Решение № 202 от 26.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 617/2013 г.

Решение № 202 от 26.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 617/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 1974/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, отмяна на присъда № 371 от 17.12.2012 г. в частта, с която на основание чл. 67, ал. 3 от НК е определена повече от една пробационна мярка и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за неправилно приложение на чл. 67, ал. 3 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи. Осъденият В. Т. Л. не взема становище по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 371 от 17.12.2012 г. по н. о. х. д. № 1974/2012 г. Пазарджишкият районен съд признал осъдения В. Т. Л. за виновен в престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години и десет месеца, през който период постановил изпълнение на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК. Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 3.01.2013 г. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е направено в законовия шестмесечен срок и е основателно. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК. Нормата предвижда по време на изпитателния срок при условно осъждане изпълнение на една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 от НК. Районният съд е постановил изпълнението на две пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК (задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на подписване два пъти седмично за срок от шест месеца) и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК (задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца), което е неправилно. Присъдата в тази част е незаконосъобразна. Допуснатото нарушение на закона налага необходимост от възобновяване на приключилото първоинстанционно съдебно производство и изменение на съдебния акт в полза на осъдения, чрез отмяна на неправилно приложената пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК