Решение № 8402 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2009 г.

Решение № 8402 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 229 и сл. АПК. Кмета на Община Септември моли да бъде отменено Решение № 518/03.11.2009 г. по адм. д. № 471/2009 г. на Пазарджишкия административен съд, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация за такса битови отпадъци № 00012 МДТ/08.05.2009 г. на заместник кмета на Община Септември като неправилно. Поддържа, че са допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против акта да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "КЗУ" АД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на задължение по декларация за такса битови отпадъци № 00012 МДТ/08.05.2009 г. на заместник кмета на Община-Септември. В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден при условията на заместване въз основа на заповед № 488/07.05.2009 г. на кмета на Община-Септември и е валиден. С него е определена дължима такса битови отпадъци за 2004 г. в размер 2 промила - 8444,80 лв. за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа и други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, и в същия размер за поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населеното място, предназначени за общо ползване. С решение № 27/20.01.2004 г. на Общинския съвет - Септември е одобрена приходно-разходна план сметка за 2004 г., в която не са определени конкретните размери на таксите за услугите, свързани с такса битови отпадъци. Конкретните размери на услугите са установени с решение на ОС от 1999 г. по т. 4 б. "в" в размер 4 промила за посочените по-горе услуги и по него са изчислени таксите за 2004 г. върху отчетната стойност на имота. Имотът се намира извън регулация и извън населеното място, в него няма територии за обществено ползване, По чл. 62 ЗМДТ такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи само за територии в населените места и съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ за недължимост на определената такса в размер 8444,80 лв. за 2004 г. за имота на дружеството, намиращ се извън строителните граници на населеното място. Общината е поддържала функциониращи депа за твърди битови отпадъци. Съдът е приел, че ползването на някое от тях от дружеството не е условие за определяне на такса за поддръжка на депо за битови отпадъци. В решението от 1999 г. таксата е определена общо на 4 промила за двата вида услуги - поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване и за изграждане и поддръжка на депа за твърди битови отпадъци, без да са разграничени по размер за всяка от услугите. В процесния акт таксата е определена на по 2 промила за двете групи услуги без основание. Съдът е приел, че в решението от 1999 г. таксата е определена за двете групи услуги общо и ако едната от тях не е предоставяна, не може да се определи такса за друга услуга. По чл. 62 ЗМДТ таксата е следвало да се определи поотделно за всяка услуга и съдът е приел, че неправилно административният орган е определил таксата на по 2 промила за всяка от групите услуги по свое усмотрение в нарушение на чл. 62 ЗМДТ. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Законосъобразен е изводът на съда, че са налице условията на чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на дружеството от заплащане на такса за поддръжка на чистота в територии за обществено ползване, която не е предоставяна в района на предприятието, което се намира извън регулация, и извън населеното място. Правилен е изводът на съда, че административният орган няма правомощие да определя таксата, съответна на всяка от услугите, която по решението на ОС е определена общо на 4 промила за поддръжка и изграждане на депа и за поддръжка на чистотата в териториите за обществено ползване. По чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя от общинския съвет за всяка дейност, осъществявана от общината във връзка със сметопочистването на населеното място. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда е неоснователен. Правилен е изводът на съда, че за приложението на чл. 71, т. 3 ЗМДТ релевантният факт е общината да не поддържа депа за битови отпадъци, а факта дали депата са ползвани от дружеството не е основание за освобождаване от заплащането на таксата за изграждане и поддръжка на депа за битови отпадъци. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Общината следва да бъде осъдена да заплати на дружеството 800 лв. разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,