Решение № 12488 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2015 г.

Решение № 12488 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Петър Костадинов Стоянов, съдия във Военен съд - гр. София, срещу решение по т. 8 от протокол № 24 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 13.05.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от една година", за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Жалбоподателят твърди, че не е доказано да е извършил дисциплинарно нарушение, а решението за наказването му е постановено в нарушение на закона и при множество нарушения на процесуални правила: не се е отвел чл. на дисциплинарния състав, който е трябвало да го стори; не са спазени сроковете по чл. 310, чл. 319 и чл. 320 от ЗСВ; при определяне на наказанието не са изпълнени изискванията на чл. 309 от ЗСВ. В писмена защита и в съдебно заседание повереникът му поддържа жалбата и моли атакуваното с нея решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител в проведеното по делото съдебно заседание и с писмени бележки оспорва жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение, като аргументира теза за законосъобразност на обжалвания с нея акт на ВСС. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, съдът установи от фактическа страна следното: На 14.03.2014 г. в електронното издание на вестник "Капитал" е публикуван материал със заглавие "Подсъдим и върховен съдия на тайна вечеря" и подзаглавие "Бившият чл. на ВСС Петър Стоянов се срещна с Марио Николов няколко месеца, след като реши дело в полза на брат му". В следващите дни този материал е отразен и разпространен в редица печатни и електронни медии, като така е станал широко обществено достояние. По този повод до Висшия съдебен съвет е постъпило предложение по реда на чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ вх. № 11-00-006 от 18.03.2014 г. на седмина негови членове (Галя Георгиева, Димитър Узунов, Юлиана Колева, Соня Найденова, Светла Петкова, Камен Иванов и Михаил Кожарев) за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Петър Костадинов Стоянов за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". При условията на чл. 316, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, с решение по допълнителна точка 10.1 от протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 20.03.2014 г., е образувано дисциплинарно производство, като с решение по т. 10.2 от същия протокол ВСС е избрал чрез жребий дисциплинарен състав (Галина Карагьозова, Светла Петкова и Ясен Тодоров). Образувано е дисциплинарно дело № 11/2014 г., а членовете на дисциплинарния състав са избрали за негов председател Светла Петкова (един от вносителите на предложението), която е определила за докладчик по дисциплинарното дело Галина Карагьозова. С писмо изх. № 11-00-006 от 27.03.2014 г. на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат е изпратен препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, предоставена му е възможност да направи писмени възражения, да посочи доказателства, да се яви за изслушване на насроченото за 14.05.2014 г. заседание на дисциплинарния състав, да представи писмени обяснения с оглед защитата на правата му, както и да ползва адвокатска защита. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел четири открити заседания - на 14.05.2014 г., на 3.06.2014 г., на 1.07.2014 г. и на 22.07.2014 г., в които Стоянов е участвал лично и с адвокат и в тяхно присъствие са извършени всички процесуални действия. В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. Разпитани са петима свидетели: Надежда Кирилова Чипева (фотограф във вестник "Капитал", заснела кадри от срещата в гръцкия ресторант "Ямас" между съдия Стоянов и бизнесмена Николов), Йовко Атанасов Николов (отговорен редактор във вестник "Капитал", написал процесната статия), Марио Алексиев Николов (бизнесмен, участвал в обсъжданата среща със съдия Стоянов), Петър Алексиев Николов (бизнесмен, брат на Марио Николов) и Любослава Данаилова Дашева (главен юрисконсулт в Агенция "Митници" гр. Варна). Дисциплинарният състав е приел решение № 10-00-018 от 20.04.2015 г., с което е направил предложение до ВСС за налагане на Петър Стоянов на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от една година" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ във връзка с точки 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от КЕПБМ (Кодекса за етично поведение на българските магистрати). В мотивите на решението е направен обстоен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който постановилият го състав по същество е приел от фактическа страна, че от една страна, дисциплинарно привлеченото лице се е срещало на вечеря в ресторант с Марио Николов, който е подсъдим по нашумяло наказателно дело (свързано с т. нар. афера "Сапард"), производството по което е възобновено, а от друга страна, съдия Стоянов е бил докладчик на дело, ищец по което е дружество, свързано с брата на Марио Николов (собственик на "Лидерпак" ЕООД е бил Петър Николов, но впоследствие е продал дяловете си, като в даден момент преди това даже е бил назначил брат си Марио Николов на работа в дружеството), и исковата претенция за една значителна сума е уважена изцяло. Дисциплинарният състав е посочил, че тези факти са достатъчни да се приеме, че Петър Стоянов е накърнил външната убедителност за личната си и тази на съдебната власт независимост, защото поражда съмнения в обществото, че срещата му с Марио Николов е свързана с гореописаните обстоятелства. От правна страна е направен извода, че установеното поведение на дисциплинарно привлеченото лице нарушава правилата на точки 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което деяние е съставомерно по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, като същевременно извършеното осъществява и състава на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ - действие, което накърнява престижа на съдебната власт. Решението и преписката са внесени за разглеждане в заседание на ВСС, като с писмо изх. № 11-00-006/2014/ от 22.04.2015 г. Стоянов е уведомен за датата, на която ще бъде разгледано предложението на дисциплинарния състав, предоставено му е копие от решението и е уведомен за възможността да се яви и бъде изслушан. Дисциплинарноотговорното лице не се е възползвало от предоставената му възможност да се яви и да бъде изслушано на заседанието на пленарния състав на Висшия съдебен съвет, на което е разгледан случая. На въпросното заседание на ВСС, проведено на 13.05.2015 г., за което е съставен пълният стенографски протокол № 24, е имало оживени разисквания между членовете му по казуса. Предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Стоянов е подложено на тайно гласуване, като резултатът от гласуването е: 14 гласа "за", 3 - "против" и 4 - "въздържали се". Въз основа на това гласуване Висшият съдебен съвет е постановил решението по т. 8, с което на Петър Костадинов Стоянов е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от една година", за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като е прието, че наказаният виновно е нарушил точки 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. От правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата на Стоянов срещу наказващото го решение на ВСС за неоснователна по следните съображения: На първо място, атакуваното решение на ВСС е валидно, тъй като е взето от компетентен орган в пределите на неговите законоустановени правомощия, при необходимия кворум и при наличие на изискващото се по закон мнозинство. Освен това, то не страда и от пороците, твърдяни от жалбоподателя и от упълномощения да го представлява адвокат, защото отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Противно на твърдяното от тях, дисциплинарното производство е образувано в преклузивния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Публикацията на материала в електронното издание на вестник "Капитал" е от 14.03.2014 г., а предложението на седемте члена на ВСС е подадено само четири дни след това - на 18.03.2014 г. Сроковете по чл. 319 и по чл. 320 от ЗСВ са инструктивни и неспазването им не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обуславя отмяна на решението на ВСС. В хода на производството по дисциплинарно дело № 11/2014 г. по описа на ВСС са събрани относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е направено обсъждане, което е пълно, правилно и кореспондиращо със събрания доказателствен материал. Формираните заключения от дисциплинарния състав съответстват на приложимите към казуса правни норми. Всички относими доказателства са допуснати и събрани в хода на дисциплинарното производство и са обсъдени от дисциплинарния състав в решението му. Посредством същите се постига категорична и изчерпателна аргументация от фактическа и правна страна досежно наложеното на Стоянов дисциплинарно наказание. Пленарният състав на Висшия съдебен съвет, осъществявайки предвидената в чл. 320, ал. 4 от ЗСВ хипотеза, е възприел изцяло изложената в решението на дисциплинарния състав фактическа обстановка като правилна, и доколкото е имало дискусия по въпроса, тя е била не дали дисциплинарно привлеченото лице е извършило вменените му дисциплинарни нарушения, а какво наказание да му се наложи за извършването им. Единственото колебание при обсъждането на предложението в заседанието на ВСС е било относно вида на дисциплинарното наказание, което да бъде наложено на дисциплинарно привлеченият магистрат, като е надделяло становището да се приеме предложението на дисциплинарния състав. В практиката няма спор, че две дисциплинарни нарушения могат да се осъществят с едно действие (както е прието в конкретния случай от ВСС). В случая характерът на двете твърдяни нарушения - на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт - чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, предполагат възможността с едно действие да са осъществени и двете нарушения. Дисциплинарната отговорност на Петър Стоянов е ангажирана, след като се е установило по безспорен начин, че извършеното от него действие осъществява състава на дисциплинарни нарушения. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин е необходимо вината да е лична, на дисциплинарно отговорното лице и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ да обосновават съответното нарушение на правилата за професионална етика, произтичащи от цитираните от дисциплинарния състав норми от КЕПБМ, да са доказани по несъмнен начин. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изисква от магистратите въздържание от действия, които могат да компрометират тези ценности. В случая се твърди нарушение на етичните правила от страна на Стоянов. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. С оглед обстоятелството, че Петър Стоянов е наказан от ВСС за извършено действие, но не и за бездействие, то настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде установено дали посоченото в решението на дисциплинарния състав и в изказванията на членовете на ВСС действие, извършено от жалбоподателя Стоянов, представлява нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ, релевантните за спора факти и обстоятелства се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. Предвид гореизложеното от съществено значение за изхода на спора по делото се явяват събраните в хода на дисциплинарното производство допустими гласни и писмени доказателства, при анализа и съвкупната преценка на които се установяват безспорни факти, доказващи извършването от Стоянов на вменените му нарушения. Провеждането на 13.03.2014 г. в гръцкия ресторант на срещата-вечеря между Петър Стоянов и Марио Николов, освен че не се оспорва от жалбоподателя, даже се потвърждава изрично от него по дисциплинарното дело: лично заявява в заседание на 14.05.2014 г., че от 19.30 до около 21.00 часа на 13.03.2014 г. е бил на една маса в ресторант "Ямас" заедно с Марио Николов, а в последното заседание на 22.07.2014 г. твърди, че познава Марио Николов от поне 15 години, знаел е, че има здравословен проблем (знанието от какво заболяване страда сътрапезникът му е категорична индиция, че се касае за близко познанство между двамата), а на вечерята са пили малко вино и е имало "мезенце", поръчани от Николов. Фактът на срещата им се установява и от показанията на следните разпитани в хода на дисциплинарното производство свидетели: Надежда Кирилова Чипева - фотограф, работила за вестник "Капитал" към сочения момент, документирала със снимки срещата им, Йовко Атанасов Николов - автор на публикацията в електронното издание на вестника, видял Стоянов и Николов в ресторанта да вечерят и разговарят (разяснява и, че целият ресторант е във витрини, само на това място няма витрина, а сепаре, което е преградено със преграда), и Марио Николов - участник в срещата (последният сочи, че са консумирали октопод и калмари, гледали са футболния мач "Лудогорец - Валенсия" и са обсъждали общи теми и такива, свързани с проблемите им със здравето). Тези лица са разпитани като свидетели по дисциплинарната преписка от дисциплинарния състав и никой не отрича осъществяването на процесната вечеря-разговор. Разбираемо като защитна теза, самият разговор е представен от дисциплинарно привлеченото лице като такъв на медицинска тема с отдавнашен познат, с който не се накърняват моралните и етични норми, авторитета на лицата и престижа на съдебната система. Въведените с КЕПБМ правила изискват от всички магистрати да избягват всякакви действия, накърняващи достойнството на тяхната професия, хвърлящи сянка на съмнение относно тяхната независимост, почтеност и репутация. Всяко едно съмнение за конфликт на интереси, зависимост, податливост на външно влияние, буди у обществото негативни нагласи, тъй като упражняваната от магистратите съдебна власт засяга гражданите и интересите на обществото като цяло. Именно затова магистратите са задължени да поддържат в служебната си и извънслужебна дейност особено високи стандарти за почтеност, компетентност, достойнство, независимост и т. н. Ето защо оповестената от вестник "Капитал" и широко разгласена от останалите медии вечеря на Петър Стоянов с Марио Николов, станала обществено достояние вследствие на журналистическо разследване, е предизвикала такъв негативен отзвук. Ирелевантен за публичната оценка е действителният характер на срещата и отношенията между дисциплинарно привлеченото лице и Марио Николов. Магистратът е бил длъжен да съобрази контакта си и да съобрази неговото евентуално негативно въздействие върху собствената си репутация и върху тази на съдебната система. Поведението му не издържа на критичния поглед на обществените изисквания и води до загуба на обществено доверие към съдебната система като цяло. При обобщаване на изложените факти, съдът счита за доказано укоримото поведение на Петър Стоянов, което е в противоречие с цитираните от ВСС норми от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ нарушаването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. В случая установените от дисциплинарния състав факти, изложени в мотивите на решението, сочат на умишлено нарушение на правилата за поведение, заложени в КЕПБМ, раздел II., Правила за етично поведение, произтичащи от основните принципи. В т. 5 от кодекса са посочени изисквания към магистратите, определящите правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие. С личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност (т. 5.5); магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото (т. 5.6), магистратът следва да е с безукорна репутация (т. 5.7); магистратът следва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми (т. 5.8). Правилно наказващият орган е приел, че поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е несъвместимо с цитираните етични правила, а широкото разгласяване сред обществото на факта на съвместната му вечеря с Марио Николов накърняват доверието и престижа както на самото лице, така и на съдебната система. А това са законоустановени предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание. В административният процес доказването на главните факти във връзка с издаването на административния акт е в тежест на административния орган. Съгласно чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. За да постигне своята цел, главното доказване трябва да е винаги пълно - иначе съдът не може да приеме, че фактът на главно доказване се е осъществил. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения, които обуславят спорното право. В конкретният случай дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението да запълни етичните норми на КЕПБМ с фактическото съдържание на действията на магистрата. Обществената оценка санкционира директно поведението, а съдебният контрол е за законосъобразността на акта, който налага наказанието за това поведение. Настоящият съдебен състав намира за неотносимо направеното от жалбоподателовия повереник привнасяне на институти от наказателното право, защото съгласно чл. 307, ал. 7 от ЗСВ дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда. Неоснователно е позоваването на процесуалния представител на Петър Стоянов на подобни действия като това на доверителя му, извършени от представители на изпълнителната и на законодателната власт. На първо място, тези действия не са предмет на спора и е извън компетентността на настоящия съдебен състав да ги оценява по делото, вкл. и в морално-етичен план. Освен това, от гледна точка на нормативна уредба и обществени очаквания, магистратите трябва да поддържат изключително висок етичен стандарт, несравним с изискуемия от всички останали власти. Неоснователно е и възражението на защитата на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи в участието на един от вносителите на предложението за дисциплинарно наказване - Светла Петкова, в дисциплинарния състав, произнесъл се по дисциплинарното дело, и в председателстването от същата на заседанието на ВСС, на което е взето решението за наказването на Петър Стоянов. Очевидно е, че в този случай не са нарушени както цитираната в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя и в писмената му защита обща разпоредба на чл. 10, ал. 2 от АПК, така и специалната касателно отводите разпоредба в Закона за съдебната власт - чл. 35, ал. 1 от ЗСВ. Както дисциплинарният състав към Съвета, така и самият ВСС не са правораздавателни органи. Дисциплинарният състав има помощни функции при установяване на фактическата обстановка, събиране и обобщаване на данните по твърдяното за извършено нарушение, но самата преценка за неговата съставомерност, обуславяща налагане на дисциплинарно наказание, обсъждането на доказателствата по преписката и гласуването дали да бъде наложено наказание на магистрат, е в правомощията само на ВСС като колективен орган. Настоящият съд счита за законосъобразни действията на членовете на ВСС и на самия орган. В решения на различни състави на Върховния административен съд многократно е изразявано становището, че няма законова пречка за участие на чл. на съвета в няколко качества, в рамките на вътрешните процедури, които са предпоставка за изясняване и формиране общата воля на колективния орган. Освен това, внасянето на предложение за образуване на дисциплинарно производство не означава, че при всички случаи процедурата ще приключи с налагане на наказание. Както преценката на дисциплинарния състав, така и преценката на членовете на ВСС трябва да е мотивирана обективно съобразно доказателствата - дали има реално извършено нарушение от страна на магистрат, което да предполага налагане на наказание. Поради това участието на Светла Петкова като вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Петър Стоянов, като чл. на дисциплинарния състав и като председателстващ пленарния състав на ВСС при гласуване на оспореното решение не е съществено процесуално нарушение, обуславящо унищожаемост на решението на ВСС. Неоснователно е възражението, релевиращо налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на процесуалното изискване по чл. 309 от ЗСВ, задължаващо ВСС да определи вида и размера на дисциплинарното наказание предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Дисциплинарният състав и ВСС на проведеното заседание са отчели всички фактори във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тежестта му и поведението на нарушителя. Разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от ЗСВ предвижда общо пет дисциплинарни наказания за съдия, прокурор и следовател: 1. забележка; 2. порицание; 3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; 4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; 6. дисциплинарно освобождаване от длъжност. На жалбоподателя е наложено третото по степен наказание в законово очертаните рамки. Прегледът на съдебната практика сочи, че в повечето случаи на подобни нарушения по чл. 307, ал. 4 от ЗСВ е налагано даже по-тежко по вид дисциплинарно наказание от това по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Противно на твърдяното от жалбоподателя, дисциплинарният състав в мотивите на решението си изрично е отчел като смекчаващи отговорността на съдия Стоянов обстоятелства положителните му характеристични данни - многократно награждаван и дълъг стаж в съдебната система без отрицателни прояви и наказания, което със сигурност е отчетено и от пленарния състав на Съвета, защото му е наложено по-леко наказание от поисканото от седмината вносители на предложението до ВСС. Предвид горното се налага извод, че в случая е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. По изложените съображения съдът счита, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение на ВСС, актът е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед неоснователността на главното искане на жалбоподателя няма как да бъде уважена и акцесорната му жалбоподателова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответника по делото не е претендирал такива. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,