Решение № 4091 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2017 г.

Решение № 4091 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 7324 от 23.11.2016 г., постановено по адм. д. № 8631 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г. в частта, с която СДВР е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати на А. Е. Я. обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 3500,00 лв., представляващи болки, страдания, и уронване на доброто име в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице № 2769 от 19.08.2011 г. на полицейски орган при 09 РУ на МВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на Решение № 1112 от 01.03.2012 г., постановено по адм. д. № 8094 по описа на АССГ за 2011 г. - 30.03.2012 г. до окончателното издължаване и в частта, с която СДВР е осъдена да заплати на Я. разноски в размер на 413,00 лв. Искът на Я. за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 5000,00 лв. е отхвърлен, но в тази част решението не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба се релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че между същите страни е постановено Решение № 7181 от 17.11.2016 г. по адм. д. № 7190 по описа на АССГ за 2015 г. което има същия предмет като адм. д. № 8631 по описа за 2016 г. на АССГ. По тези причини, според касатора, обжалваното решение е нищожно и недопустимо. Твърди се идентичност в предмета на спора по двете дела, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като един и същи бил и правопораждащият факт - отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Предвид изложеното се иска обезсилването на обжалваното решение. Иска се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Към касационната жалба се прилага копие от Решение № 7181 от 17.11.2016 г., постановено по адм. д. № 7190 по описа на АССГ за 2015 г. (невлязло в сила) и копие от исковата молба, по която е образувано производството по посоченото дело. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който от името на СДВР поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Поддържа твърдението, че решението е нищожно и недопустимо, а при условията на евентуалност - неправилно поради присъждането на завишен размер на обезщетението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. О. Я. оспорва касационната жалба в представен по делото, чрез адв. А. Г., писмен отговор. Оспорва направения от касатора довод за идентитет между предмета на посочените от него две дела. Сочи, че предметът на адм. д. № 7190 по описа на АССГ за 2015 г. касае претенцията на Я. за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в получени травматични увреждания, възникнали за него във връзка с нанесения му побой от полицейски служители при задържането му на 19.08.2011 г. в сградата на 09 РУП на СДВР. Пояснява, че тези вреди са възникнали в резултат на самия побой от полицейските служители - фактически действия, които биха били неправомерни, независимо от законността или не на извършения арест, а естеството на самите вреди е свързано с негативни изживявания от физическо и емоционално естество във връзка с побоя и причинените от него травматични увреждания. Подчертава, че претенцията по настоящия спор касае обезщетяване на претърпените от Я. неимуществени вреди, възникнали за него във връзка със самото издаване на заповедта за задържане и ареста, тоест увреждане, причинено вследствие на незаконосъобразен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата. По същество иска съдебното решение в обжалваната част да остане в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по предявения от Я. срещу СДВР иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания и уронване на доброто му име, причинени му следствие на неправомерното му задържане по силата на Заповед № 2769 от 19.08.2011 г., издадена от полицейски орган от 09 РУ "Полиция" на СДВР, отменена с влязло в сила на 30.03.2012 г. Решение № 1112 от 01.03.2012 г., постановено по адм. д. № 8094 по описа на АССГ за 2011 г. с присъждане на сума в размер на 5000,00 лв. за периода 19.08.2011 г. до 30.08.2011 г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 30.03.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Установено е от съда, че Заповед № 2769 от 19.08.2011 г., издадена от полицейски орган от 09 РУ "Полиция" на СДВР била отменена с влязло в сила на 30.03.2012 г. Решение № 1112 от 01.03.2012 г., постановено по адм. д. № 8094 по описа на АССГ за 2011 г. Въз основа на показанията на разпитания по делото пред първоинстанционния съд свидетел Коджабашев съдът приел за установено също така, че хората имали много добро отношение към Я. и го търсили за услуги. Новината за арестуването му през месец август на 2011 г. се разпространила в квартала и се отразила на отношението спрямо него на много хора. В близкото до блока, в който живеят Я. и свидетеля, кафене след този случай хората започнали да го отбягват, мислейки, че е бил арестуван за нещо сериозно. Я. изпаднал в дупка и бил тотално депресиран, затворил се в себе си, трудно контактувал с други хора, спрял да ходи на работа. Състоянието му продължило две - три години. В училището на децата се знаело, че баща им бил арестуван. Съпругата му също страдала, изпаднала в депресия. Едва година назад от момента, в който свидетелят дава показания, отношението на хората към Я. се променило към добро. Показанията на свидетеля са кредитирани от състава на АССГ, тъй като са ясни, логични и безпротиворечиви и той установил пред съда лично възприети релевантни за правния спор факти. Въз основа на така установеното съдът приел, че неправомерното полицейско задържане на Я. по силата на отменената заповед е довело до накърняване на доброто име на лицето и пораждане на силно отрицателна обществена нагласа към него. От своя страна последната и отхвърлянето на хората около него, с които той поддържал приятелски и съседски отношения довело до продължителни във времето и по интензитет негативни изживявания от емоционално естество в продължение на четири години. Я. претърпял болки и страдания, тъй като било накърнено и уронено неговото име в обществото за продължителен период от време до пълното му възстановяване. Наред с това, въз основа на установеното от свидетеля съдът направил извод, че е налице и пряка причинно - следствена връзка между заповедта за задържане и настъпилите неимуществени вреди за Я.. Заповедта била отменена поради липсата на данни и основания за задържане на лицето, тоест нямало е данни към този момент Я. да е извършил престъпление. По тези съображения съдът приел, че исковата претенция е основателна и доказана. Като съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и отчел степента и интензитета на увреждането, това че задържането е било за непродължителен период от време и факта, че негативните последици от него са търпени в продължение на почти четири години, съдът по справедливост определил, че размерът на обезщетението следва да бъде 3500,00 лв. Искът до предявения размер от 5000,00 лв. отхвърлил. Съразмерно на уважената част от исковата претенция, присъдил на Я. разноски в размер на 413,00 лв. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователни са касационните оплаквания за нищожност и недопустимост на решението по причина наличието на друг спор между същите страни, във връзка с който е постановено Решение № 7181 от 17.11.2016 г., невлязло в сила. Нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валидност. В случая това не е така. Решението е постановено от законен състав, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 164 АПК административният съд разглежда делото в състав от един съдия, в установената от закона писмена форма, има съдържанието по чл. 172а АПК и е подписано. То е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, напълно е разбираемо и има мотиви, от които се установява действителната воля на постановилия го съд. Видно е от представеното копие от исковата молба, по която е образувано адм. д. № 7190 по описа на АССГ за 2015 г., че в това производство се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв. за претърпените от Я. физически болки, страдания и негативни психически изживявания, причинени му следствие на нанесения побой при задържането му в полицията на 19.08.2011 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на извършване на незаконното действие - 19.08.2011 г. до окончателното плащане на сумата. С постановеното по делото Решение № 7181 от 17.11.2016 г., все още невлязло в сила, искът на Я. е уважен до размера на 15000,00 лв. Предвид това, според настоящия съдебен състав, не е налице идентитет между предмета на спора по посоченото дело и настоящото. По тази причина и по поради това, че посоченото съдебно решение не е влязло в сила, не е налице хипотезата на чл. 299 от Гражданския процесуален кодекс, както твърди касационният жалбоподател във връзка с касационното си оплакване по чл. 209, т. 2 АПК. Установява се от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с която Я. е сезирал АССГ, че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, по която е било образувано адм. д. № 8631 по описа на АССГ за 2016 г., се основава на твърденията на лицето, че като следствие неправомерното му задържане с отменената като незаконосъобразна заповед за него са настъпили многобройни негативни изживявания - бил дълбоко покрусен от факта на ареста му, променил се, станал затворен и мнителен, не излизал, ограничил контактите си до минимум, било уронено неговото добро име, чест и достойнство, с които се ползвал, тъй като негови съседи узнали за задържането и новината бързо се разпространила в неговия квартал, като се появили предположения, че е извършил сериозно престъпление. В резултат отношението на околните към Я. се променило - съседи и познати се отдръпнали и станали резервирани към него, отнасяли се с подозрение, утвърдило се убеждение у тях, че арестът не бил без причина. Наред с това, Я. бил покрусен, че семейството му също търпяло негативни изживявания и било в обществена изолация, както и самият той. Обосновано на приобщените по делото гласни доказателства е приетото от състава на АССГ, че именно в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане Я. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на неговото име в обществото и уронването му, пораждане на отрицателна обществена нагласа към него, което е довело до продължителни във времето и по интензитет негативни изживявания от емоционално естество. При съобразяване на казаното от свидетеля обаче, според настоящия състав, размерът на присъденото от АССГ обезщетение се явява значително завишен и необоснован. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, на база критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, при съобразяване казаното от свидетеля и останалите доказателства, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените неимуществени вреди със сума в размер на 1000,00 лв. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и определя същите, като изхожда от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. Свидетелят установява, че новината за ареста на Я. се отразила на отношението на "много хора" към него, но конкретните му показания всъщност се отнасят до хората от местното "кафе", които го избягвали. Наред с това, свидетелят не установява приятелите на Я., както и самият той, да са променили отношението си към него след обсъждания арест. Показанията на свидетеля относно тоталната депресия, в която според него изпаднал Я., затварянето в себе си и трудното осъществяване на контакти след ареста не водят на категоричен извод, че са следствие именно и само на отменената като незаконосъобразна заповед предвид данните по делото за събитията, които са се случили след задържането на лицето в 09 РУП на СДВР. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че неимуществени вреди в по-голям от посочения по - горе размер от 1000,00 лв. не са установени и доказани по делото. С оглед гореизложеното, обжалваното решение в частта му, с която СДВР е осъдена да заплати на Я. обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера над 1000,00 лв. до присъдената сума от 3500,00 лв., като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и за този размер. Предвид тези изводи, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над 126,00 лв., представляваща държавна такса и разноски съразмерно на уважената част от иска за адвокатското възнаграждение до присъдената сума от 413,00 лв. В останалата обжалвана част решението следва да остане в сила. Възражението, направено от настоящия касационен жалбоподател още в първоинстанционното производство, основано на твърдение, че уврежданията на Я. са причинени поради изключителна негова вина (чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ) е неоснователно. Държавата, в лицето на настоящия касационен жалбоподател, отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 4 ЗОДОВ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у прекия причинител на вредите, но държавата няма да отговоря, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. В този случай следва да се прецени доколко поведението му е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие или акт на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря, но ако само е допринесъл - обезщетението се намалява, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, каквото възражение в случая не е направено. В настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото с оглед отмяната на заповедта за задържане е недопустимо впоследствие да се установява и да се приема, че съответните длъжностни лица са действали правомерно. Въпреки изхода на спора пред касационната инстанция, разноски за юрисконсултско възнаграждение не се следват на СДВР предвид това, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение