Решение № 3913 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2010 г.

ВАСIV отделение18.03.2011 г.докладчик т Румяна Монова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335 от 17.2.2010 г., постановено по адм. дело № 2257 по описа за 2008 г. на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3913 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2010 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Гергана Щерева от гр. Варна, чрез процесуалния си представител срещу решение № 335 от 17.2.2010 г., постановено по адм. дело № 2257 по описа за 2008 г. на Административен съд Варна с което е отменена заповед № РД-08-7706-178 от 5.6.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, землище Виница, област Варна, в частта относно имот № 567 и е изпратил делото като преписка на областния управител на област Варна за произнасяне по същество като са дадени задължителни указания. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба като счита, че при изготвяне на плана на новообразуваните имоти са спазени всички изисквания на закона, правилно имота е отреден за наследниците на Деспина Янева Зоицова. Счита, че ползувателят на имота не е изпълнил всички предпоставки по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по представен нотариален акт от 1994 г. бил признат само за собственик на терен, без постройка и не бил представил необходимите доказателства. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Първият ответник - Никола Камбуров оспорва така подадената касационна жалба в представена по делото молба от 21.2.2011 г. Счита решението за правилно и следвало да бъде оставен в сила. Заинтересованата страна кмета на община Варна, чрез процесуалния представител взема становище за основателност на касационната жалба в представена по делото молба от 23.2.2011 г.. Останалите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед № РД-08-7706-178 от 5.6.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, землище Виница, област Варна в частта относно имот № 567. За да отмени акта в тази му част и изпрати преписката на областния управител да се съобрази с дадени в решението указания, съда е приел, че са налице доказателства, които дават на жалбоподателя Никола Камбуров право на претенция за собственост върху 600 кв. м. от този имот. Съдът подробно е разгледал претенцията, доказателствата към процесната заповед и данните за собственост и е приел, че от 1979 г. на Никола Камбуров е била дадено право на ползване върху имот от 600 кв. м., находяща се в местността "Манда гьолджу". С оценителен протокол № 566 от 16.9.1993 г. на комисия по чл. 265 от ППЗСТУ по молба на лицето е направена оценка на имота, която е в размер на 35100 лв., която е изплатена изцяло. Издаден е нотариален акт за собственост на недвижим имот № 68, т. VIII, д. № 3917 от 1994 г., придобит на основание § 4а от ЗСПЗЗ на Никола Камбуров - 600 кв. м. в посочената местност, съставляващо парцел № 567 в кв. 47 по плана при съответните граници. Едновременно с това в регистъра на имоти към ПНИ като собственици на имот № 567 са вписани наследниците на Деспина Янева Стоицова. с площ от 575 кв. м. без посочено основание. Впоследствие по делото е представено решение № 654 от 12.11.1999 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Деспина Янева върху имоти пл. № 556,564,565,567,568,575,576,577,578,579,580 в КП "Бялата чешма, Дъбравата". Съдът е възприел данните по заключението на вещото лице относно това, че имотът е записан в разписен лист към помощен /кадастрален план/ на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", както и, че ПНИ с площ от 575 кв. м. е идентичен с ПИ № 567 по КП на ползвателя. Измерената площ е от 580 кв. м. На база на тези факти съда е направил извода, че макар процесуалните правила по издаване на оспорваната заповед на областния управител да са спазени, е налице нарушение на закона - чл. 28, ал. 4 и ал. 10, т. 7 от ЗСПЗЗ по отношение преценката на правото на собственост, придобито от жалбоподателя през 1994 г.. Налице е спор за собственост на този имот и това е следвало да бъде съобразено от административния орган при издаване на процесната заповед, още повече, че не е и отчетен представения нотариален акт от 1994 г., който по никакъв начин не е отменен към момента на издаването й. Именно в тази връзка съдът е и върнал преписката отново на органа да се направи преценка и се вземат предвид данните за собственост. Решението е правилно. Постановено при спазване на процесуалните правила и относими материалноправни норми. Съдът много подробно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приел, че е налице нарушение от страна на административния орган, който не е съобразил наличните доказателства за собственост на имота. В производството по чл. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се решават спорове за собственост, а се проверява законосъобразността на атакувания акт, дали при съставянето на същия са отчетени всички претенции съобразно доказателствата за собственост. Неоснователни са доводите на касаторите, че съдът е решил спор по същество, същият само е констатирал наличие на такъв спор и е върнал преписката на административния орган да направи нова преценка на всички относими към спора данни. Жалбоподателят е собственик на имота по нотариален акт от 1994 г., а според заключението на експертизата имота е разписан в разписния списък към помощен /кадастрален план/ на името на жалбоподателя. Така същият е установил качеството си на правоимащ и е следвало административния орган да отчете това. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1