Решение № 874 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2010 г.

Решение № 874 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Т. Г. от [населено място] срещу въззивно решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 596/2009 г., с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Е. Г. и Е. Д., да се признае за установено, че сключеният на 23. 12. 1997 г. договор за дарение, с който Е. Д. е дарил на Е. Г. свой недвижим имот - апартамент в[населено място], е привиден, прикриващ покупко-продажба на имота и за обявяване на същия за действителен като договор за покупко-продажба на описания имот. Ответниците Е. Д. от [населено място], област Благоевград и Е. Д. от[населено място] считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 20. 10. 2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за качеството на единия съпруг да бъде засегнато трето лице по смисъла на чл. 134, ал. 2, предл. второ ГПК (отм.), при еднолично надаряване на другия съпруг през време на брака с недвижим имот, за който се твърди, че е заплатен на дарителя със средства на съпрузите. При касационната проверка се установи следното: Ищецът Т. Г. е твърдял, че дарението, удостоверено с нот. акт № 5/23. 12. 1997 г., от Е. Д. в полза на сестра му Е. Г., сега Е. Д., чрез прехвърляне на недвижим имот - апартамент в[населено място], ул. "Ал. С. " не е безвъзмездно, а е извършено след като Е. Д. е получил от ищеца и съпругата му Е. Г. сумата 290 800 /неденоминирани/ лева. Посочената сума е получена от съпрузите след продажба на собствения им недвижим имот - апартамент в[населено място], ж. к. "С. " на трето лице Р. К., която продажба е удостоверена с приложения по делото нот. акт № 160/22.12.1997 г. Ищецът е твърдял, че апартаментът в ж. к. "С. " е закупен с лично негови средства по дългогодишен жилищноспестовен влог, прехвърлен от родителите му през 1992 г.. Районен съд Разлог с първоинстанционно решение по гр. д. № 1267/2007 г. е уважил исковете за привидност на дарението и обявяване на договора за действителен като покупко-продажба, като се е позовал на писмени и гласни доказателства - свидетелски показания. Въззивният съд е отменил решението и отхвърлил исковете като недоказани. Приел е, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е събирал гласни доказателства за установяване симулативния характер на дарението, без да е налице начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) - ищецът не е представил документ, изхождащ от противната страна или материализиращ нейно изявление пред държавен орган, които правят вероятно твърдението му за симулация. С оглед на това, въззивният съд е дерогирал събраните гласни доказателства и счел за недоказани твърденията на ищеца. Въззивното решение е неправилно, тъй-като съдът не е имал основание да откаже събирането и обсъждането на показанията на свидетелите, посочени от ищеца, които са установявали конкретни фактически обстоятелства от значение за спора по делото. Формално, ищецът не е страна по договора за дарение, тъй-като той е сключен между съпругата му, като надарена и нейният брат Е. Д., като дарител. При това положение и съгласно чл. 20 СК /ред. до 1. 10. 2009 г./, съпругата на ищеца Е. Д. е едноличен собственик на имота, придобит от нея по дарение. Доколкото придобиването на имота е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, т. е., имотът подарен от Е. Д. фактически е бил заплатен със средства, получени от продажбата на друг имот, съпружеска имуществена общност, каквото е твърдението на ищеца, съгласно чл. 19 СК, така придобитият имот също следва да се счита за СИО, което ще легитимира ищеца като съсобственик на имота. В този смисъл той има положение на трето лице, срещу което е насочена сделката за дарение, извършена между съпругата му и нейния брат, тъй-като с този вид формално еднолично придобиване от съпругата му, ищецът е лишен от участие в собствеността на имота по силата на съпружеската имуществена общност, въпреки твърдението му, че имотът е придобит срещу заплащане на парична сума от двамата съпрузи. По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отказ за събиране на допустими и относими към спора доказателства, което налага неговата отмяна. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на неправилно отказаното процесуално действие - събиране и обсъждане на свидетелските показания. Неправилен е извода на съда, че искът за установяване на симулация на дарението е погасен по давност спрямо ответника на Е. Д., тъй-като ищецът фактически е знаел за претендираната симулация от момента на сключване на договора за дарение на 23. 12. 1997 г. и с изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД, правото на ищеца за установяване на симулация се е погасило подавност спрямо същия ответник. Точна е констатацията на съда, че спрямо ответницата Е. Д., съпруга на ищеца, давност не тече, съгласно чл. 115, б. "в" ЗЗД, но не е съобразил обстоятелството, че тя и ответникът Е. Д., като обикновени другари, са подчинени и обвързани от общите факти по правния спор. В случая, общият факт е твърдяната от ищеца привидност на дарението и този общ факт се противопоставя и дерогира факта на изтичане на давността по отношение на единия ответник - чл. 173 ГПК (отм.) Върховният касационен съд