Решение № 2410 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2008 г.
ВАСIV отделение20.02.2009 г.докладчик Цветана Сурлекова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338/27.06.2008 г., постановено от Административен съд София град по адм. д. № 2239/2007 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2410 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2008 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Николов Куртоклиев срещу решение на Административен съд София град постановено на 27.06.2008 г. по адм. д. № 2239/07 г. Поддържа се неправилност поради нарушение на материалния и процесуални закони и необоснованост. Ответникът по жалба - Столичен общински съвет-не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата., тъй като решението е неправилно. След като не са били уточнени по размер правата, с които ще се извърши разпореждане - продажба, при висящ гражданско правен спор за тях изводите на съда по отношение взетото решение от общинския съвет били неправилни. Касационна жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки наведените доводи в съответствие с данните по делото Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: С решение № 488/31.05.2007 г. Столичен общински съвет на основание чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за провеждане на търгове, конкурси и преговори за сключване на сделки по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРУПТКПССПУРОИ) и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е обявил търг за продажба на общински недвижими имоти, находящи се в София, район "Сердика", пл. "Лъвов мост"№ 3, представляващи две жилища на първи и втори етаж. Касаторът е оспорил пред административния съд София град заповедта с твърдение, че е собственик на част от сградата, а именно - жилище на втория етаж, жилище на таванския етаж и кафе аператив в двора и като такъв за него е налице правен интерес. За същите имоти бил подал молба по чл. 35, ал. 5 от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 36 от ЗС да изкупи дела на Столична община в сградата, за да се ликвидира съсобствеността между тях. С оспореното решение Административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите си е направил анализ на продажбата на имоти - общинска собственост, като е приел, че съставлява сложен фактически състав, който съдържа административни и граждански отношения. В административно правната част е приел, че решението на общинския съвет е прието съобразно пълномощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Напълно ирелевантно в случая било наличието на висящо съдебно производство между жалбоподателя и общината, образувано по установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм), което касаело граждански спор и било неотносимо към случая. Според него наличието на висящ спор за право на собственост не било преюдициално за административното производство, свързано с взетото решение на общинския съвет, понеже нямало връзка между изхода на гражданското д. и взетото решение за обявяване на търг и обусловеност на последното от изхода на гражданското дело. Освен това е приел, че законосъобразността на обжалвания административен акт се преценявала към момента на издаването му, а не въз основа на последващо установени факти, както относно действащия и приложим правен режим, така и относно собствеността и другите вещни права върху имотите, предмет на обжалваната заповед. От всичко това е направен извод, че решението на спора пред гражданския съд не е в преюдициална връзка както с производството по издаване, така и в производството по обжалване на административния акт. Касаторът оспорва изводите на съда. Според него спорът е относно законността на приетото решение с оглед неуточнените по размер права на собственост, с които ще се извърши разпореждане в резултат на издадения административен акт. И тъй като висящият гражданско правен спор касаел размера на правото на собственост на имотите, с които ще се извърши разпореждането-продажбата им, резултатът от него бил от съществено значение за изпълнение на оспореното решение на общинския съвет. Върховният административен съд не споделя касационните доводи с изложените към тях съображения и намира решението на административния съд правилно поради следните съображения: С оспореното пред административния съд решение на общинския съвет се обявява търг за продажба на "общински недвижими имоти", находящи се в София, район Сердика", пл. Лъвов мост" № 3 и представляващи -1. жилище на първия етаж със застроена площ от 58, 75кв. м., състоящо се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, за който е съставен АОС № 430 и 2. жилище на втория етаж със застроена площ от 108, 82кв. м., състоящо се от три стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с целия сутеренен етаж, състоящ се от девет избени помещения на обща площ 228, 85км. (АОС № 429), заедно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, с площ от 703кв. м. В решението действително не са посочени всички характеристики на имотите, както твърди жалбоподателя. В същото обаче са вписани двата акта за общинска собственост за двата имота. Същите са приложени към делото. От съдържанието им е видно, че жилището на първия етаж е посочено като апартамент на Iви етаж (към двора), състоящ се от две стаи, кухня, обслужващи помещения, застроена площ 56, 75кв. м., мазе № 8-1317кв. м., № 9-4, 32кв. м., заедно с 14, 16% ид. ч. от общите части на сградата и мястото, цялото от 708кв. м. Приложени са и две таблици за определяне идеалните части от общите части. Във втория акт за частна общинска собственост е описано жилището на втория етаж със застроена площ 108, 82кв. м., състоящо се от три стаи, зимна градина, кухня, баня-тоалетна и тоалетна, два коридора, лоджия и стълбище, част от тавански етаж, състоящ се от пет тавански помещения, открит покрив към тях, тоалетна, коридор и стълбище на обща застроена площ 175, 40кв. м., заедно с целия сутеренен етаж, състоящ се от 9 избени помещения на обща площ 228, 85кв. м. и стълбище към партерния етаж 7, 23кв. м., ведно с 30, 687% ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място - 703кв. В същия този акт като забележка са посочени данните от договора за замяна от 8.11.2008 г., с които на жалбоподателя е предоставена собственост върху част от тавана, със съответните характеристики, с обща застроена площ от 175, 40кв. м. ведно с ид. части от общите части от сградата и дворното място. При тези данни твърденията, че с решението на общинския съвет не са индивидуализирани идеалните части от общите части на сградата и местото се опровергават, както правилно е приел и Административният съд София град, като е отхвърлил жалбата. Обстоятелството, че е налице висящ спор по искова молба за установяване идеални части от общите части основателно е прието за ирелевантно, след като са налице безспорни писмени данни, съдържащи се в двата акта за общинска собственост и договора за доброволна делба, с които са индивидуализирани тези общи части. Оспорването на техния размер със заведения установителен иск е въпрос на бъдещо събитие, което не може да обори факта, че обявените за продажба два имота са индивидуализирани както по конкретни обекти, така и по прилежащи към тях идеални части от общите такива на сградата и дворното място. Решаващият съд е взел предвид тези факти и въз основа на тях основателно е приел жалбата срещу решението на общинския съвет неоснователна, след като същото е издадено при спазване на материално правните и процесуални норми и липсва основание за отмяната му. Като правилно решението на административния съд следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал., от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение