Решение № 4902 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2016 г.

Решение № 4902 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по девет касационни жалби, подадени против решение № 2575 от 3.12.2015 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХХIV състав, по адм. д. № 3233/2015 г. Първите две жалби са подадени от ПП "Движение 21", чрез председателя на партията Т. Д. и от Д. И. М., чрез упълномощен адв. Т. Д. Посочените касационни жалбоподатели заявяват, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че не са установени нарушения на изборната процедура, които безспорно да са променили изборния резултат. Касаторите се позовават на приета по делото съдебно-графологична експертиза относно секционни протоколи № 030602115 и № 030602187 и твърдят, че са налице данни за документно престъпление. Развиват доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на доказателства и доказателствени искания. В съдебно заседание и с писмена защита се претендира отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Третата касационна жалба е предявена против горепосоченото съдебно решение от МК "К. Й. - Кмет на Варна", чрез упълномощен адв. З. И., с която се възразява, че съдът е отказал събиране на доказателства, не е дал възможност на жалбоподателя с технически средства да докаже твърдяните нарушения и заявява, че всички протоколи на СИК не са изготвени от назначените членове на СИК или не са подписани от тях. Четвъртата касационна жалба е подадена от В. М. Б., който е вписан като касационен жалбоподател и в петата касационна жалба, която е предявена от МК "Живот за Варна", Н. Н. Н., В. М. Б., А. К. Т. и "Българска социалистическа партия". Визираните жалбоподатели релевират оплаквания против неуважаване на доказателствените им искания за събиране на доказателства, вкл. за съдебно-техническа експертиза относно печатите на бюлетините и секционните протоколи, твърдят, че бюлетината, ползвана от ОИК - Варна е несъответстваща на образеца, утвърден от ЦИК и развиват възражения срещу изводите на съда за законосъобразно проведена изборна процедура. С писмена защита, изготвена от упълномощен адв. Симеонов, се пледира за отмяна на обжалваното съдебно решение. Шестата касационна жалба е подадена от М. И. Д., която инвокира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост и неправилност на съдебното решение и излага съображения против определението, с което е отказано спиране изпълнението на атакувания акт, за фалшифициране на изборите, отказ от събиране на поисканите гласни доказателства, предубеденост на съдията и др. Седмата касационна жалба е предявена от П. Н. П., чрез упълномощен адв. Ф. В тази касационна жалба се релевират твърдения за неоснователно отхвърлено искане за повторно преброяване на бюлетините във връзка с неправилно определен преференциален вот от квотата на ПП "Българска социалистическа партия" и се възразява против многобройните поправки в протоколите на СИК и установената неавтентичност на част от тях. Осмата касационна жалба е подадена от А. В. Х.. С нея и с писмена защита се претендира обезсилване и отмяна на обжалваното съдебно решение на основание чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, като се твърдят допуснати нарушения при призоваването на жалбоподателя по телефон в неразумно кратък срок преди съдебно заседание. Възразява се против отхвърлянето от съда на всички доказателствени искания, направени от Ю. Ч. във връзка с нарушаването на тайната на гласуването. Деветата касационна жалба е предявена срещу горепосоченото съдебно решение от ПП "АБВ - Алтернатива за Българско Възраждане", чрез упълномощен адв. Б., който в жалбата и в съдебно заседание заявява становище за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничена възможност за събиране на доказателства и нарушение на материалния закон във връзка с успешно проведено оспорване на шест протокола на СИК. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Варна, оспорва всички касационни жалби чрез председателя на комисията Жеков и упълномощен адв. С., които в съдебно заседание и с писмена защита пледират за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и за потвърждаване процесното решение № 392/27.10.2015 г. на ОИК-Варна, като законосъобразно постановени. Заинтересованите страни - А. И. Т., Н. Р. Р., В. В. Х., М. Л. С., Ф. Ю. Я., Б. Г. Г., А. Л. Ш., Х. Б. Б., Я. М. В., М. Д. Г., Х. А. А., Д. А. К., Д. С. П., С. И. Л., Н. Р. Д., С. М. И., М. П. А., Ч. В. Т., С. К. З., И. Х. М., А. Н. В., К. Г. Г., Г. А. Г., К. Т. К., Д. Й. Д., Т. И. Б., Ю. А. Б., М. С. Б., Л. В. М., С. С. С., Д. В. Б., Н. С. М., К. С. К., М. Д. Г., К. В. П., Л. Н. К.-М., Д. Г. К., А. З. Ц. О. В. К., С. Д. С., К. Г. И., М. Й. М., Г. М. Г., Б. К. Ч., Я. П. С., В. П. С., Ю. А. Ч., И. Д. И., П. Н. Л., И. С. И., Д. С. И.-Д., Б. П. Н., Н. И. Г., С. Г. И., М. С. Д., Н. К. Г., В. Б. А., П. И. Б., Л. П. Л. и А. Х. А. не заявяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, защото съдебното решение не е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му, каквито касационни основания се сочат по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е обсъдил направените оплаквания за допуснати нарушения на ИК, като се е спрял на всяко едно от тях, респективно е съобразил решението си с всички основния за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. Според участващия по делото прокурор правилно съдът не е извършил повторно преброяване на бюлетините и обосновано е приел, че не е налице невярно отразяване на изборните резултати в протоколите на СИК, тъй като при проведения съдебен контрол не са установени допуснати съществени нарушения на изборния процес, които да имат за последица недействителност на избора, респ. да са се отразили на определения с решението на ОИК изборен резултат и разпределението на мандатите или преференциите. ПО ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби на горепосочените жалбоподатели за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в преклузивния 7-дневен срок, визиран в чл. 459, ал. 8 от АПК. Съдът констатира, че Политическа партия "Движение 21" не е подала първоинстанционна жалба, но по нейно искане е била конституирана като заинтересована страна по адм. д. № 3233/2015 г., с оглед на което подадената от този касатор касационна жалба също е допустима. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА: С обжалваното решение № 2575 от 3.12.2015 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХХIV състав, по адм. д. № 3233/2015 г. е потвърдено решение № 392/27.10.2015 г. на Общинска Избирателна комисия - Варна, с което е определена общинската избирателна квота, извършено е разпределението на мандатите по кандидатски листи на политическите партии и коалиции и кандидати, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота и е обявен резултатът от проведеният избор за общински съветници в община Варна на 25.10.2015 г. Атакуваното съдебно решение е постановено на основание чл. 459, ал. 10, предложение първо от ИК и в него е прието, че при провеждане на местните избори за общински съветници в община Варна и при издаване на процесното решение на ОИК - Варна не са осъществени нарушения, съставляващи съществени пороци в изборния процес, които да налагат обявяване недействителност на изборния резултат. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени възраженията на жалбоподателите, изложени в жалбите, с които е сезиран съда и решаващият съдебен състав се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като е изискал цялата административна преписка със съдържащите се в нея относими писмени доказателства, допуснал е 20 свидетели, от които са доведени девет и същите са разпитани в проведените съдебни заседания. Допусната е и е приета съдебно- почеркова експертиза, която е обсъдена подробно от първостепенния съд. В обжалвания съдебен акт е прието, че процесното решение № 392/27.10.2015 г. на ОИК-Варна за определяне на изборните резултати от проведените на 25.10.2015 г. местни избори за общински съветници, е издадено от компетентен орган, съобразно решение № 1914-МИ/5.09.2015 г. на ЦИК, с което е назначена ОИК-Варна. Атакуваното решение на ОИК Варна е прието с пълно единодушие на проведено на 27.10.2015 г. заседание, на което са присъствали изискуемия брой членове на комисията за наличието на кворум и същото е обективирано в Протокол № ЗЗ от 27.10.15 г. Атакуваният акт на ОИК - Варна е издаден на посочените в решението правни основания - чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 26, във връзка с чл. 453 и чл. 454 от ИК, визиращи правомощията и процедурата за обявяване на резултатите от избора на общински съветници. Първоинстанционният съд е констатирал, че като фактически основания за постановяване на оспорения акт са посочени данните на всички обработени протоколи на СИК за определяне резултатите от проведен избор за общински съветници в община Варна, които са обобщени и в протокола за отчитане на резултатите на ОИК - Варна. От тук решаващият състав на Административен съд - Варна е извел заключение, че процесното решение на ОИК - Варна е валиден административен акт, който е издаден от компетентен орган, в кръга на законово регламентираните компетенции. Първоинстанционният съд не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с императивни материалноправни норми, като е констатирал, че в горепосочения протокол на ОИК - Варна изрично е вписано, че няма спорове и възражения относно представените от СИК протоколи и посочените в тях резултати между членовете на комисията. По отношение на приетите като доказателства протоколи на СИК е преценено, че нито един от тях не е подписан с възражение от чл. на комисията или с особено мнение и нито един чл. на СИК не е оспорил действителността или недействителността на някой или повече гласове, за което да е съставен протокол по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК. Първостепенният съд се е съобразил с обстоятелството, че е регламентирана законова възможност в чл. 114, ал. 1, т. 10 и чл. 126, ал. 1, т. 6 от ИК за наблюдателите и за представителите на кандидатите да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес и е отчел правнорелевантния факт, че ПП "БСП" е имала 581 членове на СИК, 386 представители и 232-ма застъпници; ПП "АБВ" е имала 164 членове на СИК, 11 представители и 193-ма застъпници; ПП "НФСБ" е имала 268 членове на СИК, 377 представители и 1 застъпник; КП "Реформаторски блок", като част от МК "Реформатори и патриоти-решението за Варна" е имала 343 членове на СИК, 378 представители и 392-ма застъпници; МК "Живот за Варна" е регистрирала 380 представители и 396 застъпници, а отделно от това ПП "Единна Народна Партия", която е част от МК "Живот за Варна", е регистрирала 317 представители; ПП "Партия на зелените" е регистрирала 380 представители и 391 застъпници; МК "К. Й. -Кметът на Варна" е регистрирала 51 представители и 396 застъпници; М. И. Д. - независим кандидат е регистрирала двама представители и 27 застъпници. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни оплакванията, че протоколите са дописвани, поправяни, преправяни и др., като е преценил, че нанесените поправки са извършени съобразно изискванията на чл. 441, ал. 2 от ИК и чл. 445, ал. 5 от ИК, в зависимост от това дали се касае за поправка след подписването на протокола или е констатирана очевидна фактическа грешка. Съдът е изложил мотиви във връзка с приетата съдебно-почеркова експертиза, с която е установено, че подписите, положени под № 1 и № 3 за "членове" в протокола на СИК № 187 не са изпълнени от лицата, вписани на първата страница на този протокол като членове на комисията, както и подписите, положени по № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 за "членове" в протокола на СИК № 115 не са изпълнени от лицата, посочени в заглавната част на протокола като членове на тази комисия. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че евентуалната недействителност на протокола на СИК № 115 не би се отразила на крайният изборен резултат. В съдебното решение е развита тезата, че полагането на подписи не от членовете на комисията е равнозначно на липса на подписи и съдът се е позовал на текста на чл. 441, ал. 5 от ИК, като е счел, че съобразно изискванията за колективните административни органи са необходими и достатъчни подписите на неговите председател и секретар. В резултат на това е прието, че с полагането на подписите на председателя, зам. председателя и секретаря на горепосочените две комисии в техните протоколи, които подписи не са оспорени, са удостоверени наличието на кворум за работа на комисията, извършените от членовете на СИК действия при преброяването и отчитането на гласовете и взетите от тях решения и изобщо всички данни, обективирани в съответните протоколи на СИК № 187 и СИК № 115. Относно доказателствените искания за пълно ръчно преброяване на всички бюлетини във всички секции първостепенният съд се е позовал на постоянната съдебна практика, в която е възприето становище, че съдът не е изборна администрация и за него няма изрично регламентирано правомощие да брои бюлетини. Цитирани са решение № 13/28.11.2013 г. на по КД № 14/2013 г. и решение № 9/26.11.2009 г., по КД № 8/2009 г., постановени от Конституционния съд на Република България и въз основа на тях е счетено, че за да бъде обявен изборът на общински съветници за недействителен, следва съдът да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от КРБ и нарушенията трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборният процес и общият резултат от изборите. По тези съображения първостепенният съд е преценил, че не са налице условията да бъде обявен за недействителен оспореният избор, защото в случая не е констатирано наличието на две предпоставки - съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. По отношение на касационните жалби, подадени от ПП "Движение 21" и от Д. И. М., настоящият съдебен състав счита следното: Жалбите са с идентично съдържание и в тях и в съдебно заседение чрез адв. Дончева се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на доказателства и доказателствени искания, които касационни основания изискват връщане делото на Административен съд - Варна за разглеждане от друг състав на същия съд. Касаторите считат, че данните за многобройни и съществени нарушения на правилата на изборния процес, които сочат за извършени престъпления от общ характер, документни престъпления и престъпления по служба, могат да бъдат отстранени единствено чрез повторно преброяване на всички бюлетини, които са подадени във всички избирателни секции. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на горепосочените касационни жалбоподатели, че съдът не е уважил доказателствените искания в първоинстанционния процес. Следва да се има предвид факта, че ПП "Движение 21" не е подала първоинстанционна жалба, поради което не е сезирала съда с доказателствени искания, които да са обективирани в жалба. От текста на първоинстанционната жалба на Д. И. М. е видно, че в нея се съдържат твърдения за изборни нарушения, но не е направено искане за преброяване на бюлетини в конкретно посочени избирателни секции. Административната преписка с всички относими документи е депозирана в съда на 6.11.2015 г. и на първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2015 г., както и до приемането им в закрито заседание на 11.11.2015 г. са оспорени по съответния ред само шест секционни протоколи. По отношение на тях е открита процедура по оспорване на официални документи по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и е назначена съдебно - почеркова /графологическа/ експертиза. Относно останалите секционни протоколи първоинстаницонният съд точно е констатирал, че в тях не са отразени особени мнения, спорове, възражения на членовете на съответните СИК, както и на ОИК, не е имало спорове относно действителността на подадените бюлетини и не е съставен нито един протокол по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК. Първоинстаницонният съд правилно е отказал поисканото от жалбоподателите повторно пълно ръчно преброяване на всички бюлетини, подадени във всички 397 секции, като е изложил законосъобразни мотиви, че секционните протоколи /извън своевременно оспорените шест протокола/ представляват официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, които имат доказателствена сила за фактите, които са отразени в тях до доказване на неистинността им. Законосъобразно е преценено, че в състава на съответните СИК са включени представители на различни политически сили, което обезпечава засилен, взаимен контрол върху дейността им, а това от своя страна гарантира в максимална степен обективността им, посредством презумпцията, че членовете на комисията имат противоположни интереси, които не допускат възможността за злоупотреба на всеки от тях поотделно. Настоящият съдебен състав споделя становището, изложено в мотивите на оспореното съдебно решение относно специфичния характер на проверката, осъществяваща се в процеса на съдебното оспорване. Нормите на ИК в своята съвкупност регламентират организацията и реда за произвеждане на различните по вид избори, които се основават на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. С оглед на това целта на ИК е насочена към реализирането на избирателното право на субектите на изборния процес при осигуряване на предвидени гаранции и механизми за определяне на законосъобразен изборен резултат. Предвид описаните гаранции в ИК първостепенният съд правилно е приел, че контролът за законосъобразност не се изразява в повтаряне действията на изборната администрация, защото с това се обезсмисля работата на назначените СИК и ОИК. Съдебната проверка върху решението, с което се определя изборен резултат, се осъществява чрез произнасяне от съда относно нарушения, които преодоляват или намаляват гаранциите за обективен резултат от гласуването, чрез създаване на обосновано съмнение в определения въз основа на него изборен резултат. Ето защо нарушенията, които се сочат от оспорващите следва да са от такъв характер, че да са достатъчни да създадат съмнение за действието на гаранциите за законосъобразно протичане на изборния процес, както и реално да са се отразили на конкретния обявен изборен резултат, което ги прави съществени нарушения в административното производство, водещи до опорочаване атакуваното решение на ОИК. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на постановеното от Конституционния съд решение № 9 от 26.11.2009 г. по КД № 8/2009 г., което не е изолирано решение и не се прилага "тесничко", а е съответстващо на последващи решения на Конституционния съд - решение № 2 от 16.02.2010 г. по КД № 10/2009 г., решение № 5 от 9.07.2013 г. по КД № 13/2013 г. и решение № 13 от 28.11.2013 г. по КД № 14/2013 г. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е съответстващо и на решение от 13.10.2015 г., постановено от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, по Делото "Риза и други срещу България", според което анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. Следва да се има предвид, че последователната практика на Конституционния съд на Република България и на Върховния административен съд е в синхрон и с приетите от Европейската комисия за демокрация чрез право /Венецианската комисия/ директиви в областта на изборите и обяснителния доклад, който ги уточнява. Нито един от визираните документи не регламентира задължение за националния съд при осъществяване на съдебен контрол да изземва всички функции и да възпроизвежда всички дейности на назначените по съответния законов ред комисии - ОИК и СИК и да извършва повторно "ръчно" преброяване на всички бюлетини във всички секции. Неосноветелни са оплакванията на ПП "Движение 21" и Д. И. М., че първоинстанционния съд не е анализирал в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства. От мотивите на обжалваното съдебно решение е видно, че в тях е извършен задълбочен анализ на приетите по делото писмени доказателства и на показанията на изслушаните девет свидетели, които са обсъдени поотделно и в съвкупност. Относно инвокираните с двете касационни жалби оплаквания за допуснати нарушения в изборния процес, те касаят решение № 392/27.10.2015 г. на ОИК - Варна, а не обжалваното съдебно решение. По твърденията на двамата касатори за извършени престъпления от общ характер, документни престъпления и престъпления по служба, настоящият съдебен състав счита, че не следва да ги обсъжда, доколкото по установяването им следва да се произнесе след сезиране съответния наказателен съд. В касационните жалби на ПП "Движение 21" и Д. И. М. се оспорват изводите на съда във връзка приетата съдебно- почеркова експертиза. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че в заключението на вещото лице е отразено, че в протокол на СИК № 030601017 подписите на членовете на СИК под № 3 и № 6 са изпълнени от лицата, вписани в заглавната страница на протокола; в протокол на СИК № 030603276 подписите на членовете на СИК, положени под № 1 до № 6 също са изпълнени от лицата, вписани в заглавната страница на протокола; в протокол на СИК № 030603272 подписите на членовете на СИК, положени под № 4 до № 6 включително също са изпълнени от визираните лица; в протокол на СИК № 030602116 подписите на членовете на СИК, положени под № 1 и № 3 също са изпълнени от вписаните лица в заглавната страница на протокола. Относно протокол на СИК № 030602187 досежно подписите на членовете на СИК, положени под № 1 до № 6 включително, изслушаният експерт Емил Атанасов е дал заключение, че подписите, положени под № 1 и № 3 за "членове" в протокола на СИК № 187 не са изпълнени от лицата Никола Лазаров Лазаров и от Христо Димитров Томов, както и подписите, положени под № № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 за "членове" в протокола на СИК № 030602115 не са изпълнени от Румяна Ненчева Иванова, Анна Богомилова Харбова, Даниела Великова Станчева, Димка Димова Генова, Станислава Миткова Крайчева и Теменуга Росенова Георгиева, които лица са посочени в заглавната част на протокола като членове на комисията. При това положение първостепенният съд е изложил законосъобразни изводи относно протокола на СИК № 030602187, за който е установено, че два от подписите не са изпълнени от вписаните членове на СИК на първата страница на протокола. Съобразено е обстоятелството, че тази СИК се състои от девет лица - председател, секретар, зам. председател и шестима членове, което означава, че в случая посочената СИК е заседавала с изискуемия кворум и е приела решението си, обективирано в секционния протокол, с необходимото мнозинство - две трети от присъстващите членове, в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 2 и 3 от ИК. В случая е налице валидно изразено волеизявление от членовете на назначената СИК, което не е опровергано и съответно не е оборена доказателствената сила на горепосочения протокол като официален документ. По отношение на секционния протокол на СИК № 030602115 обаче е установено друго - вещото лице е констатирало, че подписите на шестима назначени членове на тази комисия не са изпълнени от лицата, които са посочени в заглавната част на протокола като членове на СИК. Настоящият съдебен състав съобразява нормата на чл. 441, ал. 5 от ИК, според която неподписването на протокола от чл. на комисията, не го прави недействителен, но счита, че тя не валидира спорния протокол на СИК, тъй като в случая не е налице неподписан протокол и визираната норма следва да се тълкува и прилага заедно с разпоредбата на чл. 99, ал. 2 и 3 от ИК, регламентираща изискуемо мнозинство за провеждане на редовно заседание и за вземане на решение, което в конкретната хипотеза не е налице. Настоящият съдебен състав не възприема становището на първоинстанционния съд, че са достатъчни подписите само на председател и секретар на СИК, защото законодателят изрично е предвидил в чл. 441, ал. 1, изречение първо от ИК, че протоколът на СИК след съставянето му се подписва от всички членове на комисията. В случая не са приложими изискванията, посочени в чл. 445, ал. 5 от ИК, поправки в протокола да бъдат извършени от лицата по чл. 444, ал. 1 от ИК - председател, секретар и чл. на комисията, защото конкретната хипотеза не се отнася за нанесени поправки в секционен протокол. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че ако се възприеме извод за недействителност на протокола и последният бъде изключен от доказателствата по делото, това ще е в ущърб на всички жалбоподатели, понеже подадените гласове в тази секция ще бъдат отчетени като несъстояли се и, че недействителността на този протокол не би се отразила на крайният изборен резултат, тъй като подадените гласове /действителни и недействителни/, не изпълват избирателната квота от 2285 гласа Горепосоченото заключение е необосновано и е формирано при неизяснена фактическа обстановка. Това е така, защото след надлежно откриване на процедура по оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 от ГПК, първоинстанционният съд е следвало по силата на чл. 194, ал. 2 и 3 от ГПК, след приемане на съдебно- почерковата експертиза да се произнесе с определение или в решението си, че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено "ако в евентуалност се възприеме извод за недействителност на протокола", от което страните по делото и касационната инстанция не биха могли да разберат дали оспорването е доказано или не. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита, че първоинстанционният съд е следвало да постави допълнителна задача за вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза, да установи дали в случая не е осъществено разместване на положените подписи и при нарушаване на хронологическата им последователност, дали всъщност те не са изпълнени от назначените членове на СИК № 115. Този въпрос е от съществено значение за доказване на оспорването и е релевантен към установяване истинността на оспорения протокол. Освен това настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд без основание не е уважил доказателственото искане на представителя на ОИК - Варна адв. Стефанова, която е поискала преброяване на бюлетините в тази секция и изслушване като свидетели назначените членове на съответната СИК във връзка с обстоятелствата при полагане на подписите. Тези искания са обосновани, относими и са релевантни към установяването на данните, отразени в спорния секционен протокол. Според настоящия съдебен състав оборването доказателствената сила на секционния протокол не води автоматично до неистинност на отразените в него данни и до недействителност на подадените изборни гласове /в този смисъл е цитираното по- горе решение на ЕСПЧ от 13.10.2015 г. по Делото "Риза и други срещу България"/. В конкретната хипотеза те подлежат на съдебна проверка и първостепенният съд следва да допусне съдебно-математическа експертиза, която след проверка на отразените данни в протокола и след преброяване на подадените бюлетини само в тази секция, да установи дали е налице разлика в отразените резултати. Ако такава евентуално се установи, експертното заключение следва се отговори на въпроса дали тя би могла да промени определената от ОИК - Варна избирателна квота и да се отрази върху разпределението на 51 броя мандати за общински съветници. Изложените обстоятелства изискват отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, тъй като в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК - налага се установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. По отношение касационната жалба на МК "К. Й. - Кмет на Варна", подадена чрез упълномощен адв. З. Иванова, настоящият съдебен състав констатира, че в нея се твърди, че съдът му е отказал събиране на доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че възражението е неоснователно, защото първоинстаницонният съд е допуснал до разпит петима свидетели на този жалбоподател, от тях са доведени четирима, които са разпитани и техните показания са обсъдени подробно в мотивите на обжалвано решение. Във връзка с релевираните пред първата инстанция доказателствени искания за пълно "ръчно" преброяване на всички бюлетини, подадени във всички избирателни секции, Върховният административен съд, четвърто отделение, е изложил по- горе становището си, което не следва да се възпроизвежда отново. В касационната жалба е заявено, че първоинстанционният съд не му е дал възможност с технически средства да докаже твърдяните нарушения. Това твърдение е общо и бланкетно формулирано и не обосновава конкретно нарушение. По този начин е изложено и оплакването на касатора: "Твърдението на съда, че всички поправки в протоколите са с оглед поправка на явна фактическа грешка също според нас не кореспондират с действителността". Това възражение на горепосочения касационнен жалбоподател също е общо и неконкретизирано и от него не става ясно какво точно е оплакването и по отношене на кой секционен протокол се възразява. Аналогично е положението със заявеното в касационната жалба на МК"К. Й. - Кмет на Варна" твърдение, че всички протоколи на СИК не са изготвени от назначените членове на СИК или не са подписани от тях, което възражение също не притежава никаква конкретизация, бланкетно е формулирано и е недоказано. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстаницонният съд правилно и обосновано е отказал назначаване на съдебно-техническа експертиза за изследване на всички положени печати от всички 397 СИК, тъй като жалбоподателят не е оспорил своевременно никой от приетите като доказателства секционни протоколи и не е изложил конкретни възражения против тях. Във връзка с касационните жалби, подадени от В. М. Б., самостоятелно и заедно с МК "Живот за Варна", Н. Н. Н., А. К. Т. и "Българска социалистическа партия" настоящият съдебен състав констатира, че те съдържат оплаквания против неуважаване на доказателствените им искания за събиране на доказателства, вкл. за съдебно-техническа експертиза относно печатите на бюлетините и секционните протоколи. Както бе отразено по-горе при разглеждане на първоинстанционното дело не е направено своевременно оспорване на секционните протоколи при приемането им като писмени доказателства /освен шестте, за които е назначена съдебно-почеркова експертиза/ и първостепенният съд обосновано е оставил без уважение искането за допускане на съдебно-техническа експертиза за проверка на всички печати, ползвани от всички 397 избирателни секции, защото това искане е неконкретно и не сочи към допуснато нарушение при провеждане на изборите в определена секция или при съставянето на конкретен протокол. Във връзка с твърдението на касатора В. М. Б., че бюлетината, ползвана от ОИК - Варна е несъответстваща на образеца, утвърден от ЦИК, първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Това е така, защото в съгласно чл. 87, ал. 1, т. 9 от ИК в правомощието на ОИК е да утвърди образец на бюлетината за общински съветници, което ОИК - Варна е направила с решение № 246 от 1.10.2015 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователно е оплакването, че ползваната в случая бюлетина се отличава от утвърдения от ЦИК образец, защото последният е примерен и в него са отразени само 17 кръга в дясната половина за отчитане на преференциален вот, който формат е неприложим по отношение на листи с 51 кандидата за общински съветници, колкото са мандатите в Общински съвет - Варна. Сочената от касаторите разлика с примерния образец на ЦИК не е в състояние на повлияе на изборния резултат, тъй като една и съща бюлетина е ползвана при избора на всички общински съветници, тоест всички кандидати са поставени при едни и същи равни условия. Без основание е твърдението на касатора Балкански, че неравнопоставеността се изразявала в това, че кандидатите, поставени под № 1 до № 9 в кандидатската листа са били в по-благоприятна позиция от останалите, поставени на места от № 10 до № 51. Това твърдение е опровергано от факта, че в случая са отчетени значителен брой преференции за кандидати, които са поставени в листите под № 10, като за избран за общински съветник е обявено и лице, което е поставено под № 51 в кандидатска листа. Относно представената в касационното производство от горепосочените касатори жалба вх. № 562 от 25.10.2015 г., настоящият съдебен състав счита, че от нея не се доказва наличието на нарушения при провеждането на изборите. Визираната жалба своевременно е разгледана от ОИК - Варна и по нея е постановено решение № 348 от 25.10.2015 г., в което е прието, че от СИК е създадена надлежна организация за нормално протичане на изборния процес. Неоснователно е възражението на горепосочените касатори за необсъждане от съда на събраните гласни доказателства. В обжалваното съдебно решение се съдържат подробни мотиви във връзка с показанията на изслушаните свидетели и след подробния им фактически и правен анализ, първоинстанционния съд е извел вярно заключение, че събраните гласни доказателства не обосновават извод за осъществени съществени нарушения, които да са в състояние да се отразят на крайните изборни резултати. По отношение приетата от съда съдебно-почеркова експертиза, касационният съдебен състав изложи по- горе подробни правни изводи, които не следва да се повтарят отново при произнасяне по всяка касационна жалба. Горепосочените касационни жалбоподатели възпроизвеждат възраженията си против съставянето на секционния протокол в секция № 161, по които първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При извършения оглед на горепосочения секционен протокол съдът е установил, че първите четири страници на протокола, както и последните две носят уникален фабричен № 0306000352, а страниците от пета до четиринадесета носят уникален фабричен № 0306000351. Визираният протокол не е бил оспорен по реда на чл. 193 от ГПК. При извършена съпоставка с данните, посочени в приетия като доказателство и неоспорен протокол по чл. 215, ал. 4 от ИК за предаване на изборни книжа и материали на тази СИК, е констатирано, че вярно и без поправки е вписано, че в СИК № 161 са били предадени протоколи с уникални номера 0306000351 и 0306000352, което означава, че именно така предадените протоколи са били и използвани за отчитане на изборния резултат от комисията, както и е установено, че данните от първите четири страници на протокола съотвестват на тези в останалите страници и отразените числа от двете части участват в общите предвидени в протокола контроли. С оглед на това първостепенният съд правилно е преценил, че протоколът на СИК № 161 надлежно установява отчетените в тази секция изборни резултати и не доказва наличието на съществено нарушение на изборния процес. В касационната жалба на М. И. Д. се развиват възражения за нищожност и недопустимост на обжалваното съдебно решение, като тезата на касаторката е, че Административният съд - Варна се е произнесъл по непредявен иск. Твърдението на горепосочената жалбоподателка е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт точно по жалбите, с които е сезиран и в мотивите и в диспозитива се е произнесъл по законосъобразността на оспореното пред него решение на ОИК - Варна. Ето защо обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено. По твърденията на касаторката за неправилност на решението, настоящият съдебен състав счита следното: Жалбоподателката излага оплакване против постановения от първостепенния съд отказ по искането за спиране изпълнението на административния акт. Това искане е оставено без уважение с надлежно постановено определение, което е влязло в сила е не е предмет на настоящото производство. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че съдът не е допуснал исканите от нея доказатества - напротив по искане на Мария Димитрова са разпитани петима свидетели, относно които първоинстанционният съд е изложил подробни правни изводи. Невярно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е коментирал допълването и коригирането на секционните протоколи. В мотивите на обжалваното съдебно решение се съдържа задълбочен фактически и правен анализ на нанесените поправки в секционните протоколи, който е обоснован и не е опроверган в хода на процеса. Първостепенният съд законосъобразно е преценил, че ИК допуска извършването на поправки в протоколите на СИК по реда на чл. 441, ал. 2 от ИК и по реда на чл. 445, ал. 5 от ИК и подробно е обсъдил нанесените поправки в съответните секционни протоколи. Неоснователно е твърдението на касаторката за явна предубеденост на съдия Я., понеже е работила като юрисконсулт в община Варна. Общината не е страна в образуваното пред административния съд производство и в случая няма данни за нарушена безпристрастност и обективност при решаване на правния спор, поради което не са съществували основания за отвод на решаващият съдебен състав. По отношение касационната жалба, подадена от П. Н. П., настоящият съдебен състав констатира, че с нея се релевират възражения против провеждането на изборния процес. Оплакванията за множество нерегламентирани поправки и за неавтентичност на секционните протоколи са разгледани по- горе в настоящото решение и възпроизвеждането им отново е безпредметно. В тази касационна жалба в шест точки се преразказват процесуалните действия на съда в проведените съдебни заседания, но нито едно от сочените действия не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на съдебния акт на соченото основание. Твърденията за необоснован отказ от събиране на доказателства и относно необходимостта от извършване на цялостно ново пълно повторно ръчно преброяване на всички бюлетини, които са подадени във всички 397 секции, също са неоснователни. Отделните секционни протоколи не са оспорени по съответния ред със своевременно излагане на конкретни възражения поотделно по всеки от тях, поради което общото им бланкетно оспорване правилно е оставено без уважение. Относно касационната жалба на А. В. Х., настоящият съдебен състав констатира, че в нея се сочат касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В тази касационна жалба и в представената писмена защита не се съдържа конкретизация защо касаторът счита, че решението е недопустимо. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав установи, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като съдът се е произнесъл по процесуално допустими жалби, които са разгледани в допустимо проведено съдебно производство. Касационният жалбоподател инвокира твърдение, че е лишен от право на справедлив процес и, че спрямо него са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в призоваването му по телефон в неразумно кратък срок. Настоящият съдебен състав намира оплакването за неоснователно, защото законодателят изрично е регламентирал изключително кратък срок за разглеждане на жалбата против атакуваното решение на ОИК, което обстоятелство налага призоваване по телефон, защото жалбоподателят не е посочил номер на факс или друг бърз начин за призоваване. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил специалната норма на чл. 459, ал. 6 от АПК, според която сроковете за призоваване не се спазват, с оглед на което законосъобразно е приел, че А. В. Х. е редовно призован и е дал ход на делото. В същата касационна жалба се твърди, че първостепенният съд без основание е отхвърлил всички доказателствени искания, направени от Ю. Ч. във връзка с нарушаване тайната на вота. Посоченото лице е бил вписан като касационнен жалбоподател, заедно с Александър Христов, но настоящият съдебен състав е установил по отношение на Ю. Ч., че касационната му жалба е недопустима, тъй като е просрочена и същата е оставена без разглеждане с определение № 3357 от 24.03.2016 г. С оглед на това изложените твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения спрямо Ю. Ч. не следва да се обсъждат, тъй като обжалваното съдебно решение е влязло в сила по отношение на този жалбоподател. В касационната жалба на ПП "АБВ - Алтернатива за Българско Възраждане", подадена чрез упълномощен адв. Балачев се релевира твърдение за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати по отношение на ПП "Зелените" и на А. В. Х.. В случая касационният жалбоподател защитава чужди права, което е недопустимо, тъй като не е процесуален представител на горепосочените лица. Във връзка с оплакванията на този касационен жалбоподател за ограничена възможност за събиране на доказателства настоящият съдебен състав счита, че са неоснователни. Твърдението на касатора е, че в съдебно засадение на 11.11.2015 г. е било направено оспорване по реда на чл. 193 и чл. 194 от ГПК относно истинността на представените протоколи на СИК. От текста на съдебния протокол от горепосочената дата е видно, че процесуалният представител на ПП "АБВ - Алтернатива за Българско Възраждане" не е направил твърдяното оспорване. Такова е извършено от страна на други жалбоподатели и то законосъобразно и обосновано е оставено без уважение, понеже е направено след като всички протоколи на СИК вече са приети като доказателства в предходно заседание и защото искането не е уточнено с конкретни възражения, а е заявено общо досежно всички 397 протоколи на СИК. В касационната жалба на горепосочения жалбоподател е развито възражение за нарушение на материалния закон, допуснато от първоинстанционния съд във връзка с успешно проведено оспорване на цитираните по-горе шест протокола на СИК, като се твърди, че е установено, че същите не са подписани от лицата, сочени за техни автори. Както вече бе отразено приетата съдебно-почеркова експертиза е установила по отношение на четири от секционните протоколи, относно които е открито производство по оспорване, че са подписани от назначените членове на секционните комисии. Това са протоколи на СИК № 030602116, № 030601017, № 030603272 и № 030603276. По отношение на другите два спорни протоколи на СИК № 030602115 и № 030602187 касационният съдебен състав вече е изложил подробни мотиви, в които е приел възраженията относно протокол на СИК № 030602115 за основателни. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, със задължителни указания за установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, а именно: допускане на допълнителна съдебно-почеркова експертиза, съдебно-математическа експертиза и събиране на гласни доказателства във връзка с подписването на протокол на № 030602115 и отразените в него на данни. ПО РАЗНОСКИТЕ: Съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени в хода на касационното производство. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,