Решение № 136 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на АДИЕНТ ИНТЕРИЪРС ЛТД. ЕНД КО КГ, с ДДС номер BG3076342414, дружество със седалище и адрес на управление: Германия, 51399 Буршайд, Индустрищрасе 20-30, чрез адв. Л. Терзиева, срещу Решение 3504/03.02.2025 г. на Административен съд София - град, постановено по адм.д. 4886/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221023002891-091-001/05.01.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 423/29.03.2024 г. на Зам. директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 546,74 лв. по фактури, издадени от Уилям Хюз България ООД, ЕИК 115801815. В касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението с материалния закон, постановяване при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 - 3 АПК. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения РА. Претендира се присъждането разноски. Ответникът по касационната жалба Зам. директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез юрк. Аврамова, оспорва основателността й, моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Пред Административен съд София-град е оспорен Ревизионен акт (РА) Р-22221023002891-091-001/05.01.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 423/29.03.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу РА като неоснователна. Решението е недопустимо. На основание чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд се произнася само по посочените в жалбата отменителни основания, но съглсно ал. 2 на същата разпоредба за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Тъй като невалидното и недопустимо съдебно решение лишава от предмет касационната проверка за правилност на оспореното решение, касационният съд е длъжен най-напред да извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение. Обжалваното решение е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. За да бъде допустимо, трябва да бъде постановено при наличието на процесуалните предпоставки и при липса на процесуални пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е участието в него на надлежните страни. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни, правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува чл. 177, ал. 1 АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 159, ал. 2, вр. 152, ал. 2 ДОПК ответник и надлежна страна в съдебното производство по оспорване на РА е решаващият орган съответният директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при централното управление на Националната агенция за приходите. С Разпореждане 6139 от 23.05.2024 г. по адм.д. 4886/2024 г. като ответник в производството като ответник неправилно е конституиран Зам. Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при централно управление на Националната агенция за приходите гр. София. Наистина процесният РА е потвърден с Решение 423/29.03.2024 г., издадено от заместник-директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при централното управление на Националната агенция за приходите, но това е извършено при условията на заместване, а не на делегация на правомощия. Видно от цитираните в посоченото решение Заповед ЗЦУ-ОПР-16 от 09.06.2023 г. и Заповед 3368/20.03.2024 г., Д. Каранфилов е бил оправомощен при отсъствие на титуляра Е. Павлова да изпълнява правомощията на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София по чл. 152, ал. 2 ДОПК, като в деня на издаване на посоченото решение, е било налице отсъствие на титуляра, поради ползване на платен годишен отпуск. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, като издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Такава възможност не е предвидена в чл. 152, ал. 2 ДОПК и не е налице извършено делегиране на правомощието. От друга страна, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган (Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по д. ТР-4/2002, ОС на ВАС). Следователно, надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт, издаден по делегация е органът, комуто е делегирано правомощието да се произнесе, но настоящият случай не е такъв, поради което надлежна страна съгласно чл. 152, ал. 2 ДОПК е заместваният решаващ орган директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото върнато на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд при надлежно конституиране на ответника - директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите. При този изход на делото разноски на страните не се присъждат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, тъй като не е налице произнасяне по основния спор. Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,