Решение № 8263 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2010 г.

Решение № 8263 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и § 23 от ЗИДАПК (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.) Образувано е по жалба на "Софарма" АД гр. София срещу решение № 168 от 20.07.2010 г. по преписка № 262/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.), с което по т. 1 е установено, че с неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения, за длъжността "стоковед" в отдел "Внос" по отношение на Спас Антонов Благов в сравнение с останалите му колеги, заемащи длъжността "стоковед", работодателят "Софарма" АД гр. София, в периода от 19.10.2009 г. до момента не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и е извършил дискриминация, като е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2, във връзка с чл. 80, ал. 1 от същия закон, по т. 2 е наложено на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗдискр., във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. на работодателя "Софарма" АД имуществена санкция в размер на 1000 лв. за това, че в периода от 19.10.2009 г. до момента не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., да осигури равно възнаграждение за еднаквия труд по отношение на Спас Антонов Благов, заемащ длъжността "стоковед" в отдел "Внос" на "Софарма" АД, по т. 3 са наложени на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки, с оглед преустановяване на нарушението на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и отстраняването на вредните му последици, като е предписано на работодателя "Софарма" АД гр. София по т. 3.1 - да изравни занапред от връчването на решението индивидуалното основно трудово възнаграждение на Спас Антонов Благов, заемащ длъжността "стоковед" с това на останалите му колеги, изплащано им на същата длъжност и по т. 3.2 да изравни индивидуалното основно трудово възнаграждение на Спас Антонов Благов, с това на останалите му колеги, изплащано им на същата длъжност за изминалия период от време от 19.10.2009 г. до датата на връчване на решението, както и да начисли дължимите възнаграждения за изминалия период от време в резултат на изравняването чрез увеличение и му изплати произтичащата от това разлика в нетния размер на възнагражденията. Представителят на КЗДискр изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на заинтересованото лице счита, че жалбата следва да се отхвърли. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоопределения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, освен в частта срещу решението по т. 3.2. За да постанови оспореното решение, комисията е установила следните факти: С влязло в сила съдебно решение Спас Антонов Благов е възстановен на заеманата длъжност "стоковед" в отдел "Внос" на "Софарма" АД гр. София, след което е издадена заповед № Д-279/19.10.2009 г. на изпълнителния директор за възстановяването му на работа, като е определен код № 41312022 по Националната квалификация на професиите и длъжностите в РБългария (НКПД) и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 455 лв. Не е било спорно, че определеното трудово възнаграждение на жалбоподателя пред комисията е няколко пъти по- ниско по размер в сравнение с трудовото възнаграждение на останалите му колеги. Приети са за доказани твърденията, че след възстановяването му на работа е бил настанен в отделно помещение. Установено е по представеното щатно разписание, че другите служители, заемащи длъжността "стоковед" получават трудово възнаграждение от 900 лв. до 1800 лв. при същата образователно-квалификационна степен на образование и е длъжностната характеристика за длъжността "стоковед" е една и съща, както за жалбоподателя пред комисията, така и за останалите служители, заемащи същата длъжност. Посочва се в писмения отговор на Спас Благов по делото, че така определената му заплата не съществува в дружеството за длъжността "стоковед" в отдел "Внос", която е минимум 900 лв. Не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на работодателя, че на служителите, които получават по-високо възнаграждение и са подписали същата длъжностна характеристика са вменени трудови задължения, изискващи по-голяма отговорност и ангажираност. Счетено е, че не оправдават неравностойно третиране обясненията, че през последните 10 г. с малки прекъсвания Спас Благов не е бил на работа като служител на Софарма и работодателят не е имал наблюдение върху качеството на изпълняваните трудови задължения. Тези изводи на комисията се възприемат от настоящата инстанция. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая са доказани факти, от които може да се направи извод за неравностойно третиране, а работодателят не е доказал основание за това. Не е опровергано от страна на работодателя предположението, че определеният по-нисък размер на трудово възнаграждение се дължи на неравностойно третиране, във връзка с отношенията между служител и работодател по повод водения съдебен процес относно законосъобразността, отмяната на уволнението и възстановяването на работа. Комисията правилно е приела, че тези обстоятелства се включват в признака "лично положение", тъй като правото на иск за незаконност на уволнението и упражняването му са въпрос на личен, непрехвърлим избор. Законосъобразни са изводите на комисията, че работодателят "Софарма" АД не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд, тъй като след възстановяването му на работа от съда, на жалбоподателя пред комисията е определен 2-3 пъти по-нисък размер на основното трудово възнаграждение, отколкото на всички останали служители, назначени на длъжност "стоковед". Неизпълнението на това задължение е административно нарушение по смисъла на чл. 80 от ЗЗДискр. допуснато при осъществяване дейността на юридическото лице. Неизпълнението на задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. е самостоятелно нарушение по ЗЗДискр. Установено е и че определянето и заплащането на различно по размер индивидуално основно трудово възнаграждение се основава на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. "лично положение", поради което е направен изводът за едновременно извършване от работодателя на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. наред с нарушението на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. При положение, че правилно е установено нарушение на закона, законосъобразно са наложени принудителните административни мерки по т. 3.1 от решението. Неоснователни са възраженията в жалбата, че предписанията по т. 3.1 са дадени в нарушение на правилата и нормите, установени в КТ, относно договарянето и промените на размера на трудовите възнаграждения по трудови договори и че при възстановяване на работа следва да се определи размер на възнаграждението идентично с това към датата на уволнението. Работодателят е могъл да уговори размер на възнаграждение съотносим с този на другите служители на същата длъжност. Доводите на жалбоподателя, че няма задължение за индексиране или изравняване на трудовото възнаграждение като последица при възстановяване от съда на предишната работа, подобно на предвидено в чл. 14, ал. 4 от ЗЗДискр., не са във връзка със задължението на работодателя да договори възнаграждение предвидено за съответната длъжност. Не е нарушение предписаното изравняване на възнаграждението, без да е определен конкретния размер на изравняването, което следва да се договори с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ. Възразява се, че не е възможно установяване еднаквост на полагания труд по съдържанието на трудовия договор и съпътстващата го длъжностна характеристика, но се доказва различие във функциите. Доводите, че спазването на нормативно уредените стандарти за фармацевтичното производство изисква всеки служител да издържи процедура по валидиране за да изпълнява трудовите си задължения в съответствие с изискванията на стандарта, не променят изводите на комисията. Не е доказано възражението, че жалбоподателят пред комисията не е преминал обучение по процедура за валидиране на доставчиците, за което му е била предоставена възможност, поради което не е в състояние да изпълнява трудовите си функции и то не е свързано с определянето на размера на заплатата при възстановяване на работа. Писмените доказателства представени пред съда, потвърждават изводите на комисията. Представените трудови договори на служители на длъжност стоковед в отдел "Внос" установяват посочения размер на получаваното от тях трудово възнаграждение, от протокол от 7.12.2009 г. е видно, че Спас Благов е включен в проведено обучение за добра дистрибуторска практика. Представени са доказателства, че на Спас Благов е разпоредено писмено да отговаря за продажбата на бракувани суровини и материали с произход внос, която дейност той е отказал да извършва като различна от дейността по вноса като външно търговска дейност и писмо на дирекция "Инспекция по труда" София, че възложената работа не е включена в длъжностната му характеристика, че е налице неизпълнение на задължително предписание дадено с протокол от 3.06.2010 г. за извършена проверка в "Софарма" АД и за констатираното нарушение е ангажирана административно-наказателна отговорност на работодателя. С оглед установеното нарушение размерът на наложената имуществена санкция от 1000 лв. е в рамките на законоопределения размер по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. от 250 до 2500 лв. и отговаря на извършеното нарушение. Следва да се отмени решението на комисията в частта по т. 3.2 относно второто наложено задължително предписание, тъй като то е свързано с обезщетяване за неравностойно третиране за минал период и не би следвало да се осъществява чрез налагане на принудителни административни мерки. Чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. има предвид превантивна мярка за отстраняване на вредните последици, които ще настъпят, а не вече настъпили такива. Относно диспозитива на решението на комисията следва да се има предвид, че нарушение може да се установи за период до момента на провеждане на заседанието на комисията, в случая на 15 март 2010 г., до когато са могли да се събират доказателства в производството по преписката. Не са поискани разноски от Комисията за защита от дискриминация и от страна на заинтересованата страна, поради което не се присъждат.