Решение № 6120 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на N. I., гражданин на Република Турция и ORKUN International Transport Kft със седалище в Будапеща, Унгария срещу Решение 120 от 20.07.2023 г. по адм. д. 112/2023 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице и дружеството срещу Заповед РД-14-1407/20.04.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ОО АА ) - гр. Видин към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА ) - гр. Враца. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е доказано извършването на административно нарушение от водача на товарния автомобил, послужило като основание за издаване на оспорената пред съда заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В тази връзка се поддържа становище, че административното нарушение не било безспорно доказано, защото нямало влязъл в сила акт, годен да ангажира административнонаказателната отговорност на водача на ППС. Твърди се още, че липсват доказателства за осигурен преводач на водача на ППС и на собственика на превозното средство в административното производство и цялото производство е проведено на български език. Нещо повече, представител на собственика - ORKUN International Transport Kft въобще не е участвал в производството по издаване на ПАМ. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът началникът на ОО АА - гр. Видин към РД АА - гр. Враца, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба в частта, подадена от N. I., е основателна, но по различни от изложените в нея основания. В останалата част, подадена от ORKUN International Transport Kft, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на N. I., гражданин на Република Турция и ORKUN International Transport Kft със седалище в Будапеща, Унгария срещу Заповед РД-14-1407/20.04.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на ОО АА - гр. Видин към РД АА - гр. Враца. Със заповедта е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на товарен автомобил с марка Mercedes с peг. [рег. номер] и полуремарке с рег. [рег. номер] - до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателното постановление (НП) на водача на ППС глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в и г ЗАвтП. Съдът е установил от фактическа страна, че на 19.04.2023 г. на път Е-79 в района на ТЕЦ Видин са съставени АУАН 79 от 19.04.23 г. и АУАН 80 от 19.04.2023 г. Въз основа на тях са издадени НП 25-0000455 и НП 25-0000456 от 20.04.2023 г. срещу N. I. от Република Турция за извършени нарушения на чл. 8, пар. 2, изр. 2 от Регламент 561/06 във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561/06; чл. 19, ал. 1, т. 5, пр. 1 от Наредба 11 от 31.10.2002 г.; чл. 8, пар. 2, изр. 2 от Регламент 561/06 във връзка с чл. 4, б. ж , второ тире, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП; чл. 6, пар. 1, изр. 2 от Регламент 561/06 във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. В наказателните постановления подробно е описана фактическата обстановка. Наложени са глоби в общ размер на 3 500 лв. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на жалбата на N. I.. Посоченото физическо лице не е адресат на приложената ПАМ. Автомобилът е собственост на Оркун интернешънъл транспорт ORKUN International Transport Kft, който е упражнил правото си да оспори акта, засягащ правната му сфера. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. В тази част решението следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че водачът на ППС не е гражданин на Европейския съюз, няма постоянен адрес на територията на България, не притежава сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. и с посочените по-горе две наказателни постановления са му наложени глоби в общ размер на 3 500 лв. При така установените факти съдът правилно е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт по прилагане на процесната принудителна административна мярка временно спиране от движение на влекача и прикаченото полуремарке. Не са налице сочените от жалбоподателя пороци по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неосигуряване на участие на дружеството-превозвач в проведеното административно производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета Издаване на административни актове , раздел І Индивидуални административни актове , а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Процесната мярка има предварително изпълнение, допуснато по силата на закона - чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, т.е. подлежи на незабавно изпълнение. Прилагането на чл. 26, ал. 1 АПК би лишило от смисъл принудителните мерки по чл. 106а ЗАвтП, тъй като тяхната основна цел е незабавно преустановяване на правонарушението. По същата причина не е необходимо извършването на правонарушението да е установено с влязъл в сила акт. При положение, че не е задължително участието на дружеството в административното производство, безпредметно е обсъждането на оплакването, че в същото това производство не е бил осигурен преводач на български език на негов представител. Неоснователно е и оплакването за неясно посочване на правното основание за издаване на заповедта. Релевантното правно основание е посочено в разпоредителната част на заповедта - чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в и г ЗАвтП. Останалите законови разпоредби, посочени в административния акт, дават общата правна рамка на принудителните административни мерки по чл. 106а ЗАвтП и са неотносими в конкретния случай. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение