Решение № 7149 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 101/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208п и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Ж. М. К. от гр. София против решение 1430 от 20.11.2024г., постановено по адм.д. 1430 от 20.11.2024г., постановено по адм.д.821/2024г. по описа на Административен съд София област. Релевира оплакване за неногава неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му, връщане на делото на административния орган за извършване на исканата административна услуга. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба кмет на община Етрополе оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на Административен съд София област да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е разгледал по същество жалбата на касационната жалбоподателка против мълчалив отказ на кмета на община Етрополе да се произнесе по искане с рег. 11-00-181 от 15.05.2024г. за издаване на удостоверение за наследници на Е. Н. Б., придружено от удостоверение от нотариус Д., издадено на К. В. Н. като пълномощник на Ж. К.. Съдът е отхвърлил жалбата на Ж. М. К. като е приел, че мълчаливият отказ, формиран по посоченото искане е законосъобразен. Съдът е приел, че жалбоподателката не е сред лицата, посочени в чл. 3, ал.1 и сред лицата по чл.5, ал.1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. Съдът е приел, че в случая е неприложима нормата на чл. 19, ал.1 ЗННД, доколкото същата защитава правата на нотариусите, но не предоставя права на гражданите-заявители на административни услуги. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото съдът е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е направил обосновани и правилни изводи за неоснователност на оспорването. Фактите по делото не се оспорват от касационната жалбоподателка и поради това следва да се възприемат от настоящата инстанция на осн. чл. 220 АПК. Правилно и обосновано съдът се е позовал на приложимите норми от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. Съгласно чл.3, въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация. По изключение могат да се издават удостоверения и в друг вид, в свободен текст, когато исканите данни не могат да бъдат удостоверени с удостоверение по утвърден образец. Според чл.5 от Наредбата, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници.Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Няма спор по делото, че в искането за издаване на удостоверение за наследници на починалото лице Е. Н. Б., както и в хода на производството по оспорването жалбоподателката не представя доказателства, че е сред наследниците по закон на починалата. Това изключва приложението на чл. 5, ал.1 от Наредбата и искането за издаване на удостоверение за наследници следва да се разгледа от органа по реда на чл. 5, ал.2 по искане на трети лица , когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Правилна е преценката, че нотариусът има правата по чл. 19 ЗННД и може сам да ги осъщество чрез искане до административния орган, което в случая не е било налице. С оглед на горното, настоящата инстнация намира, че решението на АССО е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд