Решение № 1966 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2016 г.

Решение № 1966 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Центъра "Фонд за лечение на деца", гр. С. против решение № 5505/02.08.2016 г. по адм. дело № 1981/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - В. К. Б., чрез законните си представители В. Д. Б. и К. В. Б., представляван от адв. П. Т. изразяват становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5505/02.08.2016 г. по адм. дело № 1981/2016 г. Административен съд С. - град е отменил решение № 530/20.05.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски, отчитайки изхода на спора и събраните по делото доказателства. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при пороци във формата, административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 530/20.05.2014 г. директорът на Център "Фонд за лечение на деца" е прекратил финансовото подпомагане на малолетния В. К. Б. за лечение на заболяването му (увеит на двете очи) в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р К." гр. М., Германия поради експерименталния характер на провежданото лечение. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, след като подробно е обсъдила и съобразила цялата налична медицинска документация и след преглед на детето е установила, че заболяването е с доказана вирусна етиология, появило се е на четвъртата година от раждането му и е причинило тежко увреждане на ретината и зрителния нерв. Проведено е било лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди - общо и локално и противовирусни средства. През 2011 г. е оперирано дясното око на В. Б. в Очна клиника - Университет "Л. М." - гр. М.. През 2011 г. детето е било на кортикостероидна терапия общо и локално и лечение с нестероидни противовъзпалителни средства. През 2013 г. терапията е била спряна и е започнало възпаление на лявото око. След продължаване на терапията състоянието на детето се е влошило и то е било насочено от Център "Фонд за лечение на деца" към "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер" гр. М.. Отпусната е била сума от 40 000 евро за лечение. Вещото лице е посочило, че причината за увеит при децата остава неизяснена. Патогенезата се определя като автоимунна. Заболяването в случая е придобило хронична форма. Според заключението на вещото лице лечението на увеит не е стандартизирано, но локалните стероиди са първото средство на избор при терапията. Понякога се използват и имуносупреси. Лечението е само симптоматично, т. е подтискане на симптомите на възпалението. При неефективност на терапията и влошаване на очната симптоматика, усложненията във връзка с кортикостероидната терапия вторична глаукома /повишено вътреочно налягане/, катаракта /перде/ се пристъпва към 4-та и последна стъпка с TNF инхибитори /инхибитор на туморнекротизиращи фактори/. Този вид терапия също има странични ефекти: опортюнистични инфекции, активиране на латентна туберкулоза, индуциране на допълнителни автоимунни заболявания и др. Традиционната терапия е с доказани и сериозни странични ефекти: катаракта, кератит, глаукома, повишен риск от инфекции и др. В случая са настъпили такива усложнения: катаракта /перде/, в следствие приложението на кортикостероидите. Прилагани са и нестероидни противовъзпалителни, които са само помощно средство, както и антивирусна терапия с "Ацикловир". Вещото лице е категорично, че най-ефикасното като резултат и най-безвредно, от гледна точка на усложнения, е проведеното лечение при д-р Клер, където е постигнато стабилизиране на очното състояние и зрителната острота на дясното око. Прилаганото лечение в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р К." гр. М. е строго индивидуално и е насочено към преодоляване на имунния дисбаланс и вторичен имунен дефицит, настъпил в хода на лечението с кортикостероиди и свързаните с него усложнения. Това е метод на автоложна имунотерапия и имуномодулация с изопринозин. Прогнозната за успеваемост на лечението според вещото е свързана с видимо подобрение на В. Б., но за да се запази положителния резултат, лечението е трябвало да продължи поне 18 месеца. Вещото лице описва лечението в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер", гр. М. като специфична имунна терапия, която е вид биологична терапия с използване на собствени компоненти на организма: имунни клетки или техни продукти /цитокини/, след модифицирането им извън организма, така, че функцията им да се промени в благоприятна посока. Предимството на този метод е, че се отстранява страничния ефект от въвеждането на материал от чужд произход в организма. Методът е с добро терапевтично действие и без странични ефекти в комбинация с вирусостатично лечение и Isoprinosin. В това лечение "Института по имунология и клетъчна биология - д-р К." гр. М. има 35 годишен опит. Вещото лице пояснява, че в българската практика за експериментална терапия се приема това лечение, което е в период на изпитване и клинично проучване. Обосновано административният съд, кредитирайки приетата експертиза е приел, че в случая не са налице основания да се приеме, че провежданото лечение има експериментален характер. По административната преписката е наличен и доклад на работна група, създадена със заповед № РД - 02 - 42/04.03.2014 г. та министъра на здравеопазването, която е достигнала до извода за експериментален характер на провежданото лечение. Въз основа на него на свое заседание от 20.05.2014 г. Общественият съвет към Центъра "Фонд за лечение на деца", гр. С. е приел решение да се съобразят констатациите в него и да се прекрати насочването на деца за лечение в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер", гр. М.. Обосновано административният съд е отбелязал, че изготвеният доклад е подписан само от ръководителя на работната група - проф. Полософ, което нарушава неговата автентичността на изявление, дадено от колегиалния орган. Съгласно относимата редакция на чл. 4 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" фондът не финансира експериментални методи на лечение, както и дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди решението за финансова подпомагане. Административният орган се е позовал неточно на цитираната разпоредба. Приетото по делото заключение на вещото лице се характеризира с изчерпателност и обоснованост. Анализирало е етапите на заболяването, резултатите от проведеното лечение, съобразило е страничните ефекти. Същото е дадено с грижа за подобряване здравето на пациента и следва да бъде кредитирано с доверие. Отчитайки, че процесният метод на лечение в "Института по имунология и клетъчна биология - д-р Клер", гр. М. се прилага от 35 години, обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че не е експериментален. Този извод намира подкрепа и в становищата, изпратени от германските дружества по офталмология и имунология. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд (вж. решение № 3962/06.04.2016 г. по адм. дело № 12333/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и решение № 14342/28.12.2016 г. по адм. дело № 1962/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение) При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски за производството по адм. дело № 11267/2016 г. по описа на Върховния административен съд. След преценка на доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 571374/12.01.2017 г. същите възлизат на сумата от 500,00 лева. Заявените разноски за други инстанции от съдебното производство е следвало да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд и не се присъждат от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение