Решение № 1211 от 2.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Холирок арт ЕООД, чрез адв. Стойков като процесуален представител, срещу решение 495 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело 1563/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването му против писмо изх. УТ-2112-220-1/19.07.2022 г. на главния архитект на Община Созопол. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът главният архитект на Община Созопол, чрез пълномощника си адв. Ангелова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът Ропез строй ООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу писмо изх. УТ-2112-220-1 от 19.07.2022 г. на главния архитект на Община Созопол, обективиращо отказ по заявление вх. УТ-2112-220/11.07.2022 г. за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж за обект: Надстройка с два етажа на заварен строеж на вилна сграда в УПИ III-8051 (ПИ с идентификатор 67800.8.924 по КК), м. Буджака, землище на гр. Созопол, с възложители Холирок арт ЕООД и Ропез строй ООД, по съображения за допуснати нарушения, изложени в 14 точки. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че постановеният с писмото отказ представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, който е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържащ реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за изтичане на сроковете по чл. 153, ал. 2 (в относимата редакция) ЗУТ за реализиране на строителството по разрешение за строеж (РС) от 2005 г., тъй като сградата не е изпълнена до фаза "груб строеж", съответно за липса на подадено искане за неговата презаверка. Според съда дори при приемане на най-благоприятната за жалбоподателя хипотеза за извършено презаверяване на разрешителния акт на 23.06.2011 г., когато в него е вписана на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ промяна по време на строителството, изразяваща се в преработка на одобрения инвестиционен проект, то в средата на 2016 г. е изтекло 5-годишното продължение на срока за реализирането й. Въз основа на това достига до извод, че разрешението за строеж е загубило правното си действие, поради което незавършеният строеж на вилната сграда, изпълнен на ниво сутерен и първи етаж, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и за него предвид годината на извършването му не намират приложение изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 - ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. С оглед незаконния характер на установения обем незавършено строителство и отразените в част Геодезия два басейна в имота без представени за тях строителни книжа приема наличието на забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ да се издава разрешение за нов строеж на възложител, когато в имота има изградени незаконни строежи. Счита, че предвиденото надстрояване е в противоречие с издадената през 2021 г. виза за проектиране, която е за вилна сграда. Посочва, че извършването на оценката за съответствие на инвестиционния проект е извършена от некомпетентен орган в нарушение на изискването на чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ, а не от експертен съвет на одобряващата администрация. Според съда при липса на реализиран строеж на фазата на груб такъв, ПУП - ПРЗ се счита за неприложен, в който случай относими са всички изисквания за инвестиционния проект, актуални към момента на разглеждането му, вкл. акт за съгласуване от РИОСВ за необходимостта или липсата от ОВОС и съгласуване с Министерство на културата по реда на чл. 83 ЗКН, каквито не са представени, както и пълно съответствие с параметрите на застрояване, предвидени с утвърдения със заповед РД-727/25.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите план за управление на защитена местност Колокита, на които проектът не отговаря. Изложени са съображения за надвишаване с реализираното до момента строителство на определените с този план плътност на застрояване от 20% и Кинт 0,5, както и за невъзможност да се извърши преценка за съответствието на височините в проектите - кота било и кота корниз поради липса на надлежно извършено геодезическо заснемане на изпълненото в имота строителство. При така изложените аргументи достига до извод за законосъобразност на оспорения отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно-технически експертизи. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни като краен резултат правни изводи. По делото е безспорно установено наличието на одобрен със заповед от 13.07.2004 г. на кмета на община Созопол подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за поземлен имот 008051, като се обособяват три УПИ, сред които УПИ III-8051 (ПИ с идентификатор 67800.8.924 по КК), м. Буджака, землище на гр. Созопол, попадащ в границите на многофункционална зона 2 на Защитена местност Колокита и в охранителна зона на древен античен комплекс некропол, с отреждане за вилни сгради и устройствени показатели: плътност на застрояване 20% и максимална височина Н = 7,00 м, Кинт - 0,8 и мин. озеленена площ 60 %. С РС 15/19.01.2005 г. на главния архитект на община Созопол, ведно с одобрени на 06.01.2005 г. инвестиционни проекти, в УПИ III-8051 е разрешено изграждането на обект жилищна сграда с РЗП от 508,40 кв. м. с приземен (подземен), етаж на кота 2.82 със ЗП 150,89 кв. м., първи етаж на кота =0.00 със ЗП 159,54 кв. м., втори етаж на кота +2.82 със ЗП 133,99 кв.м., тавански етаж на кота +5.66 със ЗП 129,74 кв. м. и с архитектурен елемент на покрива. През 2011 г. на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ в разрешението за строеж е вписана промяна по време на строителството, с което се преработват одобрените на 06.01.2005 г. проекти, като се променя предназначението на строежа от жилищна във вилна сграда, разширява се застроената площ на сутерен (преименуван от приземен етаж) кота -2,82, като се усвоява цялата северна част на УПИ и се извършва промяна в разпределението на помещенията на етажа, с което площта става 241,46 кв. м.; партерен етаж (преименуван от първи етаж) кота =0.00 се разширява в подземната част, като се усвоява северната част от парцела, площта на етажа от 159.54 кв.м. става 244.68 кв.м. (115.20 кв. м. открита част + 129.48 кв. м. подземна част). Според обяснителната записка и отбелязването за изменения в одобрените проекти през 2011 г. не се предвиждат промени в надземната част на обекта, отговаряща на втори и тавански етаж, отделно от вътрешно преустройство на помещенията, както и изместване на север на основния вход на сградата на етаж кота +2.82. От заключенията на двете съдебно-технически експертизи се установява, че към момента на проверката на имота в него е осъществено строителство на две нива, без да е извършена преценка за съпоставимост на предвижданията за нива сутерен и партерен етаж по одобрените инвестиционни проекти с констатираното застрояване, като строителството по издадените строителни книжа не е завършено и не е въвеждано в експлоатация. На възложителите Холирок арт ЕООД и Ропез строй ООД е издадена виза от 24.09.2021 г. на главния архитект на община Созопол на основание чл. 140 ЗУТ за проектиране на: вилна сграда в имот, попадащ в зона А от ЗУЧК, в защитена местност Колокита с план за управление, с посочени параметри: плътност на застрояване макс. 20%; Кинт макс. 0,5; Кк до 6,40 м, КБ макс. с 2,50 м над КК в УПИ, плътност на озеленяване мин. 70%, като 1/2 да бъде за дървесна растителност съгласно Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Созопол. Посочено е, че инвестиционното намерение като попадащо в защитена местност по ЗУЧК и в охранителна зона на археологическа недвижима културна ценност, във всяка следваща фаза следва да се съгласува с с РИОСВ гр. Бургас и Министерство на културата съгласно ЗКН. Административното производство е образувано по заявление на двете дружества за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за обект, представляващ надстройка с два етажа на заварен строеж на вилна сграда. В обяснителната записка, част "Архитектурна" към техническия проект като обект на разработката се сочат новопроектирани втори етаж, неизползваем подпокривен обем над него при спазване на кота корниз от 6,4 м и архитектурен елемент в рамките на допустимите 25 кв. м, предвидени върху заварен строеж с изградени две нива сутерен и първи етаж по одобрен проект от 14.06.2011 г. на главния архитект на община Созопол. В графичните части на проектите, предмет на искането до административния орган, първите два етажа на кота 2,82 и кота =0.00 са отразени както в одобрените проекти от 2011 г. с отбелязване не е предмет на разработката. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на незаконно изградени в имота 2 бр. басейни, както и за незаконност, респ. нетърпимост на съществуващото незавършено строителство на вилната сграда, основано на изтичането на сроковете по чл. 153, ал. 2 ЗУТ и загубване действието на издадените за вилната сграда строителни книжа. Обстоятелства относно действието на РС 15/19.01.2005 г., с отбелязана в него промяна по време на строителството на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ, извършена на 23.06.2011 г., както и за статута на незавършената сграда не са установени от административния орган, нито са наведени доводи и представени доказателства за съставени констативни актове и проведени производства по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ за констатиране и премахване на незаконно строителство в някоя от хипотезите по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. По отношение на двата съществуващи басейна в оспорения акт само е посочено, че в част Геодезия на проекта те са заснети без задължително отстояние от регулационна линия, като в част "Архитектура" и чертеж вертикална планировка е представено проектно решение без басейн. Неспазването на забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ не фигурира сред приетите нарушения, обосновали постановяването на отказа за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на строително разрешение за обект: Надстройка с два етажа на заварен строеж на вилна сграда. Съдът не може да допълва мотивите на административния орган, а дължи преценка относно законосъобразността на оспорения акт въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени в него. Това заключение не се отразява на правилността на крайния му извод за съответствие на издадения отказ с материалния закон. Според чл. 144, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на изброените в нормата документи и данни, сред които и виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Именно този акт е основата за преценката за съответствие на органа по чл. 145 ЗУТ при одобряване на инвестиционните проекти и при издаване на строителното разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Първият мотив на главния архитект на община Созопол да откаже одобряването им по подаденото до него искане е мотивиран с несъответствие на внесената проектна документация с издадената виза за проектирате. В случая визата от 24.09.2021 г. важи за проектиране на вилна сграда, с посочени отстояния до регулационните граници и устройствени показатели, относими към изграждането на изцяло нов строеж. В нея не е отразено наличието на заварен строеж, нито е предвидено надстрояване на такъв. Следователно, изготвените инвестиционни проекти не отговарят на предмета на визата. Това е достатъчно основание да се приеме, че оспореният отказ е законосъобразен. ЗУТ борави с понятието "надстрояване" на съществуващи/ заварени сгради - чл. 13а, ал. 2, чл. 134, ал. 6 и чл. 148, ал. 13. Предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея, след завършването й в груб строеж, констатирано по предвидения в наредбата по чл. 168, ал. 3 ред - чл. 181, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. От тази законова регламентация следва, че надстрояване е допустимо, когато сградата е изпълнена в груб строеж. В случая се цели надстрояване на незавършена сграда, с изградени два етажа от нея, която не отговаря на дефиницията за "груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Такъв строеж е налице, когато са изпълнени ограждащи стени и покрив, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. В случая не се твърди и не се установява, че изпълнението на вилната сграда е разрешено в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, за да се приеме, че е реализиран съответен етап от строителството. Касаторът не оспорва обстоятелството, че 5-годишният срок за довършването на сградата на ниво груб строеж, след новирането му поради преработването на инвестиционните проекти, е изтекъл към 23.06.2016 г., в резултат на което издадените строителни книжа са загубили правното си действие и строителството въз основа на тях не може да продължи. Твърди, че реализираната част до този момент е "заварен строеж" по смисъла на § 21 ЗР ЗУТ и затова е допустимо за останалата неизпълнена част от него да се внесе нова проектна документация. Цитираната разпоредба е неприложима, тъй като се отнася за строежи, съществували преди одобряването на ПУП, а в случая строителството в имота е разрешено при действието на вече одобрен застроителен план. Настоящият състав счита, че в случая не се касае за надстрояване на съществуваща сграда, доколкото не е изпълнена на фаза груб строеж, поради което законосъобразно административният орган отказва да одобри внесените проекти и да издаде строително разрешение за обект с такъв предмет. Отделно от това по делото е установено, че графичните части на проекта не позволяват да се установи дали одобрените с действащия ПУП - ПРЗ за имота устройствените показатели, отразени и във визата за проектиране от 2021 г., са спазени. Противно на доводите в касационната жалба констатираните нарушения не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 30, ал. 2 АПК във вр. с чл. 5в ЗУТ. Дори и да се приеме, че за част от констатираните пропуски в проектите е следвало да се дадат указания на възложителите за преработването им и представяне на необходими документи, които не са приложени, допуснатите нарушения не сочат на нередовност на искането, а касаят съществото на спора. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на административния орган за присъждане на направените за тази инстанция разноски, такива следва да бъдат присъдени в полза на община Созопол в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение