Решение № 3165 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 716/2015 г.

Решение № 3165 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 716/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Васил Стефанов Миков от гр. Тетевен срещу решение № 101 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 153/2014 г. на Административен съд - гр. Ловеч.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - гр. Ловеч е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател на заповед № 109 от 12.05.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Тетевен, потвърдена с решение № ПН 0405/11 от 06.06.2014 г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - гр. Ловеч, с която заповед директорът на ДСП - Тетевен е отказал да отпусне на касационния жалбоподател Васил Стефанов Миков исканата от него еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). За да постанови този резултат съдът е приел, че "от представената справка от Службата по вписванията - Тетевен се установява, че през последните 5 години жалбоподателят е прехвърлил собственост срещу задължение за издръжка и гледане на своите син и внук, които са пълнолетни, трудоспособни и не са с увреждания (а) освен това е прехвърлил чрез договор за дарение през последните 5 години собствеността върху жилищен имот в гр. Тетевен на своя син (и) тези обстоятелства представляват законово регламентирана пречка (по чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 6а ППЗСП) за отпускане на еднократна социална помощ".

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Отказът на директора на ДСП Тетевен бил мотивиран с това, че "не са изчерпани всички възможности за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс, съгласно чл. 11, ал. 2 ППЗСП", а Ловешкият административен съд отхвърля жалбата му с мотиви, че в хода на съдебното производство били представени доказателства за извършени от жалбоподателя прехвърляния на недвижими имоти.

1. С жалбата си до Ловешкия административен съд жалбоподателят бил представил писмени доказателства за разходите на неговите близки, направени от тях за неговото лекуване, но съдът не е обсъдил тези доказателства.

1. Не е обсъдил и неговото твърдение, че имотите, които е прехвърлил, са за задоволяване на жилищни нужди и поддръжка на тези имоти, а не за получаване на допълнителни доходи.

Касационната жалба е неоснователна.

В мотивите на решение № ПН 0405/11 от 06.06.2014 г. директорът на РДСП е обсъдил съществените обстоятелства, че жалбоподателят е лице с увреждане (93 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ), разведен, живее сам, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 150 лв. и добавка към нея в размер на 33 лв. като лице с увреждане, както и 19,50 лв. месечна добавка за социална интеграция, а от направена справка в службата по вписванията в гр. Тетевен било установено, че през последните 5 години жалбоподателят е извършил няколко сделки за прехвърляне на недвижим имот - договор за дарение на недвижим имот и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от страна на купувачите.

Заверен препис от справката, изготвена от Служба по вписванията - Тетевен, се намира в административната преписка (л. 26 от делото на ЛАС) и тя потвърждава от фактическа страна приетото от директора на РДСП в мотивите на издаденото от него решение, че на 16.12.2009 г. Васил Стефанов Миков и неговата (бивша) съпруга Симеонка Микова са дарили на своя син Тихомир Василев Стефанов едноетажна жилищна сграда, а на 13.04.2010 г. са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот - апартамент в гр. Тетевен - на своя син Тихомир Василев Стефанов и на своя внук Драган Иванов Василев срещу задължението на последните да гледат и издържат прехвърлителите.

В хода на съдебното производство не са правени твърдения двамата приобретатели на апартамента - Тихомир Василев Стефанов и Драган Иванов Василев - поели задължението да гледат и да издържат жалбоподателя Васил Стефанов Миков, да са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания, т. е. не са установени непреодолими от тях причини да не изпълняват поетото задължение за гледане и издръжка.

Според чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс (СК) да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. А според чл. 11, ал. 2 ЗСП социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 СК. Синът Тихомир Василев Стефанов и внукът Драган Иванов Василев, освен че са лица по чл. 140 СК, задължени с издръжката на своя баща и дядо Васил Стефанов Миков, са задължени с неговото гледане и издръжка и по силата на поетото от договорно задължение. На тези обстоятелства е основал своя отказ директорът на ДСП Тетевен и този отказ е законосъобразен, обоснован и мотивиран. Право на еднократна парична помощ по чл. 16 ППЗСП имат лицата, които имат поначало имат право на социални помощи (чл. 2, ал. 3 ЗСП), защото при тях са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 СК (чл. 11, ал. 2 ЗСП). С прехвърлянето на апартамента срещу задължението да бъде гледан и издържан от своя син и от своя внук, Васил Стефанов Миков е целял да разреши тези свои проблеми. В хода на съдебното производство пред Ловешкия административен съд не е доказал, че при него са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от посочените лица, които са задължени с неговата издръжка по силата на чл. 140 СК и по силата на поетото от тях задължение по договора за гледане и издръжка.

Останалите доводи - че Ловешкият административен съд не бил обсъдил представени от жалбоподателя писмени доказателства за разходите, направени от негови близки за неговото лекуване и че този съд не бил обсъдил възражението му, че е прехвърлил недвижимите имоти заради тяхната поддръжка и за да има къде да живее - освен че са неоснователни, са и необосновани. Единственото доказателство за паричен разход е фактура № 84 от 12.03.2014 г. на ЕТ "Оптик - Диана Иванова" - гр. Плевен, и прикрепеният към тази фактура фискален бон за сумата 750 лв. - стойността на 1 бр. вътреочна леща с ДДС. Не са представени от жалбоподателя доказателства, че са изчерпани възможностите на неговия син и на неговия внук да му осигуряват необходимите средства за издръжка.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,