Решение № 1701 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2018 г.

Решение № 1701 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от М. Вичев и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 38 от 16.02.2018 г., постановено по адм. д. № 353 по описа на Административен съд - Ямбол (АС - Ямбол) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена, на основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) да заплати на Вичев обезщетение в размер на 960, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗИНЗС при изпълнение на наложената му мярка "задържане под стража" в Ареста – [населено място] за периода 19.11.2016 г. – 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като исковата претенция за сумата над 960, 00 лв. до претендираната сума на обезщетението в размер на 150000, 00 лв., както и за сумата 52540, 00 лв. за законна лихва била отхвърлена. Наред с това, ГД "ИН" била осъдена да заплати по сметката на АС – Ямбол сума в размер на 10, 00 лв. за държавна такса. С касационната жалба на Вичев съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над присъдената сума от 960, 00 лв. до претендираната такава в размер на 150000, 00 лв. и този за лихвата в размер на 52540, 00 лв. са отхвърлени. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Основното касационно оплакване е за допуснато от съда нарушение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при определяне размера на присъденото обезщетение. Поддържа се становище, че съдът не е отчел обстоятелството, че негативните преживявания, физическият и емоционален дискомфорт, липсата на достатъчна жилищна площ, липсата на достъп на ищеца до санитарен възел и топла вода, липсата на пряка слънчева светлина и проветрение, неосигуряването на престой и разходка на открито са продължили една година без осем дни. В този смисъл се твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил продължителността на негативните преживявания, физическия и емоционален дискомфорт, както и това, че липсата на елементарни битови и хигиенни стандарти са засилили ефекта на неблагоприятната среда. По тези причини се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за вреди да бъде уважен изцяло. Претендират се и разноски за процесуално представителство. Касационната жалба на Вичев се оспорва от ГД "ИН" в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. С допълнителна молба по делото представя писмо на Омбудсмана и Доклад на националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в [населено място], [населено място] и [населено място] (19-23 юни 2017 г.). С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е приел наличието на вреди за Вичев при липсата на доказателства в тази насока, предвид което решението не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал. Съдът не съобразил, че през нощта намалявали потребностите от санитарен възел и течаща вода, както и периода, в който задържаният е бил в арестното помещение. Обръща се внимание, че в хода на производството не били събрани доказателства за действително увреждане на здравето на Вичев. Твърди се, че доколкото не било налице незаконосъобразно поведение на служители от ГД "ИН" и нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, за това лице не било възможно настъпването на вреди. Съдът неправилно кредитирал свидетелските показания, които според този касационен жалбоподател не съответствали на останалите събрани по делото доказателства. Наред с така изложеното се изразява и становище, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано висок и не е съобразен с фактите по спора – периодът от време, през който Вичев е бил сам в арестното помещение и това, че в този период не е имало друго задържано лице, спрямо което да се чувства унизен. Отделно от изложеното, съдът неправилно присъдил и законната лихва върху размера на обезщетението от 960, 00 лв., считано от 10.11.2017 г. (датата на освобождаване на Вичев от ареста), а не от датата на предявяване на исковата молба – 23.11.2017 г. По тези съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от ГД "ИН" част и отхвърляне на иска. При условията на евентуалност се иска редуциране размера на присъденото обезщетение. Претендира се присъждането на юрисконсултско обезщетение. Тази касационна жалба се оспорва от Вичев по съображения, развити в представен по делото чрез процесуалния му представител писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт с характер на писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Установеното по делото от фактическа страна въз основа на представената справка от началника на РСИН - Ямбол, показанията на разпитаните по делото свидетели и медицинските документи, приложени по делото е дало основание на съда да направи извод за частична основателност на предявения от Вичев иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него като следствие на условията в Следствения арест – Ямбол. За да се произнесе, съдът взел предвид кумулативното въздействие на условията, при които Вичев бил задържан под стража, продължителността на задържането, както и всички други установени по делото обстоятелства от значение за спора и при съобразяване разпоредбите на чл. 240, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 43 ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Направил извод, че изискването за осигуряване на минимална жилища площ за лицето касае целия период на задържането му в арестантското помещение в Следствения арест – [населено място], а въз основа на приобщените по делото доказателства приел, че през половината от исковия период предоставената на Вичев жилищна площ била значително по – малка от минимално установените стандарти. На следващо място, като съобразил практиката на Съда по правата на човека, приел, че през целия период на задържането на Вичев не е осигурявана възможност през цялото денонощие да има свободен достъп до тоалетна и течаща вода, което само по себе си се възприема като унижаващо и причиняващо неудобство, надхвърлящо в значителна степен това, което нормално произтича от естеството на ограничителния режим на задържането под стража. За основателни и доказани съдът намерил и претенциите на Вичев за претърпени неимуществени вреди като следствие на липсата на пряка слънчева светлина и на проветрение, както и за обезщетяването му поради неосигуряване на престой и разходка на открито, каквито предвид приобщените по делото доказателства било установено, че не са осигурявани. Твърденията на Вичев във връзка с поддържане на хигиената, негодността и количеството на храната и осигуряването на медицинско обслужване съдът приел за недоказани като изрично разграничил последното от твърденията във връзка с неговото качество. При така приетото, съдът направил извод, че Вичев е изтърпявал наложената му мярка "задържане под стража" при липсата на елементарни битови и хигиенни условия, които взети предвид заедно могат да бъдат квалифицирани като унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС. Ефектът от това е довело до неудобства за Вичев, които надхвърлят обичайните във връзка с изпълнение на мярката. Съдът се мотивирал, че държавата в лицето на ГД "ИН" е длъжна да гарантира неговото задържане при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство. По тези съображения съдът направил крайните си изводи, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ГД "ИН" – негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на Вичев са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС, което е рефлектирало върху личната сфера на лицето, накърнявайки общочовешка ценност, защитена по чл. 3 КЗПЧОС. Възраженията на ГД "ИН", че Вичев не ангажирал доказателства за реално претърпени неимуществени вреди съдът намерил за неоснователни като се позовал на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. При съобразяване чл. 52 ЗЗД и чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, и като отчел обстоятелствата, които представляват проявление на незаконосъобразната административна дейност, исковия период от почти една година, и характера и интензитета на причинените страдания и негативни изживявания, съдът определил обезщетение в размер на 960, 00 лв. за целия исков период. В останалата част до претендирания размер от 150000, 00 лв. счел иска за неоснователен и го отхвърлил. Приел, че лихвата следва да се присъди от 10.11.2017 г., когато незаконните действия/бездействия били преустановени съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а крайните изводи на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Ямбол е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Вичев искова претенция във връзка с липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, липсата на достатъчно естествена светлина и проветрение, липсата на осигурен престой на открито за периода 19.11.2016 г. до 10.11.2017 г. Предвид това е определил по справедливост обезщетение, на основание чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, до размера на 960, 00 лв. от претендирания размер от 150000, 00 лв., ведно с лихвата, считано от 10.11.2017 г., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са оплакванията на ГД "ИН", че от приобщените по делото доказателства не се установява настъпването на твърдените от Вичев неимуществени вреди във връзка с лошите хигиенно - битови условия, липса на санитарен възел и течаща вода в мястото, където е бил задържан, липсата на достатъчно естествена светлина и проветрение там, непровеждането на престой на открито в исковия период. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на арестните помещения в тази насока съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата, което оказва във всеки случай своето неблагоприятно въздействие. С оглед приетото и установено по делото, обосновано може да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Вичев във връзка с посочените условия в Следствения арест - Ямбол надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на ареста е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в помещението, където е пребивавал Вичев, липсата на достатъчно естествена светлина и проветрение, както и непровеждането на престой на открито причиняват дискомфорт и неудобства за него като задържано лице, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Вичев нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Ето защо, правилно е прието от съда, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание. Неоснователни са и оплакванията на ГД "ИН" по отношение изводите на съда, основани на свидетелските показания. Последните кореспондират на установеното по делото въз основа на писмените доказателства, в това число представената по делото справка от началника на РСИН - Ямбол и не се установяват други причини да не бъдат кредитирани. В допълнение, следва да се отчете и отразеното в Доклада на националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в [населено място], [населено място] и [населено място] (19 - 23.06.2017 г.), представен по настоящото дело от Вичев. Относно Ареста в [населено място] в доклада е посочено, че "Разположението на коридора на ареста към прозорците не създава условия за достъп до дневна светлина в жилищните помещения. Липсват санитарни възли и място на престой на открито. Арестът разполага с един санитарен възел, където е разположена и банята, като те са общи както за задържаните мъже, така и за жени и непълнолетни". При проверката през 2017 г. проверяващият екип е констатирал, че към датата на проверката в ареста са задържани 24 лица, като често се случвало да има пикови натоварвания. Накрая на доклада се заключава, че "... НПМ отчита, че условията в ареста в [населено място] са нечовешки и унизителни спрямо задържаните лица и на основание чл. 46 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) предлага на омбудсмана на Република България да предложи неговото закриване". Не се споделят от настоящия състав оплакванията на Вичев и тези на ГД "ИН" относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането (почти една година) и последиците за Вичев, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 960, 00 лв. за исковия период от 19.11.2016 г. до 10.11.2017 г. ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел кумулативното отражение върху Вичев на установените фактори на средата, характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, като така определено то е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Вичев неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен, несправедлив и занижен, нито завишен, и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето. Неоправдано във връзка с определяне размера на обезщетението ГД "ИН" се оплаква, че съдът не съобразил времето, през което Вичев е бил самостоятелно настанен в арестното помещение. Тъкмо обратното. Съдът е взел предвид този факт и предвид изложеното в мотивите го е съобразил при определяне размера на обезщетението. Наред с това, особено значение за неговото индивидуализиране обаче има безспорният по делото факт, че за целия исков период на Вичев не е бил осигурен престой на открито, като наред с това пряко проветрение и осветление не е имало на помещението, в което е пребивавал. В допълнение единственото движение, което е можел да осъществява е в арестното помещение и от него до тоалетната и банята, и обратно. Решението е правилно и в частта, с която съдът е присъдил обезщетението да бъде заплатено от ГД "ИН" ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017 г. Оплакванията на Вичев и ГД "ИН" срещу така приетото от съда са неоснователни и не държат сметка за даденото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия разрешение. Правилно в тази насока първоинстанционният съд е съобразил установеното по делото, че считано от 10.11.2017 г. Вичев не се е намирал в Следствения арест – Ямбол, от който момент именно се дължи и лихвата за забава. Предвид всичко гореизложено решението е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените от двамата касационни жалбоподатели основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение