Решение № 8372 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2017 г.

Решение № 8372 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") против Решение № 354 от 15.03.2017 г. постановено по адм. дело № 42/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което по жалба подадена от "В. Г. Д. Б." ООД е отменен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 02-010-2600/26655 от 29.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени оспореното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на сторени разноски и прави възражение за прекомерност при условията на евентуалност. Ответната страна - "В. Г. Д. Б." ООД, чрез процесуалния представител адв. Р. К., в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди оспореното решение. Претендира сторени по делото разноски и представя пълномощно за процесуално представителство, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, а по същество - основателна. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е немотивиран. Също така излага доводи и за допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил приложеното по делото уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2012 г., което е част от административната преписка, както и справка СЕБРА за извършени плащания за 2012 г. в общ размер на 2735,38 лв. в резултат на подаденото заявление за подпомагане по М-212 за 2012 г. Счита, че това е довело до неверни фактически констатации и неправилен правен извод, че дружеството не би могло да подаде заявление за подпомагане за 2013 г. във връзка с поетия от него ангажимент. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като прецени данните по делото и доводите на страните приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба подадена от В. Г. Д. Б." ООД срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. с изх. № 02-010-2600/26655 от 29.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". От приложените към административната преписка писмени доказателства е установено, че оспорващото дружество "В. Г. Д. Б." ООД е подало общо заявление за плащане на площ 2011 г. по образец, с което е заявено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейските фондове за гарантиране в земеделието по схема за единично плащане на площ (СЕПП), схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) и плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) с УИН 01/220611/68954. Земеделският производител е подписал декларации, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане и това, че ще извършва земеделска дейност върху площи в райони с ограничения, различни от планинските поне 5 години след първото плащане. В изпълнение на чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо изх. № 02-10-2600/14733 от 13.09.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", земеделският производител е уведомен, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия от него многогодишен ангажимент. Посочено е, че за кампания 2013 г. земеделският производител не е заявил участие по мярка 212, с което е нарушил изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2008 г.), поради което на осн. чл. 14, ал. 1 от същата Наредба следва прекратяване на поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент. Указано е и това, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, в седемдневен срок от получаването му, може да представи доказателства. Писмото е получено на търговския адрес на дружеството с известие за доставяне на 03.10.2016 г. Няма данни и не се твърди да са представяни доказателства във връзка с изложените в писмото констатации. В резултата на така провелото се административно производство е издаден оспореният и отменен от първоинстанционния съд акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212, с изх. № 02-010-2600/26655 от 29.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът, за да постанови оспорения резултат е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган съгл. разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, в законоустановената форма, но е немотивиран и издаден в нарушение на материалноправните норми. Решаващият съд е анализирал разпоредбата на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11, съгласно която кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане и е приел, че именно с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет петгодишният ангажимент. Приел е, че административният орган не е посочил конкретните обстоятелства относно датата на получаване на първото компенсаторно плащане, както и срока за подаване на заявление за подпомагане за следващата година, от които да се изведе наличието на поет многогодишен ангажимент и съответно основание за прекратяване на плащанията по него. В тази връзка е счел за основателен довода на дружеството, че не е възникнал многогодишен ангажимент по мярка 212, тъй като не е извършено първо компенсаторно плащане. Предвид изложеното съдът е направил извод, че оспореният акт е валиден, но издаден в разрез с изискванията на закона, поради което го е отменил. Решението е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че относими към случая са разпоредбите на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г., "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от неизпълнението на това задължение е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (относимата редакция ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) съгласно която ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане Не е спорно по делото, че земеделският производител и настоящ ответник не е подал заявление за 2013 г. (трета година от поетия ангажимент) за подпомагане с декларирани площи по мярка 212. Спорното в случая е дали е извършено първо компенсаторно плащане и съответно дали е възникнало задължение за земеделския производител да подаде заявление за подпомагане по мярка 212 за 2013 г., тъй като с този юридически факт се обвързва правната последица административният орган ДФ "Земеделие" да прекрати поетия от земеделския производител поет многогодишен ангажимент. Правилно решаващият съд е приел, че с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. № 01-2600/6998/13.10.2015 г., приложено към административната преписка, по НР2 (мярка 212) не е оторизирана сума и е отказано финансово подпомагане за заявените за подпомагане площи, поради установени 70.78 % наддекларирани площи, т. е. за 2011 г. по НР2 (мярка 212) не е имало първо плащане по заявлението за подпомагане и към този момент не е било възникнало задължението за подаване на заявление по см. на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. В случая обаче необосновано първоинстанционният съд не е разгледал приложеното по делото Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 с изх. № 02-010-2600/21263 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Съгласно приложените към него таблици по схема НР2 (мярка 212) на земеделския производител "В. Г. Д.-Б." ООД е оторизирана сума в размер на 4071,58 лв., от която са удържани 1336,20 лв. Видно от таблица 2 на стр. 8 от уведомителното писмо за кампания 2012 г. по НР2 са изплатени суми в размер на 2695,68 лв. и 39,70 лв. Няма данни, а и не се твърди това уведомително да е обжалвано и отменено, поради което същото е влязло в сила. Така посочените плащания са потвърдени и от приложената по делото справка СЕБРА на извършените от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция плащани към "В. Г. Д.-Б." ООД, от която се установява, че на 20.12.2012 г. са направени плащани от 1969,94 лв. и 725,74 лв., т. е сумарно 2695,68 лв. Това плащане е извършено преди срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в случая 01.03-15.05.2013 г., поради което неоснователно първоинстанционният съд е приел, че не е възникнало задължението земеделският стопанин да подаде заявление за стопанската 2013 г., която се явява трета година от поетия многогодишен ангажимент. Настоящият състав не споделя извода на решаващият съд, че оспореният акт е немотивиран. С. Т. решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към административната преписка, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви оспорения акт. Следва да се отбележи и това, че съгл. чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., всеки земеделски стопанин попълва и данни за банковата си сметка, по която желае да получава оторизираните финансови суми. Ето защо настоящият състав счита, че след като дружеството е получило на 20.12.2012 г. сумата от 2695,68 лв. и тази сума е постъпила именно по заявената от него банкова сметка, за него е възникнало и задължението да подаде заявление за подпомагане по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г., с декларирани площи за стопанската 2013 г. Като е достигнал до други изводи, съдът е постановил неправилно решение, което е в нарушение на материалния закон и необосновано и същото следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и е налице основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт, е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. За административния орган е било налице основанието на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., за прекратяване на поетия от "В. Г. Д.-Б." ООД многогодишен ангажимент по мярка 212, поради нарушаване на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г., поради което и жалбата на "В. Г. Д.-Б." ООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, основателни се явяват и своевременно предявените в първоинстанционното и в касационното производство присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер общо от 200 лева - по 100 лева за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение