Решение № 6708 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2021 г.

Решение № 6708 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) – София против решение № 7452 от 21.12.2020 г. по адм. дело № 6765/2020 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № 18-5233 от 16.06.2020 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и не са събрани необходимите доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на началника на СГКК- София да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – кметът на район "Банкя", Столична община, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на направените разноски. Ответниците Б. Г., Е. Я., К. А. и "Консултпроект" ЕООД, гр. София не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на кмета на район "Банкя", Столична община против заповед № 18-5233 от 16.06.2020 г. на началника на СГКК- София, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на КККР на с. Иваняне, Столична община, състоящо се в коригиране на границите на ПИ с идентификатори 32216.2291.60 и 32216.2291.1749 в съответствие с границите на УПИ II -1749 и УПИ III- 1749, кв. 48 по регулационния план на м. "Стърната" от 1997 г., съгласно представените документи за собственост от заявителите Б. Г. и Е. Я.. Въз основа на данните от административната преписка съдът приема, че одобреното изменение засяга имоти с идентификатори 32216.2291.3 и 32216.2291.35 за второстепенни улици, собственост на Столична община. Поради това достига до заключението, че между Столична община и заинтересуваните страни, сега ответници Б. Г. и Е. Я. е налице спор за собственост, до чието разрешаване изменението на КККР не може да се извърши. По тези съображения приема, че оспорената заповед на началника на СГКК- София е незаконосъобразна и с решението, предмет на оспорване, я отменя в частите, в които се засягат границите на ПИ с идентификатори 32216.2291.3 и 32216.2291.35 – второстепенни улици, общинска собственост. Решението на Административен съд – София град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството пред първата съдебна инстанция е проведено, без да е установена активната легитимация на подателя на жалбата и съответно правният интерес от оспорване на административния акт с оглед правомощията на кмета на района съгласно чл. 46 ЗМСМА. Не е уточнен и предмета на правния спор, тъй като обстоятелствената част на жалбата, в която са изложени съображения за незаконосъобразност на заповедта в частта засягаща изменението на границата на ПИ с идентификатор 32216.2291.1749 и ПИ с идентификатор 32216.2291.35 – за второстепенна улица, общинска собственост, не съответства за петитума, с който е направено искане за отмяна на заповедта по отношение на границата на ПИ с идентификатор 32216.2291.35, която се засяга и от изменението на южната граница на ПИ с идентификатор 32216.2291.60. В тези насоки на жалбоподателя не са дадени указания и не се събрани необходимите доказателства. Освен това разпоредбите на чл. 170 АПК и на чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. Процесуална активност за ангажиране на доказателства, включително чрез използване на специални знания, не е проявена и от съдебния състав. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не е установено съответствието на границите на ПИ с идентификатори 32216.2291.60 и 32216.2291.1749 съгласно КККР, одобрена през 2012 г., с границите на имотите по кадастралния и регулационен план на населеното място, одобрени със заповед № РД-09-50-204/21.04.1997 г. и съгласно документите за собственост на ответниците Б. Г. и Е. Я.. Същевременно не е изяснено дали второстепенната улица с идентификатор 32216.2291.35 е реализирана в съответствие с регулационния план от 1997 г. и дали уличнорегулационните линии по плана съответстват на изпълнените на място. Допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, а в случая са довели и до постановяване на решението в противоречие с доказателствата и с материалния закон, тъй като заключението на съда за отмяна на заповедта е направено без доказателства за наличие на спор за материално право и в противоречие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че съдебното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и на основание чл. 209, т. 3 АПК оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед необходимостта от събиране на нови доказателства, делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като изясни предмета на оспорване и активната легитимация на подателя на жалбата, да разпредели тежестта на доказване и даде на страните конкретни указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства, а при необходимост да прояви процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства, включително чрез използване на специални знания. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,