Решение № 3121 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2019 г.

Решение № 3121 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Л. Иванчев от [населено място], чрез процесуален представител адв. Н. Атанасов срещу Решение № 5241 от 30.07.2019 г. по адм. дело № 3182/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-22221016009351-091-001/07.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 1894 от 01.12.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай правилата при формиране на данъчната основа за 2012 г. са нарушени при издаване на процесния РА, тъй като ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, което не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Относно установеното превишение на разходите над приходите за 2010 г. счита, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е обоснован извод за наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Отправя оплакване, че от съдържанието на решението не се установява въз основа на кои доказателства почиват мотивите му за потвърждаване на атакувания ревизионен акт. Твърди, че липсва връзка между наличните по делото записи на заповед и разписки, като излага възражения, че за същите не се представят оригинали. Прави възражение относно присъдените в първоинстанционното производство разноски на ответната страна. Счита, че при присъждането на разноските съдът е следвало да приложи правилото на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени оспорения РА. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Минкова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 4192/20.03.2019 г. по адм. д. № 10300/2018 г. по описа на ВАС, осмо отделение, е отменено Решение № 4150 от 18.06.2018 г. по адм. д. № 94/2018 г. по описа на Административен съд – София - град, образувано по жалба на Л. Иванчев против РА № Р-22221016009351-091-001/07.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 1894 от 01.12.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. ВАС е посочил в решението си, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага мотиви, че дори и без доказателствени искания от страна на жалбоподателя, първоинстанционният съд, като съд по същество, при оспорване на фактическите констатации на РА е длъжен да изясни фактите и най-малко да укаже на страната, че за определени факти и обстоятелства от значение за решаването на случая не сочи доказателства. С тези мотиви е постановил отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност при новото разглеждане на делото пред Административен съд – София - град е бил РА № Р-22221016009351-091-001/07.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 1894 от 01.12.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на Л. Иванчев по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за 2010 г. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 493, 69 лв. главница и 1 565, 04 лв. лихви, въз основа на данъчна основа – сбор от 18 936, 97 лв. превишение на разходите над приходите и 6 000 лв. недеклариран доход от лихви, а за 2012 г. по общия ред са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2 400 лв. главница и 1 062, 14 лв. лихви, върху данъчна основа на недеклариран доход от лихви. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е постановил решение, с което е отхвърлил изцяло жалбата на ревизираното лице. В конкретния случай съдът е приел, че основанията за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК са установени, като на жалбоподателя е връчено на 30.05.2017 г. уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е уведомен, че са налице обстоятелства производството да се проведе по този ред. За процесните данъчни периоди 2010 г. и 2012 г., решаващият състав е установил следните безспорни обстоятелства: За 2010 г. - начално салдо в размер на 170 000, 00 лв. и в края на периода - 230 200, 00 лв., видно от таблица на стр. 63 и 64 от РД, направени разходи - 264 638, 77 лв. и постъпления в размер на 305 901, 80 лв., от които 66 000 - върнати заеми от "Проксима" ООД (60000, 00 лв. - главница и 6000, 00 лв. - лихви); 230 000, 00 лв. - получени парични заеми; 4 000, 00 лв. - доходи от наем и 5901, 80 лв. - доходи от трудови възнаграждения. С оглед на така установения паричен поток и ако от него се извадят спорните приходи от "Проксима" ООД, според съда ревизираното лице се опровергава, че към 31.12.2010 г. е разполагал със сумата от 230 200, 00 лв., тъй като при начално салдо от 170 000, 00 лв., приходи през годината в размер на 239 901, 80 лв. (постъпленията без получените суми от "Проксима" ООД) и разходи в общ размер на 264 638, 77 лв., наличната сума в края на 2010 г. е в размер на 145 263, 03 лв. С оглед изложеното, обосновава извод, че правилно органите по приходите са приели за достоверно, че Л. Иванчев е получил сумата от 66 000, 00 лв. (главница и лихви) от трето лице – "Проксима" ООД. За 2012 г. - начално салдо в размер на 25 400, 00 лв. и в края на периода - 108 969, 39 лв., видно от таблица на стр. 3 и 4 от РАД, направени разходи - 33 014, 70 лв. и постъпления в размер на 166 063, 63 лв., от които 64 000 - върнати заеми от "Проксима" ООД (40 000, 00 лв. - главница и 24000, 00 лв. - лихви); 90 000, 00 лв. - доходи от прехвърляне на имущество; 8 000, 00 лв. - доходи от наем, 3430, 03 лв. - доходи от трудови възнаграждения и 633, 60 лв. - необлагаеми доходи. С оглед на така установения паричен поток и ако от него се извадят спорните приходи от "Проксима" ООД, съдът обосновава извод, че лицето се опровергава, че към 31.12.2012 г. е разполагал със сумата от 108 969, 39 лв., тъй като при начално салдо от 25 400, 00 лв., приходи през годината в размер на 102 063, 63 лв. (постъпленията без получените суми от "Проксима" ООД) и разходи в общ размер на 33 014, 70 лв., налична сума в края на 2012 г. в размер на 108 969, 39 лв., е налице недостиг на средства в размер на 14 520, 46 лв. Счита, че правилно органите по приходите са приели за достоверно, че Л. Иванчев е получил сумата от 64 000, 00 лв. (главница и лихви) от "Проксима" ООД. С оглед гореописаното и на основание чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, съдът изцяло е споделил изводите на органите по приходите, че получените лихви като доходи от "Проксима" ООД са облагаеми и Л. Иванчев е следвало да ги декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2012 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оплакванията наведени в касационната жалба са неоснователни. Правилни и съобразени с константната практика на ВАС са правните изводи на административния съд за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за данъчен период 2010 г. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Определящо е крайното годишно салдо за процесната година, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд при изчисленията на данъчните задължения на лицето. Неоснователни са оплакванията на касатора в тази връзка. Правилен е подходът на административния орган да проведе ревизията по особения ред, предвид наличието на обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В хода на съдебното производство и в изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция, решаващият състав е обсъдил в цялост приложените по делото писмени доказателства, ведно с дадените пред него свидетелски показания от В. Пенкова, съдружник и управител на "Проксима" ООД. Твърденията на касатора относно обстоятелството, че спорните записи на заповед не съществуват не се подкрепят от съвкупния анализ на доказателствата, представени пред ревизиращите и пред първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ДОПК когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. В тази връзка, настоящият състав на ВАС намира, че доказателствата по делото са събрани редовно по реда на цитираната норма и оплакването на касатора в тази насока се явява неоснователно. Достигнатият от органите по приходите извод относно несъответствието на декларираните и/или получени приходи/доходи на лицето с имущественото и финансовото му състояние през ревизираните периоди, е резултат от извършени процесуални действия, събрани доказателства и представени от самото лице документи и обяснения. Правилно са анализирани събраните доказателства, въз основа на което е направен съответстващият на доказателствата извод, че е налице разлика за 2010 г., която следва да се обложи. Правилно за 2010 г. е установен също така облагаем доход от лихви по предоставени заеми по смисъла на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ в размер на 6000 лв. за 2010 г. и 24 000 лв. за 2012 г., които ревизираното лице не е декларирало с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната данъчна година. След анализ на всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразното определяне на доходите и разходите на жалбоподателя за ревизираните периоди, правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство не са опровергани констатациите, направени от органите по приходите. Решението е правилно и в частта му за разноските. Неоснователно е възражението на касатора за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. В настоящия случай, пред първоинстанционния съд не се представят нови, непредставени в ревизионното производство доказателства. Поради изложеното, съдебното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 708, 67 лв. на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение