Решение № 73 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г.

Решение № 73 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на В. И. Г. с вх. № 2279/21.12.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение № 299 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 373/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 67/27.11.2009 г. по гр. д. № 141/2007 г. на Ботевградски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС на И. Х. И. и К. А. К. срещу И. К. Г., Ц. К. Г. и Г. Т. Г. за дворно място - УПИ по плана на м. З., [населено място]. Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 21.09.2011 г. поради недопускане на касационно обжалване с определение № 843/21.09.2011 г. по гр. д. № 1354/2010 г. на ВКС, I г. о. Молителят твърди, че е съпруга на И. К. Г., че бракът им е сключен далеч преди завеждането на иска и продължава; по делото са разгледани възражения на И. К. Г. за придобиване на имота по давност и за успешно проведено владение; молителят твърди, че е владяла имота заедно със съпруга си през целия исков период, поради което и поради факта на брака им тя е задължителен необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и решенията имат сила и за нея, но искът не е бил предявен срещу нея и тя узнала за решенията преди месец, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 304 ГПК. Насрещните страни И. Х. И. и К. А. К. твърдят в отговор, че молбата е недопустима и неоснователна, т. к. ответникът Г. не е заявил самостоятелно право на собственост върху имота, нито придобивен способ, а се е защитавал като е оспорвал правото на собственост на ищците и е направил (евентуално) възражение за подобрения и право на задържане и щом придобиването на правото на собственост в съпружеска имуществена общност и обвързаността на страна по делото - ответник с неучастващ по делото негов съпруг в общо имуществено правоотношение с характер на СИО, не е станало част от предмета на спора, то и влязлото в сила решение не засяга правата на трети, неучастващи в делото лица. В случаите, когато общността на между двамата съпрузи се изразява само в упражняване на фактическа власт върху имота, независимо дали владение или държане, необходимо другарство не е налице. В съдебно заседание поддържат доводи за неоснователността на молбата за отмяна. И. К. Г. (съпруг на молителя) твърди, че молбата за отмяна е основателна и че тя е следвало да вземе участие в процеса. Настоящият състав намира следното: Молбата за отмяна е допустима, т. к. е подадена от трето лице, което твърди, че решението има сила по отношение на него, подадена е в срок (според твърдението за узнаване на решението) и е редовна. Предпоставките за допустимостта на молбата се преценява по твърденията на молителя, а не по доказателствата за тях, поради което доколкото молителят твърди наличието на обстоятелства, които попадат във фактическия състав на молбата за отмяна - че по делото са разгледани възражения на И. К. Г. за придобиване на имота по давност, както и че молителят е владяла имота заедно със съпруга си през целия исков период, което е твърдение за участие в неделимо спорно правоотношение, следва да се приеме, че молбата е допустима, а установяването на наличието или липсата на основанието се отнася до основателността на молбата. Основателно е твърдението на насрещните страни И. И. и К. К., че И. К. Г. се е бранил по делото с възражения за липса на идентичност на възстановения на ищците поземлен имот и процесния и за извършени подобрения и право на задържане (л. 25 и л. 32 от делото на Бот. РС). В своя защита той (както и останалите ответници) не е противопоставил твърдения за наличие на самостоятелни права на собственост върху дворното място. Доводите във въззивната му жалба (л. 25 от делото на СОС) също се отнасят единствено до стойността на подобренията в незастроения имот - ограда, водопровод, чешма, барака и плодни и декоративни насаждения. Съответно първоинстанционният и въззивният съд са разгледали единствено направените възражения за подобрения и право на задържане. В касационната жалба (л. 7 от делото на ВКС) също са наведени единствено доводи за нарушения, свързани с възраженията за подобрения. Щом по делото не е въведено като предмет на спора придобиването на процесния имот от ответника И. К. Г. по време на брака с молителя В. И. Г., то спорното правоотношение не е неделимо, не придава на В. И. Г. качеството на необходим другар в процеса и решенията, чиято отмяна се иска, не обвързват молителя В. Гайдарска като участник в неделимо спорно правоотношение на съпружеска имуществена общност с нейния съпруг ответникът И. К. Г. по отношение на процесния имот. Поради което молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещните страни И. И. и К. К. за присъждане на разноски е основателно за сумата 300 лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Насрещната страна И. Г. не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът