Решение № 4501 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2018 г.

Решение № 4501 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Районна прокуратура -С. против решение № 1479 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3522/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлен протест с искането за обявяване нищожността на заповед № 1185/21.11.2016 г. на кмета на община С. В протеста се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се прогласи нищожността на атакуваната заповед. Ответникът - кмет на община С. не взема становище по протеста. Ответникът - Ж. Ж. не изразява становище по протеста. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неснователност на протеста. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационния протест за допустим - подаден срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледан по същество за неоснователен. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за действителен акт, без наличие на основания за обявяване на нищожността й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че със заповед № 1185/21.11.2016 г. на кмета на община С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗОбС и чл. 50, ал. 3 Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост на Общински съвет - гр. С. е учредено възмездно право на надстрояване и пристрояване на пристройка от 134 кв. м. към масивна търговска сграда с обща ЗП 198 кв. м., изградена в УПИ I, квартал 23 по ПУП на с. Д., целият с площ от 3350 кв. м., актуван с АЧОС № 1090/07.07.2003 г. Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон административният съд приема, че заповедта не е нищожна. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Тя е издадена от териториално и материално компетентен орган, съгласно правомощията му, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗОбС, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на решение на общинския съвет е неизпълнение само на едно от нормативно установените условия за учредяване на право на пристрояване на сграда, построена върху имот-частна общинска собственост и не е толкова тежък и съществен порок в изискванията за законосъобразност на акта, водещ до неговата нищожност. За да е налице материална незаконосъобразност, водеща до нищожност, е необходимо по своето съдържание актът да е в противоречие със закона. Нищожност е налице само когато изцяло липсват предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, актът е изцяло лишен от законно основание и когато актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. В случая сочените в протеста нарушения на закона касаят унищожаемостта на административния акт, а не неговата нищожност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,