Решение № 9234 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 846/2010 г.

Решение № 9234 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 846/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Спас Найденов Спасов от гр. Враца срещу решение № 25 от 27.10.2009 г. по адм. д. № 328/2009 г. на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 29/24.10.2008 г. на началник сектор Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Враца за временно отнемане свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство, до успешно полагане на изпит, но не по-рано от шест месеца, на основание чл. 171, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като касационни основания се сочат неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се срещу изводите на съда, че оспорената заповед е мотивирана и жалбоподателят е имал възможност да разбере съображенията за издаването й. Излагат се доводи, че в заповедта не са изброени конкретните наказателни постановления и броя на отнетите контролни точки, жалбоподателят не е могъл да защити правата си, наказателните постановления по които са отнети точки са необжалваеми, не е уведомен съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба I-139/2002 г., че са му отнети повече от 2/3 от контролните точки. Ответникът не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел, въз основа на представените доказателства - справка, издадена от сектор КАТ- ОДП Враца и копия от наказателни постановления, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, която фактическа обстановка не се е оспорвала от страните. При тези данни са направени законосъобразни изводи, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, поради което са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за правоуправление. Правилни са изводите на съда, че неизпълнението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба I-139/2002 г. (отм.), съгласно която при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки, службата за отчет на водачите на МПС при областните дирекции "Полиция" изпраща на водача писмено съобщение, не води до незаконосъобразност на издадената заповед. Изпращането на такова съобщение не е елемент от процедурата по налагане на принудителната административна мярка, поради което неуведомяването на жалбоподателя в по-ранен момент, че вече са му отнети 2/3 от контролните точки, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на оспорения акт. Изпълнението на това задължение е възложено на службата по отчета на МПС, която е помощен орган. Неотбелязване в наказателното постановление на броя на оставащите контролни точки, освен броя на отнетите контролни точки, съгласно изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № I-з-1959 от 27.12.2007 г., не води до незаконосъобразност на заповедта за издаване на принудителна административна мярка. Законосъобразно съдът е зачел влезлите в сила наказателни постановления, по които са отнети контролни точки поради неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан, като е приел за неотносими в това производство представените доказателства - служебна бележка от МБАЛ гр. Враца от 2006 г., удостоверяваща, че поради фрактура е необходимо да избягва фактически действия натоварващия гръдния кош и притискане с предпазен колан при управление на МПС. Обстоятелството, че контролните точки са отнети по необжалваеми наказателни постановления издадени на 30.10.2007 г., 26.02.2008 г. 25.03.2009 г., по които са отнети общо 28 контролни точки, не води до незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка. Законосъобразността на издадените наказателни постановления, които с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не подлежат на обжалване, не може да се преценява в производството по налагане на принудителната административна мярка, след като тези наказателни постановления не са обжалвани и не е поискана отмяната им по реда предвиден в ЗАНН. Правилни са изводите на административния съд в тази насока. Основателно е прието, че оспорената заповед е мотивирана, изложени са фактическите и правните основания за издаването й. Посочването на номерата на издадените наказателни постановления и отнетите контролни точки по тях, следва да се извърши в предложението за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, за каквото няма данни по преписката, но по делото от страна на административния орган са представени заверени копия от издадените наказателни постановления, в които са посочени отнетите контролни точки и доказателствата не са оспорени пред първоинстанционния съд. Не е спорно, че наказателните постановления са влезли в сила, независимо, че не е записано в заповедта. Не могат да се разглеждат доводите в писмената защита, че след като две от наказателните постановления, по които са отнети контролни точки са издадени през 2005 г. и 2007 г., съдът е следвало да съобрази нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който предвижда, че броят на точките за потвърждаване на свидетелството за правоуправление се възстановява служебно до максималния размер след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, поради което към датата на издаване на НП № 5200/30.10.2007 г. контролните точки на жалбоподателя е следвало да бъдат възстановени служебно. С оглед забраната за фактически установявания в касационното производство, прилагането на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Не се установяват сочените в жалбата касационни основания. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение