Решение № 1247 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6112/2014 г.

Решение № 1247 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6112/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - гр. София, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Радостин Радев и по касационна жалба на Младен Венциславов Кръстанов, чрез адвокат Стефан Стефанов срещу решение № 231 от 10.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1290/2013 г. на Административен съд - София-област, с което ОДМВР - гр. София е осъдена да заплати на Младен Венциславов сумата от 500 лева, представляваща обезпечение за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е отхвърлил за разликата до 2 000 лева. С касационната жалба на ОД на МВР - гр. София се обжалва уважената част от предявения иск за сумата от 500 лева, като се твърди, че в тази част решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да го отмени в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Иванова поддържа жалбата и оспорва тази на отсрещната страна. С касационната жалба на Младен Венциславов се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът до пълния предявен размер на обезщетението над 500 до 2000 лева. Твърди се, че решението е неправило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да го отмени в обжалваната част и да уважи иска му в пълния претендиран размер. В съдебно заседание, чрез пълномощник - адвокат Стефанов, поддържа касационната жалба и оспорва тази на ОДМВР. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Двете касационни жалби са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което и двете са допустими. Разгледана по същество жалбата на ОДМВР - гр. София е ОСНОВАТЕЛНА, съответно жалбата на Младен Венциславов е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административния съд е приел, че искът, предявен от Младен Венциславов Кръстанов срещу ОДМВР - гр. София е частично основателен и доказан и го е уважил в тази част, като е осъдил ОДМВР да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и е отхвърлил до пълния претендиран размер от 2000 лева. Съдът е установил, че на 25.06.2012 г. на ищеца е съставен АУАН за това, че е управлявал МПС със съдържание на алкохол от 0.51 промила, установено с Алкотест дрегер. Издаден е талон за медицинско изследване и при съставянето на АУАН са иззети свидетелството за правоуправление на МПС и контролния талон към него. С резолюция от 6.07.2012 г. началникът на РУП - гр. Сливница е прекратил образуваното административно-наказателно производство. Този акт за прекратяване е връчен на ищеца на 1.08.2012 г. Свидетелството за провоуправление на МПС е върнато на ищеца на 9.07.2012 г. Съдът е събрал доказателства за датата на връщане на контролния талон и като е обсъдил събраните по делото доказателства е установил, че това е станало на 1.08.2012 г. Делото е било върнато от Върховния административен съд за ново разглеждане със задължителни указания по прилагане на закона. Като се е съобразил с тях, съдът е положил усилия и е събрал доказателства за изясняване на обстоятелствата по правния спор, като в изпълнение на тези указания и с оглед събраните по делото доказателства е приел за установено, че по отношение на Младен Венциславов са били извършени незаконосъобразни действия от длъжностни лица на ОДМВР - гр. София. Тези действия са се изразили в незаконосъобразното задържане на свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца за периода от 25.06.2012 г. до 9.07.2012 г. и контролния талон за периода от 25.06.2012 г. до 1.08.2012 г. Приел е за безспорно, че тези действия са извършени при и по повод на осъществяване на административна дейност. По отношение на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразните действия, съдът е приел, че такива са доказани по отношение на емоционалното и психическо състояние на ищеца, чувство за напрежение и дискомфорт. Приел е, че е налице и третата предпоставка за реализиране отговорността на ответника, а именно, че вредите са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните действия на служители на ответника. Решението е неправилно. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че е налице само първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОДМВР - гр. София за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не се споделят изводите на административния съд, че са налице и останалите предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно да са настъпили вреди и те да са в пряка връзка с незаконосъобразното действие. Ищецът е следвало да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхното конкретно проявление, реалното им изтърпяване, чрез конкретни факти и обстоятелства, за които да са събрани надлежни доказателства, както и причинноследствената им връзка с незаконосъобразното действие. Твърденията в исковата молба са общи и не са представени никакви доказателства за настъпването им, още по-малко за пряката им връзка с твърдяното действие на администрацията. Вреди не се доказват и от показанията на разпитания по делото свидетел. Освен това всички твърдения, както и свидетелските показания, свързани с невъзможността на ищеца да управлява МПС, тъй като не му е върнат контролния талон са неоснователни, тъй като АУАН замества талона, а видно от представения по делото е, че върху АУАН е правена презаверка, каквато се изисква, за да се управлява МПС, докато приключи административно-наказателното производство. Настъпването на вредоносен резултат, невъзможността на ищеца да управлява МПС следва да бъде доказано в процеса с пълно и главно доказване, като тежестта за това е върху ищеца. В настоящия случай не са поискани и не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията, като събраните гласни доказателства са неубедителни. От мотивите на обжалваното решение не става ясно кои са събраните по делото доказателства, които формират обоснован извод за настъпили вреди от установените незаконосъобразни действия и как от събраните по делото доказателства се установява, че те са пряка и непосредствена последица от действията на органите на ответника в изпълнение на административна дейност. Предвид на това, настоящият касационен състав намира, че предявеният иск по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Като не е съобразил това, административния съд - София - област е постановил неправилно съдебно решение, което е в нарушение на разпоредбите на материалния закон, необосновано е и следва да бъде отменено, в частта, с която е уважен искът, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна, поради което настоящият съд може да го реши по същество, като отхвърли изцяло предявения от Младен Венциславов Кръстанов срещу ОДМВР - гр. София иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изхода от делото, на ОДМВР следва да се присъдят направените по делото разноски, в случая за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Тарифата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение