Решение № 603 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2009 г.

Решение № 603 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от С. И. М. от гр. Г. О. молба с вх. № 28796 от 2.11.2009 г. за отмяна на решение № 539 от 29.10.2008 г. по гр. д. № 857 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. Т., с което е потвърдено решение № 599 от 24.07.2007 г. по гр. д. № 146/08 г. на Районен съд Г. О., като са от- хвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ както и инцидентния установителен иск за приемане на установено, че длъжностната характеристика за длъжността "начален учител", съдържаща се в личното й трудово досие е истинска. Посоченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е мотивирано с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото - тъй като в съдебното заседание пред въззивната инстанция, след като ищцата се е явила лично и е помолила да бъде отложено делото поради служебна ангажираност на пълномощника й по друго дело- съдът е дал ход на делото и е приключил събирането на доказателствата, като не се е съобразил с предварително представената и с лично потвърдената от страната молба за отлагането му. Отделно - молителката се позова и на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че приложените към молбата й за отмяна - Удостоверение № 04-2445 от 13.12.2006 г. за завършено обучение"Базови и специфични компютърни умения за учители"и № БДП-К308 от 26.08.2008 г. на СУ "Климент Охридски" за издържан курс: "Методика на обучението по Безопасност на движението по пътищата", който съдът не бил изискал по време на водения трудов спор- са нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, който не са били известни на съда при решаване на спора и с който страната не е могла да се снабди своевременно. В съдебно заседание представя и Писмо № 9105-205 от 22.06.2007 г. от министъра на образованието и науката до началниците на Р. за изискванията, на които следва да отговарят учителите от 1-8 клас, преподаващи дисциплината -"Безопасност на движението по пътищата". Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание лично се явява молителката, с пълномощника си, които поддържат подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Неоснователни са наведените доводи за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните причини: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - съгласно ТР № 138 от 1.12.1967 г. на ОСГК на ВС - следва да са налице - при това при условията на комулативност - следните предпоставки- 1. тези писмени доказателства следва да са нови, т. е. -да не са представени по делото, 2. тези писмени документи трябва сами по себе си да са доказателства по делото и 3. ако те са съществували към момента на гледане на делото- страната трябва да не е знаела за тях или при полагане на дължимата грижа за водене на делото - да не е могла да узнае за тях, а ако е знаела- по обективни причини да не е била в състояние да ги представи. В случая не е налице третата от така изброените предпоставки. Видно от датите на издаване на документите, на които понастоящем се позовава страната / 13.12.2006 г., 26.08.2008 г. и 22.06.2007 г./, то те са съществували към момента на гледане на делото, чиято отмяна се иска /същото е влязло в сила на 30.07.2009 г./. Два от тези документи /двете удостоверения/ са издадени на молителката, така че тя е знаела за тях и ако ги е считала за съотносими- е могла своевременно да ги представи по делото. Третият документ- Писмо от министъра на образованието и науката до началниците на Р. - дори и да не е бил известен на страната, тъй като е публичен - бил е изложен на сайта на Министерството, според обясненията на страната - то тя е могла - при полагане на дължимата грижа за водене на делото да се снабди с него по време на висящия процес. Неоснователни са наведените доводи и за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК по следните причини: Пред вид разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.), понастоящем чл. 142, ал. 2 от ГПК - съдебният състав, разглеждал спора пред въззивната инстанция- правилно е дал ход на делото в отсъствие на пълномощника на ищцата и въпреки постъпилата и поддържана в открито заседание от страната нарочна молба за отлагане разглеждането на спора поради служебната му ангажираност по друго дело. За да се счете, че е допуснато нарушение на законоустановеното правило по чл. 142, ал. 2 от ГПК, следва и страната и пълномощникът й-да не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая - дори и да се приеме за пълномощника наличие на такова препятствие, то за страната - препятствие не е съществувало. Тя се е явила лично в съдебно заседание. Съответно е могла да представи - ако желае доказателства, съответно била й е дадена възможност да изложи исканията си. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание - страната е изразила становището си по съществото на делото, като не е направила никакви нарочни доказателствени искания. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение на съответните съдопроизводствени правила, страната не е била лишена от възможност за участие в делото, още повече, че тя е разполага и с други процесуални възможности /например по чл. 253 от ГПК/, от които не се е възползвала. Пред вид изложеното и като счита, че не е налице нито едно от посечените основания за отмяна на постановения съдебен акт, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение