Решение № 12662 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2010 г.

Решение № 12662 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Прима 2" ЕООД - гр. Пещера, чрез управителя Янко Михайлов Фолев, против решение № 277/26.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1885/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 900286/14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил РА, като е приел, че по процесните фактури не са осъществени реални доставки. Съдът не е отчел обстоятелството, че прекият доставчик е начислил дължимия ДДС по фактурите, както и че е установено плащането, мястото на съхранение и предаването на стоките. Според касатора несъмнено доказателство за реалността на доставките е фактът, че стоките впоследствие са продадени за Гърция, във връзка с което са съставени всички необходими документи. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт П. Бонева се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА, като е приел, че по фактурите, издадени от "Интерпетрол - 2002" ЕООД, с предходен доставчик "Рамона Инженеринг" ЕООД, не са осъществени реални доставки. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Прима 2" ЕООД - гр. Пещера против РА № 900286/14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с решение № 683/9.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1391 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания РА правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 47091,40 лв. за данъчни периоди м. 01 и м. 03/2009 г. по фактури № 0...276/07.01.2009 г., № 0..277/8.01.2009 г. и № 0..279/10.01.2009 г., издадени от "Интерпетрол - 2002" ЕООД за доставки на профили, арматурно желязо, поцинкована ламарина и черна ламарина. Съдът е възприел становището на данъчните органи, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. За да аргументира извода си, съдът е посочил, че според обясненията на ревизираното лице, стоките са съхранявани в складовата база на доставчика в с. Главиница до момента на продажбата им за Гърция; декларирани са вътреобщностни доставки /ВОД/ на въпросните стоки за Гърция, но плащане не е извършено. Съдът се е позовал на обстоятелството, че от дружеството, посочено като предходен доставчик - "Рамона Инженеринг" ЕООД е представена декларация, според която това дружество не е имало търговски или други отношения с "Интерпетрол - 2002" ЕООД. Според съда по делото липсват доказателства между жалбоподателя и неговия доставчик действително да са разменени стоки по издадените фактури, затова не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Въпреки че данъкът е начислен съобразно чл. 86 ЗДДС, начисляването е неправомерно и затова е налице основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на право на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 0...276/7.01.2009 г., № 0..277/8.01.2009 г. и № 0..279/10.01.2009 г., издадени от "Интерпетрол - 2002" ЕООД, с предмет на доставките профили, арматурно желязо, поцинкована и черна ламарина, плащането по фактурите е осъществено в брой, данъкът е начислен от доставчика. Не се спори също, че ревизираното лице е осъществило ВОД на стоки от вида на процесните на дружество в Гърция - "Смит Джералд Конрад", за което са съставени съответни международни фактури - инвойси и международни товарителници, представени са също потвърждения за получаване на стоката от страна на гръцкото дружество. Спорът по делото е свързан с преценката дали процесните фактури, издадени от "Интерпетрол - 2002" ЕООД удостоверяват реални доставки на стоките, посочени в тях. Първоинстанционният съд е направил правилен извод по този въпрос, обоснован от съвкупната преценка на събраните доказателства по делото. Както правилно е посочил съдът, данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДДС и основание за начисляване на данъка представлява прехвърлянето на собствеността върху стоката. Предвид обстоятелството, че предмет на доставките по процесните фактури са родово определени вещи, то прехвърлянето на собствеността се осъществяването с отделянето им от другите вещи от същия род, което се доказва чрез протоколи за приемо-предаване, документи за претегляне или измерване, за транспортирането на стоката и т. н. Подобни документи не са представени по делото, поради което фактът на прехвърлянето на собствеността не е доказан. Твърдението на ревизираното лице, че стоката е съхранявана в склада на доставчика в с. Главиница до момента на продажбата за Гърция не представлява доказателство за предаването на стоката от продавача "Интерпетрол - 2002" ЕООД на купувача "Прима - 2" ЕООД, респективно - че е осъществено прехвърляне на собствеността. По делото са представени стокови разписки между "Интерпетрол - 2002" ЕООД - доставчик и "Прима 2" ЕООД - получател, които са подписани само от представител на доставчика и в които е посочено, че мястото на сделката е в гр. Пазарджик. Тези разписки не представляват протоколи за приемо-предаване на стоката, тъй като това не следва от съдържанието им, а освен това не са подписани от получател. Съдържанието на стоковите разписки противоречи на твърденията на ревизираното лице относно начина и мястото на предаване на стоката, тъй като в разписките е посочено, че сделките са осъществени в гр. Пазарджик, а според твърденията на ревизираното лице стоката е съхранявана в склад на доставчика в с. Главиница, но същевременно няма доказателства или твърдения за преместване на стоката от предаването й до мястото й на съхранение. В подкрепа на извода, че не е налице прехвърляне на собствеността върху стоката са данните, събрани при насрещната проверка на дружеството, посочено като предходен доставчик - "Рамона Инженеринг" ЕООД. От управителя на това дружество е представена декларация, че същото не е имало търговски или други отношения с "Интерпетрол - 2002" ЕООД. Наред с това е представено копие от данъчна фактура, издадена през същия период от дружеството на трето лице в подкрепа на твърдението, че издаваните от същото фактури през този период имат различна визия и поредност на номерацията, самото дружество има различен предмет на дейност и печат. В счетоводството на "Рамона Инженеринг" ЕООД също не са установени данни за осъществени доставки с получател "Интерпетрол - 2002" ЕООД. Фактът, че стоки от вида на процесните - арматурно желязо, поцинкована и черна ламарина са продадени от ревизираното лице на дружество в Гърция, не доказва факта, че тези стоки са получени по процесните фактури от "Интерпетрол - 2002" ЕООД. Последващата доставка на стоката по принцип представлява косвено доказателство за реалност на предходната доставка /в случая процесната/, но само когато са налице доказателства за прехвърлянето на собствеността по тази процесна доставка. За целите на облагането по ЗДДС, съответно за признаване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките от значение е дали доставката е осъществена между лицата посочени като страни по доставката в съответния данъчен документ /в случая данъчните фактури/ и съответно - дали предвидените в закона предпоставки са изпълнени именно по отношение на тези лица. За да бъде признато право на данъчен кредит не е достатъчно данъчният субект да притежава данъчна фактура, в която е посочен като получател и данъкът да е начислен от доставчика, а е безусловно необходимо да е извършена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Начисляването на данък без да е извършена реална доставка представлява неправомерно начисляване на данък, което е предвидено в чл. 70, ал. 5 ЗДДС като условие препятстващо възникването и признаването на право на данъчен кредит. Затова неправилно касаторът поддържа, че правото на данъчен кредит е отказано на основание, което не е предвидено в закона. Цитираната в касационната жалба практика на Съда на Европейския съюз е неотносима към случая, тъй като при обсъжданите казуси не е имало спор за реалността на доставките. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, въпреки изхода на спора, тъй като дирекция "ОУИ" не е представлявана от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а освен това вече й е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,