Решение № 13463 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2016 г.

Решение № 13463 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Р., подадена чрез упълномощен адв. А. А., против решение № 72 от 12.07.2016 г., постановено от Административен съд - Ш., по адм. д. № 225/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационната жалбоподателка оспорва изводите на първоинстанционния съд, че при издаването на атакуваното уведомително писмо са спазени всички законови изисквания и не са допуснати процесуални нарушения. Излага становище, че липсват конкретни мотиви и че не е доказано безспорно наличието на площи, които не са поддържани в добро земеделско състояние. Заявява, че с приетата съдебно- техническа експертиза не е даден отговор на множество въпроси и твърди, че като не е извършил проверка на място органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за издаването на административния акт. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, както и да отмени оспореното уведомително писмо, като незаконосъобразно издадени. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Д. Ф. "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Абилов, който с писмен отговор пледира за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, защото при постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът обосновано е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за СЕПП във връзка с атакувания индивидуален административен акт. Според участващия по делото прокурор обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано, като с оглед на конкретния размер на наддеклариране и съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, е законосъобразен отказът на административния орган за отпускане на помощ по СЕПП, което се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Н. А. Р. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 72 от 12.07.2016 г. е отхвърлена жалбата на Н. А. Р., земеделски производител с УРН 229550, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 изх. № 02-270-6500/6708 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие. Жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Ф. "Земеделие", град С., бул. Ц. Б. II № 136, направените по делото разноски в размер на 300.00 /триста лева / лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат първоинстанционния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния за това административен орган и в хода на валидно проведено административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон спрямо установените в производството факти, както и актът е съобразен с целта на закона. Позовал се е на прието заключение на вещо лице по изготвената СТЕ и допълнението към нея, които са приобщени по съответния ред към доказателствения материал и неоспорени от страните, въз основа на които съдът е преценил, че административният орган правилно е изчислил разликата между декларираната и установената площ на БЗС/парцел и процента на наддекларираната площ. Установено е, че по СЕПП жалбоподателката е декларирала площ с общ размер от 101,68 ха, от която за допустима за подпомагане е приета площ от 82,53 ха, което е със 19,15 ха по-малко, като процентът на наддеклариране е 23,20%. Приложен е чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., според която разпоредба при процентно отношение на наддекларираната площ към установената в рамките от 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, поради което законосъобразно оторизираната сума е определена в размер на 0 /нула/ лева и е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - Ш. точно е установил, че процесното уведомително писмо е издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който е компетентен орган, съобразно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП във връзка с чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Приложена е нормата на чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП, по силата на която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В мотивите на обжалваното решение е съобразен Протокол № 70 от заседанието на Управителния съвет /УС/ на ДФ "Земеделие", състояло се на 27.11.2014 г. и заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е делегирал на заместник - изпълнителния директор Ж. Т. Ж. правомощието си за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - т. 1 от заповедта. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка за липса на мотиви - конкретни фактически основания за издаване на атакуваното уведомително писмо. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че е спазена изискуемата от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и оспореният административен акт притежава регламентираните реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК, защото в него ясно са отразени основанията за отказ за финансово подпомагане по СЕПП - констатирани двойно заявени площи, установени при извършените кръстосани проверки, а относно останалата заявена площ за подпомагане е вписано, че БЗС 67283-8-1-2, попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. /колона № 5 от Таблицата към Уведомителното писмо/. Като неразделна част от атакуваното уведомително писмо са възприети и съдържащите се в уведомителното писмо таблици за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, в която се посочени фактически и правни основания за отказа за подпомагане по схемите, за които е подадено заявление. От тук е изведен верен извод, че в порцесното уведомително писмо се съдържат фактическите основания, мотивирали административния орган да формира решението си, и те са съответни и на цитираните в акта правни основания. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и оплакването на касаторката, че издателят на акта не е извършил проверка на място, поради което не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за издаването на административния акт. Първостепенният съд правилно е счел, че в конкретния случай са спазени всички административнопроизводствени правила, тъй като извършената надлежна проверка по ИСАК представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а съгласно чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че проверките на място са само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане., като те не са единствени и задължителни, а съобразно нормативната уредба се извършват когато е необходимо и съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат най-малко 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията също не изисква задължително извършване проверка на място, поради което неизвършването на такава проверка не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесния административен акт. В касационната жалба е развита тезата, че не е доказано безспорно наличието на площи, които не са поддържани в добро земеделско състояние и че с приетата съдебно- техническа експертиза не е даден отговор на множество въпроси. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, защото в оспореното Уведомително писмо е посочено относно БЗС 35417-10-1-1, че е деклариран с площ от 9,22 ха и с установена площ от 9,22 ха и след извършени административни проверки, органът е установил, че площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи е 0,55 ха. Установената площ, изчислена съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ е в размер на 5,79 ха, при което е констатирано наддеклариране в размер на 3,43 ха. Във връзка с БЗС 35417-32-1-1 е установено, че е деклариран с площ от 3,44 ха и с установена площ от 3,44 ха след извършени административни проверки, като органът е установил, че площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи е 0,11 ха. Установената площ, изчислена съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ е определена в размер на 3,37 ха, като е констатирано наддеклариране в размер на 0,07 ха. Относно БЗС 67283-43-1-1, е констатирано, че е деклариран с площ от 2,05 ха и с установена площ от 0,78 ха след извършени административни проверки, органът е установил, че площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи е 0,78 ха. Установената площ, изчислена съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ е определена в размер на 0,78 ха, като е констатирано наддеклариране в размер на 1,27 ха. По отношение на БЗС 67283-8-1-2, с декларирана площ от 14,38 ха, органът е установил, че не попада в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. /след изменението на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. с ДВ, бр. 16/2015 г. е с наименование "Площи, допустими за подпомагане"/, одобрен със Заповеди № РД-09-807 от 05.12.2014 г. и РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. От приетата СТЕ е видно, че от заявените от земеделската производителка БЗС за подпомагане по СЕПП, е установен един БЗС, чиито заявени площи не съответстват на площите, включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014 г., а именно: БЗС 67283-8-1-2, с декларирана площ от 14,38 ха, относно който органът е установил, че не попада в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. /след изменението на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. с ДВ, бр. 16/2015 г. е с наименование "Площи, допустими за подпомагане"/. Първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че при окончателната оторизация и плащанията на площ за съответната година, РА действа при условията на обвързана компетентност и няма право да извършва плащания за площи, които не попадат в специализирания слой, одобрен от министъра на земеделието и храните и дали този слой е правилно определен в заповедта на министъра на земеделието и храните, е въпрос, който касае единствено законосъобразността на издадената от него заповед, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014 и която не е предмет на оспорване по това дело. В мотивите на обжалваното решение е съобразено Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 1/2015 г., според което заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 /предишна ал. 2/ от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Ето защо първостепенният съд правилно е счел, че при несъгласие с одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", земеделският стопанин е следвало да защити правата си чрез обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с който този окончателен слой е одобрен, поради което е недопустимо да оспорва законосъобразността на заповедта в същото съдебно производство, в което обжалва издаденото въз основа на заповедта на министъра на земеделието и храните уведомително писмо. От съществено значение в случая е обстоятелството, че както основната, така и допълнителната съдебно- технически експертизи изцяло са потвърдили констатациите, отразени в процесното уведомително писмо и чрез тях не са опровергани изводите на административния орган. От съдържанието на съдебния протокол от 14.06.2016 г. е видно, че процесуалният представител на оспорващата е изразил становище за неприемане на представеното заключение, но не е поискал изслушване на тройна съдебно-техническа експертиза, с която да обори приетите основна и допълнителна СТЕ. Преди даване ход на делото по същество адв. Аспарухова е заявила, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания. При тези данни и от така приетите по делото писмени доказателства и две СТЕ, първоинстанционният съд е извел обосновано заключение за отхвърляне на жалбата и за законосъобразност на атакувания административен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение