Решение № 5172 от 16.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 2207 от 04.04.2022г., постановено по адм. д. 10674/2021г. Административен съд София-град, първо отделение, 47 - ми състав, е отхвърлил жалбата на Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД, [ЕИК],с адрес за кореспонденция гр.София, ул.Янко Сакъзов 9А, срещу акт за регистрация по ЗДДС 220422003663363 от 16.12.2020г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1193 от 09.08.2021г. на директора на ДОДОП-София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП София сумата 100лв. юрисконсулско възнаграждение. С определение 3738 от 11.05.2022г. по същото дело административният съд е осъдил жалбоподателя Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите още юрисконсулско възнаграждение в размер на 400лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Янко Сакъзов 9А, представлявано от пълномощника А. Димова, чрез пълномощника му адв.доц д-р Т. Димов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за регистрация по ЗДДС. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. От страна на Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД, [ЕИК], е подадена и частна жалба срещу определение 3738 от 11.05.2022г. на Административен съд София град. В същото се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно поради допуснати нарушения на закона. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд София град със законните от това последици. Ответникът по касационната и частната жалби - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт А. Волянова взема становище за неоснователност на жалбите. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, а по същество са основателни. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но не по съображенията изложени нея. Решението на Административен съд София град, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.София, ул.Янко Сакъзов 9А, срещу акт за регистрация по ЗДДС 220422003663363 от 16.12.2020г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1193 от 09.08.2021г. на директора на ДОДОП-София, е недопустимо хипотеза по т.209,т.2 АПК. При условията на чл. 221,ал.3 АПК същото следва да бъде обезсилено в тази му част и производството по делото прекратено. Видно от данните по делото, административното производство по издаване на оспорения акт за регистрация по ДДС е започнало по заявление на Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД, [ЕИК], от 02.12.2020г. с вх. 0000 0080310. По искането е издаден акт за регистрация по ЗДДС 220422003663363 от 16.12.2020г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. По този начин искането на заявителя е уважено и по отношение на него е налице положителен резултат. Мотивите на акта за регистрация не подлежат на самостоятелно оспорване. В подобен смисъл в съдебната практика - Определение 13203 от 3.12.2008 г. на ВАС по адм. д. 10782/2008 г., I о. По тези причини за жалбоподателя не е съществувал правен интерес от оспорване на издадения акт за регистрация по ЗДДС хипотеза по чл.159,т.4 АПК. Наличието на такъв е едно от процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата. Постановяването на решение по недопустима жалба има за правен резултат и недопусимост на постановения съдебен акт. При условията на чл.221,ал.1 АПК решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в осъдителната му част за разноските. При условията на чл.143,ал.3 във вр. с §2 ДР ДОПК ответникът има право на разноски когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството по делото. По частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С определение 3738 от 11.05.2022г. по същото дело административният съд е осъдил жалбоподателя Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите още юрисконсулско възнаграждение в размер на 400лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че с първоначалното решение съдът е присъдил юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв., позовавайки се на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка със ЗПП. Посочено е, че в случая производството по издаване на оспорения акт е по реда на чл.83,ал.4 във вр. с чл.96,ал.1 ЗДДС, поради което въпросът за разноските се урежда при условията на чл.161ал.1 ДОПК, а нормата на чл.8,ал.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя юрисконсулското възнаграждение в такива случаи на 500лв., поради и което следва да бъдат присъдени още 400лв. Решаващият съд е определил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимост на още юрисконсулско възнаграждение. На първо място за токова е определено това, че по реда на чл.248 ГПК може да искат разноски, но не и юрисконсулско възнаграждение, като е изложен аргумент, че законът не прави разлика между възнаграждението на страните в процеса адвокат и юрисконсулт. Като неоснователно е определено и възражението за недопустимост на искането за присъждане на допълнителни разноски като просрочено. Изложени са мотиви, че принципно молбата по чл.248 ГПК е била подадена в срок, но не е била докладвана в съдебното заседание на 08.02.2022г., а процесуалното представителство може да се изразява и в писмено становище без присъствие на процесуалния представител на страната в залата в деня на съдебното заседание. Определението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В частната жалба на Български институт за правни и социологически изследвания ЕООД се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Като цяло се излагат същите доводи, които са изложени по молбата на процесуалния представител на ДОДОП София за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания на частния жалбоподател за недопустимост на постановеното определение поради недопустимост на искането по чл.248 ГПК във вр. с чл.161,ал.1 ДОПК не могат да бъдат споделени. Съгласно чл.248,ал.1 ГПК, приложим в настоящето производство по §2 ДР ДОПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Решението на първоинстанционния съд е постановено на 04.04.2022г., а молбата за допълване /л.156 от първоинстанционното дело/ е подадена на 13.04.2022г.,т.е. в срок. Производството по издавена на акт за регистрация се развива по реда на глава 11 ДОПК, като нормата на чл.83,ал.4 ДОПК определя, че актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. Нормата на чл. 161,ал.1 ДОПК,изр.второ и трето определя, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При така дадената правна регламентация на разноските няма как да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че 248,ал.1 ГПК се прилага само за разноски, но не и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Освен че е лишена от формална правна логика, подобна теза влиза в противоречие и с основни принципи на принципи на процеса законност и равенство на страните. По изложените мотиви и най-вече нарочната норма на чл. 83,ал.4 ДОПК несъстоятелни са и оплакванията и на жалбоподателя, че при оспорване на акт за регистрация по ЗДДС за разноските се прилагат разпоредбите на АПК, а не на ДОПК. По силата на цитираната норма последният се явява специален закон по отношение на АПК и той следва да намери приложение, както и правилно е приел първоинстанциония съд. Направените оплаквания в т.ІІ на раздела за процесуални нарушения също са неоснователни. Разноските се дължат в полза на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната по жалбата Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика- София при условията на § 1, т. 6 ДР АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Поради и това същите правилно са присъдени в полза на Националната агенция по приходите. В съдебната практика в този смисъл - Определение 12022 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 11417/2021 г., I отд. Направените оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон. Както правилно е посочен първоинстанционния съд, процесуалното представителство не е необходимо да бъде присъствено. То може да бъде извършени и не присъствено, чрез изразяване на становище в писмена форма. Преценката на това е на страната . В случая такова е извършено от процесулни представители на Д ОДОП София в писмена молба по делото от 02.02.2022г. /л.129/, като е направено препращане към аргументите изложение в решението на директора на ДОДОП. При условията на чл.221,ал.2 АПК определението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната по касация ДОДОП- София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000лв., определени при условията на чл.8,ал.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,