Решение № 2276 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2016 г.

Решение № 2276 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Д. К., против решение № 8 от 02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 662/2015 г. на Административен съд Р.. С него по жалба на ПК "Надежда - К.", със седалище и адрес на управление с. К., общ. Две могили, обл. Р. е отменена Заповед 02-РД/2795 от 02.11.2015 г. на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие". Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определен и двумесечен срок за произнасяне по заявлението, считано от получаване на административната преписка от административния орган. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за отмяна му и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Претендират се и разноски за две инстанции. Ответникът - Производствена кооперация "Надежда - К.", чрез пълномощник адв. К., с представени писмен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Заповед 02-РД/2795 от 02.11.2015 г. на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране на ПК "Надежда - К." по реда на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., по подадено заявление с ИД № 18/121/06931 от 07.09.2015 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при издаването му е нарушено изискването за форма. В акта липсват фактически основания - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В заповедта бланкетно е посочено, че "За кандидата е налице регистрирано задължение към ДФ "Земеделие", поради което ПК "Надежда - К." се счита за длъжник на ДФ "Земеделие" с всички произтичащи от това последици. " Не е посочен нито размера на задължението, нито откъде произлиза. Отсъствието на каквито и да било данни относно съществуващо задължение на кооперацията към ДФ "Земеделие", съдът приравнява на липса на фактически основания за постановяването на отказ за финансиране. Липсата на фактически мотиви всякога прави акта незаконосъобразен, издаден при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК. На следващо място съдът е предоставил задължителни указания, по силата на които при новото разглеждане органът следва да съобрази, че съгласно чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" не се подпомагат кандидати, които имат изискуеми задължения към ДФ "Земеделие", т. е. такива, чиито падеж е настъпил и могат да бъдат претендирани от кредитора, включително и принудително събирани. Ако се установи, че единственото задължение на жалбоподателя към ДФ "Земеделие" е коментираното в приложеното по делото решение на Окръжен съд - Р., административният орган следва да отчете, че изпълнение на това задължение не може да се изисква по принудителен ред поради погасяването му по давност, поради което то не е "изискуемо" по см. на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8/2008 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи в посока необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на фактически основания за постановяване на процесния административен акт. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя констатираните от първоинстанционния съд пороци на акта, изразяващи се в липса на излагане на фактически основания за издаване на Заповед 02-РД/2795 от 02.11.2015 г. на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране на ПК "Надежда - К.". Административният орган е следвало да впише кои са конкретните изискуеми задължения към ДФЗ, които са послужили като основание да се приеме, че заявлението е недопустимо за подпомагане. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражняваният от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материалноправен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. На следващо място съдът счита за правилни и указанията на първоинстанционния съд относно последващите действия на административния орган в производството. Законосъобразно е прието от съда, че посоченото от административния орган едва в съдебно заседание задължение на ПК "Надежда - К." към ДФЗ, за което е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 2822/2000 г. на Софийски районен съд е погасено по давност (видно и от решение № 36 от 12.02.2007 г. по въззивно гражданско дело № 1204/2006 г. по описа на Окръжен съд Р.), поради което не може да бъде счетено за изискуемо задължение по смисъла на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. и съответно административният орган не може да откаже подпомагане на това основание. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответника - Производствена кооперация "Надежда - К.", предвид факта, че последната е доказала основанието и размера на сторените разноски - заплатен адвокатски хонорар. Относно твърдението за прекомерност на възнаграждението, настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза следва да се остави без уважение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да уважено, като да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 2000 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. В този смисъл касационният жалбоподател следва да заплати на Производствена кооперация "Надежда - К." дължимите разноски общо в размер на 2000 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение