Решение № 10414 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. М., гражданин на Сирия, действащ със знанието и съгласието на своята майка З. Х. Х., в качеството и на законен представител срещу Решение 5334/22.05.2025 г. постановено по адм. дело 1008/2025г. по описа на Административен съд-Хасково /АдмС-Хасково/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2743/27.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. Касаторът, чрез процесуалния си представител адв. А. Недев, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението. В съдебно заседание се представлява. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание се представлява от юрк. Кръстева и оспорва жабата, като навежда допълнителни аргументи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Решение 2743/27.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на А. Н. М., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сметнал е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че няма данни за конкретно преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан. Заявява, че незаконно е влязъл в България на 20.11.2024 г. с майка си още седем човека. Посочил, че обстановката в Сирия била спокойна, но чичо му искал да го вземе и заплашил майка му, а и икономическото положение било лошо. Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от представената пред настоящата касационна инстанция актуална справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 30.09.2025, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., над 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Като основни причини за завръщане на сирийците най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Повечето завърнали се лица се насочват към провинциите Алепо, Идлиб /от която е и жалбоподателят/, Дамаск и други. В една от представените справки е посочено, че е създаден и Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения от частния сектор и сирийски граждани, като само за един час от стартирането са събрани над 60 милиона щатски долара, а фондът е съсредоточен в няколко провинции, сред които е Идлиб, от която идва търсещият закрила. Според легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в § 1, т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото се установява, че Турция не е страна на транзитно преминаване и не са налице доказателства, че молителят, пребивавайки в тази държава, ще се опасява за живота или свободата си. Република Турция безспорно се явява трета сигурна държава въз основа на анализа на установеното в нея законодателство по отношение на сирийските бежанци, както и във връзка с приетото Решение 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, според което Турция е трета сигурна страна. Правилно административният орган и решаващият съдебен състав са преценили, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Съдът обосновано е счел, че на чужденеца не следва да се предоставя хуманитарен статут по предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и настоящата инстанция не следва да повтаря тези мотиви. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение