Решение № 548 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2008 г.

Решение № 548 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Адем Адем Ворук, чрез процесуалния представител, адв. Милуш Бараков, срещу решение № 461 от 18.04.2008 г., постановено по адм. д. № 979/2006 г. на Окръжен съд - Благоевград. Излагат се отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност и се иска неговата отмяна. Ответникът Милчо Воруков в писмено възражение взема становище да се остави в сила обжалваното решение. Ответниците Халил Ворук, Горица Ворукова, "зайнепа Арнауд, Пембе Мохабед, Фатме Жижовска и Началника на ДНСК-София не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора, срещу Заповед № РД-14-1208/31.07.2006 г. на Зам. Началника на ДНСК-София с правно основание чл. 225 от ЗУТ. В мотивите съдът е приел, че се касае до незаконен строеж, който подлежи на премахване, същият не е заявен за узаконяване. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция на Върховният административен съд, второ отделение, приема, че първоинстанционния съд след преценка на доказателствата по делото, които са относими към предмета на спора е приел, че процесния обект е извършен без строителни книжа през 2001 г. и липсва заявление за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ и административния орган, е постановил законосъобразен административен акт, предвид нормата на чл. 225, ал. 1, ал. 2, т. 2 и § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ. От приетите писмени доказателства- писмо на кмета на община гр. Гоце Делчев се установява безспорно, че не е подавана декларация по § 184 от ПЗР на ЗУТ, доказателства опровергаващи горната констатация не са представени, поради което и твърдението на касатора в тази насока се явява неоснователно и недоказано. Настоящата инстанция приема, че не са налице и предпоставките на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ не само с оглед времето на реализиране на строежа, но и с оглед липсата на доказателства за декларирането му в срока, визиран в тази разпоредба. Предвид горното, при тези мотиви, които съвпадат с мотивите на първоинстанционния съд, се налага извода, че не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,