Решение № 10541 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2015 г.

Решение № 10541 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Директора на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" гр. П., чрез пълномощника си старши юрисконсулт С. Г., срещу решение № 182 от 4.02.2015 г. постановено по адм. дело № 928/2013 г. по описа на АС (Административен съд) - П., ХIV-ти състав. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и по подробно развити съображения моли да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение за осъществена по делото юрисконсултска защита. Ответната страна - Д. И. К., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Атакуваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови отхвърляне на оспорването срещу заповед на директора на ОД "Земеделие" - П.. С оглед датата на приемане на пратка чрез куриерски услуги на STAR POST - 24.02.2015, настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 25.02.2015 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 182 от 04 февруари 2015 г. по адм. дело № 928/2013 г., Административен съд - П., I отделение, ХIV състав ОТМЕНЯ по жалба на Д. И. К. от гр. П., заповед № 03-160-РД/17 от 23.01.2013 г. на Директора на Областна дирекция - Разплащателна агенция - П. на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 16/112/03700 от 8.10.2009 г. и ВРЪЩА преписката на административния орган за продължаване на административното производство по постъпилото заявление за второ плащане. Като логическа и законна последица от този изход на спора съдът, с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА ответника да заплати на жалбоподателката сумата от 610 лева разноски за производството. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата на Д. И. К. е допустима и основателна. Позовал се е на разпоредбите на чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В тази връзка е констатирал, че административния орган не е дал възможност на жалбоподателката, явяваща се ползвател по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони в периода 2007 - 2013 г. от 8.10.2009 г., да представи в срока по чл. 26, ал. 2 от Наредбата необходимите документи във връзка със заявката за второ плащане по договора и да я комплектова с всички необходими документи, съгласно приложение № 4. Съдът е посочил, че предвидените срокове в чл. 24 и чл. 25 от Наредбата предхождат приемането на заявлението в съответната служба - ОРА П. и е очевидно, че законодателят е предвидил още една, последна възможност за лицето да изправи допуснати нередовности в заявлението си, след приемането му, от която възможност жалбоподателката не е могла да се възползва. Вместо компетентният орган да уведоми жалбоподателката писмено за пропуските и да й даде десетдневен срок за изправянето им, същият направо е издал заповедта, с която е отказал изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договора. Като доказателство за това задължение съдът е цитирал нормата на чл. 26б от Наредбата. Съдът е констатирал още, че заявлението е подадено в срок, съгласно изискването на т. 5.1. от договора между страните във връзка с т. 3.1. от него, а именно на 8.11.2013 г. (2012 е вярната година), но неправилно не е било входирано от административния орган. Така постановеното съдебно решение като краен резултат е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че Д. И. К. (ЕТ "Ф. - Д. К.") е кандидатствала за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по две мерки за подпомагане от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР): Мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" с правна регламентация в Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка и Мярка 121 - "Модернизиране на земеделските стопанства", с правна регламентация в Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка. Взаимоотношенията между Д. фонд "Земеделие" и ползвателя по втората мярка са извън предмета на спора. С жалбата, подадена пред Административен съд П. жалбоподателката Д. И. К. оспорва Заповед № 03-160-РД/17 от 23.01.2013 г. на Директора на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" - Областна разплащателна агенция (ОРА) - П., с която й е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/03700/8.10.2009 г. Като мотиви за отказа е посочено, че ползвателя не е изпълнил нормативното си задължение по чл. 24, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 25, ал. 3 от Наредба 9 от 3.04.2008 г., както и договорното задължение по чл. 5.1 за подаване на заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми, съгласно Приложение № 4 документи. Със същата заповед се прекратява и сключеният договор № 16/112/03700/8.10.2009 г. на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., т. 4.7 и т. 6, б. "г" от договора във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, като на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и т. 4.4. б. "4" от договора и чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора, ведно със законната лихва от датата на получаването на заповедта. Въпросът дали тази заповед подлежи на обжалване пред съда е разрешен както в определение № 9971 от 15.07.2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Първо отделение, постановено по адм. дело № 6836/2014 г., така и в точка 1 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд - заповедта е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Както се вижда от съдържанието на заповедта, в нея са цитирани само правни основания без да се излага каквато и да е фактическа обстановка. Вярно е, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от него, в документите по административната преписка, които са послужили за издаването на акта или дори в съпроводителното писмо до съда, но в случая такива не се установяват. Не е допустимо мотивите на акта да се посочват в хода на съдебното производство в писмени становища, писмени молби или защити на пълномощниците на административния орган. Още по недопустимо е съображенията на административния орган да се установяват от свидетелски показания. В конкретния случай от приложения по делото документ наречен "Кандидатстване за второ плащане по М 112" се установява, че на 8.11.2012 г. при проверката на общите документи към заявката за плащане навсякъде е отбелязано с "да" или че "не е приложимо". При проверката на специфичните документи също има отбелязване с "да" или че "не е приложимо", като на три места е посочено "не". Тези пунктове, отразени с "не" - "договор за покупка на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване", "приемо-предавателен протокол" и "свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника или на моторно превозно средство", би могло да се приеме, че съответстват на забележките на първия експерт (направени необяснимо защо на дата 11.08.2012 г., а не на дата 8.11.2012 г.) в т. 1, свързани с Договора, Анекс 1, Приложение 1А към договора - Таблица за инвестиции по позиции 3. Трактор, 4. Товарачна уредба, 5. Пръскачка, 6. Многофункционален щредер, 7. Отклоняваща глава - не са изпълнени - активите не са закупени. В т. 2 е посочено, че бенефициента не представя следните документи: Удостоверение за настоящ адрес, Актуални скици и талони за регистрация към договорите за наем. При тези данни в графата "документите, представени със заявката за плащане са пълни и съдържат всички необходими реквизити" е отбелязано "не". При повторната проверка от главен експерт (втори експерт) на същата посочена дата 11.08.2012 г., а не 8.11.2012 г. е констатирано, че контролен лист РРА1 е попълнен правилно от първия експерт, и изрично е отбелязано точно обратното, а именно, че "извършената проверка потвърждава наличието на всички изискуеми документи и че те съдържат всички необходими реквизити". При това заключение на втория главен експерт в контролния лист РРА1, административният орган не е следвало да отказва второто плащане по Договор № 16/112/03700/8.10.2009 г. Разминаването в причините за отказа води до неяснота, която затруднява и бенефициента - жалбоподател да организира ефективна защита на правата си било по административен, било по съдебен ред. По делото са изисквани и събирани доказателства ту за Мярка 112, ту за Мярка 121. Противоречието на практика представлява липса на мотиви. Следователно обжалваната заповед като немотивирана се явява незаконосъобразна. Като е достигнал до извода за незаконосъобразност, макар и по други констатирани нарушения, първоинстанционният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно преписката е била върната на административния орган, който следва обаче да извърши мотивирана повторна проверка на представените от жалбоподателката документи касаещи второто плащане по сключения на 8.10.2009 г. Договор и да посочи ясно и конкретно какво точно не е представено от изискуемите в Приложение № 4 документи - общи, специфични или всичко е налице и да приеме депозираното в срока по т. 5.1. във връзка с т. 3.1. от Договор № 16/112/03700/8.10.2009 г. Заявление за второ плащане. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат направените и своевременно поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 9.10.2015 г. възлизат на 350 лева - договорено в брой и изплатено възнаграждение, в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,