Решение № 127 от 11.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 323/2015 г.

Решение № 127 от 11.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 323/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на адв. Д. Д. - защитник на подсъдимия Я. Г. Д. срещу въззивно решение № 5 от 12.01.2015 г., постановено по внохд № 949/14 г. на Софийски апелативен съд, НО - 6-ти с-в, с което е потвърдена присъда по нохд № 496/14 г. на Софийски градски съд, НК - 21 с-в. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е определено при условията на чл. 54, а не на чл. 55 от НК, въпреки, че според защитника са налице изключително и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се размерът на наложеното наказание и на определения на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок да бъдат намалени. Подсъдимият Д. и защитникът му адв. Д., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба и предлага въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 166 от 16.06.2014 г. на Софийски градски съд, НК - 21 състав, подсъдимият Я. Г. Д. бил признат за виновен в това, че на 02.03.2012 г., в [населено място] и [населено място], за времето от 22.05 ч. до 22.21 ч., при условията на продължавано престъпление, със седем отделни деяния, използвал два чужди платежни инструмента - кредитна карта № 377665011128027 и кредитна карта № 377758799566235, без съгласието на титуляра им В. Г. Г., като получил парични средства на стойност 450 лв., поради което и на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години и "глоба" в размер на 500 лв. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 949/14 г. на Софийски апелативен съд, НО - 6 с-в. С решение № 5 от 12.01.2015 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Наложеното на Д. наказание "лишаване от свобода" е в минималния предвиден за престъплението размер. За определянето му съдът е преценил наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало и съдействието, оказано в хода на наказателното производство, над отегчаващото такова - проявената престъпна упоритост. В материалите по делото липсват доказателства за учебна или трудова заетост на подсъдимия, за каквато се твърди в жалбата и която би могла да бъде отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство. Оказаното съдействие на разследващите от една страна не представлява смекчаващо обстоятелство от изключителен характер, а от друга е било взето предвид при реализиране на наказателната отговорност на Д. В този смисъл липсват основания за прилагането на чл. 55 от НК. Изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години. В жалбата не се сочат конкретни съображения за определянето на по-кратък изпитателен срок, поради което за касационната инстанция не са налице основания да ревизира въззивното решение и потвърдената с него присъда в тази част. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,