Решение № 1784 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2010 г.

Решение № 1784 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Георги Стоянов Миланов и Стоянка Тодорова Миланова, подадена от пълномощника им адв. Диана Аспарухова от АК - Варна против решение № 836 от 21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 141 по описа за 2010 г. на Административен съд Варна. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвания отказ от извършване на административна услуга. Ответникът - кмет на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, и е основателна. Производството по делото е образувано по жалбата на Георги Стоянов Миланов и Стоянка Тодорова Миланова против мълчалив отказ на кмета на общината за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5420.3593 по Кадастралната карта на гр. Варна, местност"Боровец - юг" - удостоверяване, че имотът не е актуван като общинска собственост. Решаващият съд е приел, че е налице основание за отказ да се извърши заверка на молбата - декларация, в която да се удостовери, че за имота няма съставен акт за общинска собственост. Съдът е отхвърлил жалбата, приемайки отказа на кмета на община Варна за законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Мотивирал е правния си извод с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ като е приел, че имотът, представляващ земеделска земя, е включен в терен с одобрен план на новообразувани имоти /влязъл в законна сила/, с неидентифицирана собственост по записването в регистъра към ПНИ и като такъв се стопанисва и управлява от общината. Счел, че имота по силата на закона - чл. 19, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ е общинска собственост и за административния орган съществува задължение да издаде удостоверение за удостоверяване на искания факт само при констатирана липса на акт за общинска собственост. Решението е неправилно и не съответства на приложимия материален закон. Постановено е при взаимно изключващи се правни изводи относно собствеността на имота при липса на съставен акт за общинска собственост и данни за статута на същия. Безспорно е че поисканата заверка на молбата - декларация за извършване на производство по обстоятелствена проверка, представлява административна услуга по смисъла на § 1 от ПЗР на Закона за администрацията, а постановеният отказ за да се направи такава е индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. В този смисъл е било установено е, че за процесния имот не е бил съставен акт за общинска собственост. Приетото, че същият е общинска собственост ex lege, по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е неправилно тъй като по делото не е установено имота да е определен като такъв по реда на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. Освен това към момента на подаване на искането за извършване на административна услуга /6.11.2009 г./, въведената с чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ невъзможност за имотите по ал. 1 да се издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК, е отменена. Разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ също установява невъзможност за земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, да бъдат предмет на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК. Независимо от това както многократно се е произнасял Върховният административен съд за допустимостта на предмета на това охранително производство по чл. 587 от ГПК следи нотариусът, който ще прецени този факт въз основа на удостоверението, издадено от сезирания за административната услуга орган. По изложените съображения отказът за извършване на административна услуга е незаконосъобразен, а решението за отхвърляне на жалбата срещу него - неправилно и следва да се отменят. Делото следва се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона в настоящето съдебно решение. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,