 г. на Генералната прокуратура на Руската федерация също не потвърждавало твърденията на Мавромати, че през 2010 г. наказателното преследване срещу него е възобновено. Според мотивите на обжалваното решение, административният орган правилно отхвърлил твърдението на молителя, че е обявен за общодържавно издирване, при положение, че през дългогодишния му период на престой в България срокът на валидност на националния му паспорт многократно бил продължаван. Самият факт, че руските власти, чрез посолството на Русия в България са знаели къде се намира жалбоподателя, сочел на липсата на каквото и да било издирване от тяхна страна, още повече, че по същото време Олег Мавромати е имал международни публични изяви на територията на Република България, на територията на други държави от Европейския съюз и в Съединените американски щати. Според първоинстанционният съд, наличието на повдигнато обвинение по чл. 282 - " Предизвикване на национална, расова или религиозна непоносимост " - от Наказателния кодекс на Руската федерация, не е ново обстоятелство и вече е било обсъждано при постановяване на предходното решение за отказ на молбата на Олег Мавромати за предоставяне на статут. Съдът посочил още, че искането за получаването на статут не би могло да се обоснове и с другия, изтъкнат от жалбоподателя, мотив - непродължаване на срока на действие на международния му паспорт, при положение, че оформянето на паспорта било спряно само временно. От приложените по делото справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при Държавната агенция за бежанците - справка № 5325/27.10.2011 г. относно спазване на човешките права, свободата на изявите на художниците и културните дейци в Руската федерация и справка № 4509/18.11.10 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Руската федерация - можело да се направи извод, че Руската федерация е сигурна и спокойна страна и няма пречки Мавромати да бъде върнат в родината си, където официалните власти ще гарантират констуционните му права и свободи. Освен това, както посочил и административният орган, съгласно чл. 78, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, давностният срок за деяние по чл. 282 бил изтекъл, така че Олег Мавромати нямало да бъде преследван. Поради това подадената от него жалба срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут била отхвърлена. Решението на административния съд е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че при обсъждане на бежанската история на кандидата административният съд не е изложил задълбочени мотиви относно състоянието на човешките права в Руската федерация, в частност, относно гаранциите за воденето на справедлив съдебен процес срещу Олег Мавромати, а също и относно възможността за евентуална злоупотреба със съдебното разследване за престъпление и превръщането му в средство за преследване на лицето поради убежденията му. Както е записано в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. При постановяване на решението съдът избирателно е обсъждал само онези доказателства, които подкрепят изразената в решението теза, и е пропуснал да стори това по отношение на доказателствата, от които се установяват прояви, свързани с нарушения на свободата на артистична изява на художници и културни дейци в държавата по произход на кандидата. Не са били обсъдени писмото от 11.11.2010 г. на международната неправителствена организация за защита на човешките права "Амнести Интернешънъл" - Интернационален секретариат, съдържащо негативен коментар на разпоредбите на чл. 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация, както и сведенията за наличието на случаи, подобни на този на Мавромати, при които е било предприето преследване по чл. 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация срещу определени лица - директора на Обществения център "Сахаров " Юрий Самодуров и руския художник Авдей Тер - Оганян, напуснал Русия по повод на повдигнато срещу него обвинение по чл. 282 от Наказателния кодекс и получил убежище по политически причини в Чешката република. Съдът не е взел предвид писменото сведение на Дмитри Николаевич Борисов, становището на Европейския културен парламент, изготвената справка за страната по произход 2000 г. - 2011 г. от Сдружение "Правна клиника за бежанци и емигранти". В решението е направено общо заключение, че Русия е правова държава, но очевидно съществуват и случаи, при които не се зачитат общоприетите стандарти в областта на защита на човешките права, които не са били предмет на анализ в решението. Съдът е тълкувал превратно сведенията, съдържащи се в представените от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при Държавната агенция за бежанците тях, както и информацията, предоставена от Прокуратурата на Руската Федерация. В писмата на Прокуратурата на Руската федерация от 2.11.2010 г. и от 2.12.2010 г. до изпълнителния директор на Общоруското обществено движение "За човешки права" е посочено, че срещу Олег Мавромати е издадено постановление за привличането му като обвиняем по чл. 282, ал. 2, буква "в" от Наказателния кодекс на Руската федерация, на 23.11.2000 г. е обявен за издирване, а на 27.11.2000 г. следствените действия са били прекратени поради отсъствието на обвиненото лице. Това не означава, че следственото дело е приключило, както е посочил първоинстанционният съд. Очевидно е, че следствените действия срещу Олег Мавромати са били само временно преустановени. Обстоятелството, че издаването на задграничния му паспорт е забавено с повече от две години "поради извършването на допълнително съгласуване между консулския отдел на Министерството на външните работи и Отдела за углавно издирване към Министерството на вътрешните работи на Руската федерация " е ново и от съществено значение за личното положение на кандидата. То може да се разглежда като сигурна индикация за съществуването на причини, които пораждат у лицето страх от преследване, още повече, ако Мавромати продължава да се издирва, а давността за престъплението, за което е обвинен, вече е изтекла. При разглеждане на отказа на административния орган в частта за предоставяне на хуманитарен статут съдът е пропуснал да обсъди обстоятелствата, свързани със семейния живот на Олег Мавромати, който има брак с българска гражданка в течение на повече от 10 години. Кандидатът за статут изрично се е позовал на това обстоятелство в административното производство пред Държавната агенция за бежанците, което е налагало да бъде разгледано в контекста на зачитане на правото на семеен живот, съобразно чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците, който допуска предоставянето на статут по други хуманитарни причини. С оглед констатираните от касационната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд