Решение № 37 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2014 г.

Решение № 37 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Си Ко" ООД, гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. Димитър Бенев срещу Решение № 677 от 09.01.2014 г. по адм. дело № 632/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, VII състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Си Ко" ООД срещу Ревизионен акт № 151300018 от 20.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 264 от 13.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 76 254,88 лева за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г. по фактури, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов" и "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилна преценка на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства от страна на решаващия съд, което е довело до формиране на неправилен и необоснован извод за законосъобразност на РА в оспорената му част. Иска се отмяната на решението в посочената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в съответната част. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, представлявана от юрк. Ушилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е и основателна.

Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на "Си Ко" ООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 151300018 от 20.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 264 от 13.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.

С процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Си Ко" ООД в общ размер на 76254,88 лева за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г. по фактури, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов" и "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД, както и са начислени лихви за забава за данъчни периоди м. 01 и м. 02.2012 г. в общ размер на 61,76 лева.

Предмет на процесните фактури е слънчоглед.

По отношение на процесните доставки органите по приходите са приели, че липсват доказателства относно реалното осъществяване на процесните доставките от посочения във фактурите доставчик, като са констатирали редица несъответствия в съдържанието на приетите писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, фактури, товарителници, кантарни бележки.

РА е бил обжалван и досежно начислените от приходните органи лихви за забава в общ размер на 61,76 лева за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2012 г. относно отразени от дружеството в по-късен период/ м. 03.2012 г./ фактури № 463 от 04.01.2012 г., № 464 от 04.01.2012 г. и № 465 от 03.02.2012 г. с получател "Нова Трейд" ЕООД.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е обосновал извода за законосъобразност на РА, като издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон.

Съобразно изложеното в касационната жалба следва да се посочи, че предмет на касационен контрол е решението само в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Си Ко" ООД срещу Ревизионен акт № 151300018 от 20.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 264 от 13.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 76 254,88 лева за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г. по фактури, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов" и "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД.

Настоящата касационна инстанция на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но същото е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стока или услуга. В процесния случай не е спорно обстоятелството, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС за документиране на доставките - издаване на фактури, включването на фактурите в дневниците за покупки и продажби и в СД, плащане към доставчика.

Спорният момент е дали получателят - "Си Ко" ООД е придобил възмездно количеството слънчоглед от процесните двама доставчици през данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г., през които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.

Предмет на фактурите е необелено слънчогледово семе, т. е. налице са доставки на родово определени вещи. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собствеността върху тези вещи се осъществява чрез определяне на вещите по съгласие между страните, а при липса на такова, когато същите са предадени.

1. Относно доставчика ЕТ "Ивето - Христо Христов" е установено, че между страните е сключен договор за доставка на слънчоглед от 18.06.2012 г. - общо количество 100 тона, като е предвидено количеството слънчоглед да бъде осигурено до 30.07.2012 г. Съгласно т. II, 4. Договорените количества се приемат на кантара на Купувача. Възнаграждението е в размер на 900 лева на тон, без ДДС.

Общото количество слънчоглед по двете фактури № 304 от 20.06.2012 г. и № 305 от 29.06.2012 г., издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов", е 45, 28 тона. Представена е декларация от 18.06.2012 г. от търговеца на зърно, че количеството от 45,480 тона е придружено с декларации за производители за произход и добра земеделска практика съгласно чл. 8а, ал. 2 от ЗСТЗ.

Представени са два броя приемо-предавателни протоколи от 20.06.2012 г. и от 29.06.2012 г., както и кантарни бележки № 1194 от 20.06.2012 г. и № 9 от 29.06.2012 г., като съгласно кантарните бележки общото количество слънчоглед е 45,28 тона/ съответства на количеството слънчоглед, предмет на процесните два броя фактури/.

Представена е товарителница № 1146 от 20.06.2012 г. относно слънчогледово семе с количество 22 840 кг, товарен пункт - Добролево и разтоварен пункт - Долна Митрополия, като фирма - получател е посочен "Си Ко" ООД и превозвач "Мантранс" ЕООД, към която е приложена фактура № 115 от 28.06.2012 г. относно извършен транспорт на слънчогледово семе - Добролево - Д. Митрополия товар. № 001146.

Представена е товарителница от 29.06.2012 г. относно слънчогледово семе - 22 440 кг, товарен пункт - Добролево и разтоварен пункт - Долна Митрополия, с изпращач и получател - "Си Ко" ООД и превозвач "Дени" ООД, към която е приложена фактура № 407 от 16.07.2012 г. за заплатена транспортна услуга - превоз на слънчогледово семе - Добролево - Д. Митрополия - 22440 кг.

При така ангажираните доказателства, неоспорени от данъчната администрация, по категоричен начин се установява прехвърлянето на собствеността и предаването от ЕТ "Ивето - Христо Христов" на "Си Ко" ООД на слънчоглед с общо количество 45,28 тона / 45 280 кг/, каквото количество е фактурирано с процесните фактури № 304 от 20.06.2012 г. и № 305 от 29.06.2012 г. Същото количество е документирано с приложените кантарни бележки, като такова количество слънчоглед е транспортирано съгласно представените товарителници и фактури за осъществен транспорт. В тази връзка необосновано първоинстанционният съд се е занимавал с въпроса дали доставчикът е имал в собственост фактурираното количество слънчоглед, доколкото въпросът за произхода на стоката не следва да бъде обсъждан при действието на ЗДДС / в сила от 01.01.2007 г./. В противоречие с така анализираните доказателства АС Велико Търново е приел, че не се опровергават мотивите на приходния орган за липса на доставка, съдържащи се в РА и в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново.

По тези съображения РА в частта относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов" се явява материално незаконосъобразен и следва да се отмени, като след като спорът е изяснен от фактическа страна, да се постанови решение, с което да се отмени РА в така посочената му част.

1. Относно доставчика "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД съдът е обосновал извод, че не е доказано нито чрез документи от счетоводството на доставчика, нито чрез поставяне на въпроси към съдебно-икономическата експертиза, че дружеството - доставчик е притежавало процесното количество слънчоглед, както и че са налице редица несъответствия в количествата слънчоглед по представените документи / приемо-предавателни протоколи, справки, товарителници и др./.

Така формираният извод е неправилен и не съответства на съдържанието на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Предмет на фактура № 27 от 21.08.2012 г. е 73 120 кг. слънчоглед реколта 2012 г. с включен транспорт / единична цена 0,90 лева/. Приложена е декларация от 21.08.2012 г. за произход и добра земеделска практика съгласно чл. 8а, ал. 2 от ЗСТЗ относно предлаганото от доставчика - "Агростил Рашко Караманев" ЕООД количество от 73,120 тона слънчоглед.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 21.08.2012 г., в гр. Долни Дъбник, продавачът "Агростил Рашко Караманев" ЕООД предава на "Си Ко"ООД слънчоглед черен - реколта 2012 г. - 28 140 кг. / зърното е доставено от гр. Бяла Слатина/. Към същия протокол е приложена кантарна бележка № 5688 от 21.08.2012 г. относно слънчогледово семе с нето тегло - 28 140 кг.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 21.08.2012 г., в гр. Долни Дъбник, продавачът "Агростил Рашко Караманев" ЕООД предава на "Си Ко"ООД слънчоглед черен - реколта 2012 г. - 30780 кг. / зърното е доставено от гр. Бяла Слатина/. Към същия протокол е приложена кантарна бележка № 5690 от 21.08.2012 г. относно слънчогледово семе с нето тегло - 30780 кг.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 21.08.2012 г., в гр. Долни Дъбник, продавачът "Агростил Рашко Караманев" ЕООД предава на "Си Ко"ООД слънчоглед черен - реколта 2012 г. - 14200 кг. / зърното е доставено от гр. Бяла Слатина/. Към същия протокол е приложена кантарна бележка № 5684 от 21.08.2012 г. относно слънчогледово семе с нето тегло - 14220 кг.

Предмет на фактура № 29 от 22.08.2012 г. е 150 912 кг. слънчоглед реколта 2012 г. с включен транспорт / единична цена 0,90 лева/. Приложена е декларация от 22.08.2012 г. за произход и добра земеделска практика съгласно чл. 8а, ал. 2 от ЗСТЗ относно предлаганото от доставчика - "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД количество от 150,912 тона слънчоглед.

Приложени са приемо-предавателни протоколи от 21.08.2012 г. и от 22.08.2012 г. за предадено количество слънчоглед, както следва 21 560 кг. / след бонификация 21068 кг./, 23 680 кг., 21860 кг., 16880 кг., 24 460 кг., 44 720 кг. / след бонификация 42964 кг./, към които са приложени кантарни бележки и акцизни свидетелства за същите количества слънчоглед / прил. на л. 577 - л. 588 от приложение № 6 към делото/.

Предмет на фактура № 32 от 28.08.2012 г. е 94 020 кг. слънчоглед реколта 2012 г. с включен транспорт / единична цена 0,90 лева/. Приложена е декларация от 27.08.2012 г. за произход и добра земеделска практика съгласно чл. 8а, ал. 2 от ЗСТЗ относно предлаганото от доставчика - "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД количество от 94,020 тона слънчоглед. Към тази фактура са приложени три броя приемо-предавателни протоколи от 24.08.2012 г. за предадено количество черен слънчоглед реколта 2012 г., както следва 28 740 кг./ придружен с кантарна бележка № 5862 от 24.08.2012 г. за същото количество слънчоглед/, 32 400 кг. / придружен с кантарна бележка № 5863 от 24.08.2012 г. за същото количество слънчоглед/ и 33 480 кг. / придружен с кантарна бележка № 5870 от 24.08.2012 г. за същото количество слънчоглед/.

Предмет на фактура № 8......59 от 29.08.2012 г. е 57740 кг. слънчоглед реколта 2012 г. с включен транспорт. Към фактурата са представени: декларация за произход и добра земеделска практика от 29.08.2012 г. относно предлагано количество 57,740 тона слънчоглед реколта 2012 г.; приемо-предавателни протоколи от 27.08.2012 г. за предадено количество слънчоглед 28 460 кг. и 29 260 кг.; кантарни бележки № 5975 от 27.08.2012 г. за 28 460 кг. слънчоглед и № 17 от 29.08.2012 г. за 29260 кг слънчоглед заедно с акцизно свидетелство за 29 202 кг. слънчоглед след бонификация.

Видно от цитираните доказателства през м. 08.2012 г. "Си Ко" ООД е закупило от "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД 375, 792 тона маслодаен слънчоглед - реколта 2012 г. съгласно посочените 4 бр. фактури. Както се установява от предмета на фактурите, транспортът на стоките се извършва от доставчика и стойността на същия е включен в покупната цена на слънчогледа. Доставеният от "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД слънчоглед е складиран в наетите от "Си Ко" ООД складови помещения в гр. Гулянци и гр. Долни Дъбник съгласно приложените договори за влог на зърно от 01.08.2012 г., сключени с "Мелница Гулянци" ООД и "Бългериан Ойл Къмпани" ООД.

Неоснователно е твърдението на ответника по касационната жалба за наличието на несъответствия между издадените фактури и извършените доставки на 21.08.2012 г., респ. за несъответствие между количеството слънчоглед, посочено в справка на зърнобазата - 118 680 кг. и количеството съгласно приемо-предавателни протоколи - 117 868 кг. Общото количество слънчоглед, което е разтоварено на 21.08.2012 г. в склада в гр. Долни Дъбник е 118 680 кг, а именно - 28 140 кг с кола ВР 5352 ВС с водач Петър Тодоров, 30780 кг. с кола ВР 7495 ВВ с водач Николай Бешовски, 14220 кг с кола ЕН 49 55 ВР с водач Ростислав Иванов, 23 680 кг. с кола ЕН 7912 ВН с водач Мирослав Пашов и 21860 кг. с кола ЕН 5989 ВР с водач Георги Атанасов. Неправилно приходните органи са взели количество от 21068 кг. слънчоглед, което е разтоварено в база Гулянци на същата дата, а не са взели предвид разтовареното с посочения автомобил ЕН 5989 ВР количество от 21860 кг в гр. Долни Дъбник.

От друга страна, твърдяната от първоинстанционния съд разлика в количествата, предадени в Мелница Гулянци и тези, посочени в приемо-предавателните протоколи, представлява бонификация на приетото слънчогледово семе, което обаче не повлиява върху крайното количество слънчоглед - фактурирано и предадено от доставчика на получателя. Основателно е твърдението на касатора, че е опровергано обстоятелството, че доставчикът "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД е доставил 279 090 кг. слънчоглед. Съгласно гореописаните писмени доказателства / приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, акцизни свидетелства, справки от зърнобазите/ посоченият доставчик е предал на "Си Ко" ООД през м. 08.2012 г. слънчоглед в количества, както следва: 283100 кг. в база Долни Дъбник и 95 540 кг. в база Гулянци или общото количество слънчоглед е 378 640 кг. След бонификация "Си Ко" ООД е заплатил фактурираното по-малко количество от 375 792 кг. слънчоглед.

Въз основа на изложеното при неправилно прилагане на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства АС Велико Търново е достигнал до извода за законосъобразност на РА в частта относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД. Това налага отмяната на съдебния акт в посочената част и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени РА в тази част.

Формираният извод за незаконосъобразност на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г. по фактурите, издадени от ЕТ "Ивето - Христо Христов" и "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД съответства на постоянната практика на Съда на ЕС, според която основната предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки и/или услуги. В процесния случай това императивно изискване е спазено.

От друга страна, от заключението по ССчЕ, прието в рамките на първоинстанционното производство, се установява, че "Си Ко" ООД е заприходил закупения от двамата доставчици през м. 06 и м. 08.2012 г. слънчоглед и периодично го е влагал в производството на белено слънчогледово семе. От отговора на задача 2 от ССчЕ е видно, че стоковата наличност при "Си Ко" ООД към 31.03.2013 г. съответства на разликата между наличността към м. 06.2012 г. и произведеното количество белен слънчоглед минус реализираната продукция за периода, което доказва, че дружеството - получател е разполагало с необходимото количество слънчоглед, за да реализира продажби на белен слънчоглед.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно Протокол № 1321387 от 26.09.2013 г. заедно с приложение към него, издадено от орган по приходите в ТД на НАП велико Търново, офис Плевен е документирана проверка на място и цялостна инвентаризация на "Си Ко" ООД за периода 01.2012 г. - м. 08.2013 г. /приложени на л. 135 - л. 172 от делото, том I/. В протокола са описани търговските взаимоотношения на ревизираното лице с доставчиците на слънчоглед, като е проверено и действително преработеното и реализирано количество слънчоглед. Според протокола "Си Ко" ООД разполага със собствени и наети бази за съхранение на зърно, притежава ДМА и персонал, необходими за извършваната стопанска дейност.

Следователно, установено е по категоричен начин извършването на процесните доставки на слънчоглед от двамата доставчици ЕТ "Ивето - Христо Христов" и "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД в полза на "Си Ко" ООД по гореописаните фактури през данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г., което обуславя извода за отмяна на РА в посочените части.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта, в която в полза на дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново е присъдено юрисконсултско възнаграждение за сумата над 100 лева до 1986,68 лева и в полза на дружеството бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 4571,29 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение