Решение № 4387 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15308/2008 г.

Решение № 4387 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15308/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антон Кънчев Антонов от гр. София против решението от 9.05.2008 г. по адм. дело № 2751/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0178 от 27.02.2006 г. от зас. № 039 на Националната експертна лекарска комисия. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Антон Кънчев Антонов от гр. София против експертно решение № 0178 (зас. № 039 от 27.02.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести в частта, с която на жалбоподателя е определен краен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) 60 за заболяване с водеща диагноза: Есенциална (първична хипертония), общо заболяване: Артериална хипертония III стадий, лека степен, сърдечно-мозъчна форма. ИБС - Триклонова болест. Състояние след АКБХ2. Долен Ст-Елевация миокарден инфаркт в хроничен стадий. Митрална аортна и трикуспидална регургитация I ст. Стабилна стенокардия I-II ФК (50 %); Захарен диабет тип 2. Лекостепенна полиневропатия (20 %); Спондилоартроза. Дископатия Л4-Л5, Л5-ЕС1 (30 %); Аденом на простатата (0 %). За да постанови решението си, Софийският градски съд е обосновал правилния краен извод за определяне на степента на трайно-намалената работоспособност съобразно действителното здравословно състояние на лицето към момента на издаване на оспореното експертно решение. По отношение на заболяването "Аденом на простатата" съдът законосъобразно е приел, че според представените медицински документи към момента на освидетелстването 10.02.2006 г. то е било в I стадий и не обуславя процент на ТНР. Заключението на вещото лице лекар - уролог за II-III стадий на заболяването, което обуславя 10-20 % ТНР, е дадено въз основа на данните от извършения личен преглед на 21.11.2007 г. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение не са съобразени с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за експертизата на работоспособността от 2000 г. (НЕР - отм.) и с чл. 90 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно преходната разпоредба на § 2, т. 2 от НЕР (отм.) втора група инвалидност се приравнява на проценти на загубената работоспособност от 71 до 90 на сто. С чл. 90, ал. 1 от КСО правото на социална пенсия за инвалидност е създадено за лицата с намалена работоспособност повече от 71 на сто. Същото степенуване на инвалидността в проценти е възприето и от Закона за социално подпомагане, Закона за интеграция на хората с увреждания и от правилниците за прилагането им. В разглеждания случай назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че крайният процент на ТНР на жалбоподателя Антонов не може да надвишава 70. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, разпоредбатата на чл. 58, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) изисква крайният процент на намалената работоспособност да се определи по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2. Съгласно т. III от Приложение № 2 при наличие на няколко увреждания, за всяко от които в Отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка, и ако той не е 100 %, към него се прибавя от 10 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. При определен най-висок процент ТНР за единично увреждане от 50, който е потвърден и от заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза, общата оценка не може да бъде определена в процент над 70. След като не съществува възможност за определяне на ТНР в степен 71 и над 71 на сто, отменяването на експертното решение на НЕЛК с определена степен ТНР 60 на сто се явява безпредметно. Правата на жалбоподателя Антонов на социални помощи (придобивки) са еднакви и при 60 %, и при 70 % ТНР. При евентуално настъпило влошаване на здравословното му състояние той може да поиска преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на трайната неработоспособност. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което жалбата на Антон Кънчев Антонов от гр. София против ЕР № 0178/27.02.2006 г. от зас. № 039 на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,